Решение № 7 от 25.02.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9792/2020
- Вид
- Решение № 7
- Подписан
- 25.02.2021
- Състав
- Любомир Илиев Василев, Евелина Огнянова Маринова, Калина Кръстева Анастасова
Цитирани разпоредби
- чл.212 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26 ал.2 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№7 гр. София , 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Любомир И. Василев
Калина К. Анастасова
Евелина О. Маринова при участието на секретаря СТЕФКА И. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Любомир И. Василев Въззивно гражданско дело № 20201100509792 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №9792/2020 г е образувано по въззивна жалба на П. Д. К. ЕГН ********** от с.Доброславци-СО срещу решение №75941 от 24.04.2020 г постановено по гр.д.№66834/16 г на СРС , 51 състав , с което са отхвърлени исковете на въззивника :
- с правно основание чл.26 ал.2 пр.1 ЗЗД във вр.чл.212 ГПК срещу Х. Д.
Й. ЕГН ********** от гр.София и К. Р. Й. ЕГН ********** от гр.София за признаване за установено , че нотариален акт за покупко продажба №29 том I нотар.дело №32 от 02.03.2001 г на нотариус №077 Ч.Б. сключен между Д.Х.
К. и Ц.И. К.а /продавачи/ и Х.Д. К.а /купувач/ е нищожен поради невъзможен предмет , тъй като продаденият първи етаж от жилищна сграда в с.Доброславци , ул.**** , парцел II-275 кв.19 по плана на с.Доброславци не е съществувал и към датата на продажбата е погинал поради разрушаване през 1984 г ;
- и с правно основание чл.108 ЗС срещу Х. Д. Й. ЕГН ********** от 1 гр.София за признаване за установено , че въззивникът е собственик въз основа на учредено право на строеж с нотариално заверено заявление по чл.56 ал.2 т.2 ЗТСУ /отм./ от 28.05.1981 г на Д.Х. К. е преработване на първи етаж от жилищна сграда построена , който етаж е с идентификатор №*** ; в поземлен имот с идентификатор №*** и адрес с.Доброславци , ул.**** ; и да се осъди Х. Д. Й. ЕГН ********** от гр.София да му предаде владението върху имота .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като не е изяснена структурата на процесния етаж и каква е стойността на останалото от старата сграда и стойността на новоизграденото . В нотар.акт №33/1974 г не е описана квадратурата на старата сграда , помещенията й и дали същата е търпима и е „възможно чисто технически „ да е построена/пристроена друга сграда , а не тази посочена в нотариалния акт .
Незаконна сграда не е можело да става предмет на прехвърлителни сделки , още повече , че тя е останала без стени и без плоча при реконструирането й .
Според вещото лице вторият етаж не може да се построи без да се преустрои и дострои първия , а и всички разходи са направени от въззивника . Главната вещ в случая е втория етаж , а първият етаж е трайно прикрепен към него и само поради това е узаконен . Налице е и приращение , защото първият етаж не е самостоятелен обект . Старата сграда е съборена и не е имала обслужващи помещения , баня и тоалетна ; а въззивникът е построил общи части на новата сграда . При нотариален акт за покупко продажба №29 том I нотар.дело №32 от 02.03.2001 г на нотариус №077 Ч.Б. са представени неактуален нотариален акт и скица на несъществуваща сграда .
Въззиваеми т е страни са подали писмен отговор , в който оспорва т въззивната жалба . След реализиране на правото на надстрояване ищецът е придобил собствеността само на втория етаж от сградата , а първият е придобит от ответниците при условията на СИО . Първият етаж винаги е съществувал и не е погинал при преустройството му , като е запазил самостоятелния си характер и е могъл да бъде предмет на прехвърлителна сделка .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 18.05.2020 г , поради което въззивна жалба от 29.05.2020 г е 2 подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбите и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За да отхвърли исковете СРС е приел , че съгласно нотар.акт №33/74 г собственик на дворното място и на тогава едноетежната сграда е бил Д.Х. К.
. С нотариално заверено заявление по чл.56 ал.2 т.2 ЗТСУ /отм./ от 28.05.1981 г на Д.Х. К. ищецът е придобил право на надстрояване съгласно одобрен архитектурен проект за втори етаж от сградата . Надстрояването не засяга право на собственост върху останалата част от сградата – в случая на първия етаж .
Според СРС нотариален акт за покупко продажба №29 том I нотар.дело №32 от 02.03.2001 г на нотариус №077 Ч.Б. сключен между Д.Х. К. и Ц.И. К.а /продавачи/ и Х.Д. К.а /купувач/ не е нищожен поради невъзможен предмет .
Към момента на продажбата първият имот е съществувал като самостоятелен обект на правото на собственост и е без значение дали е описан неточно в нотариалния акт . Извършеното преустройство е било необходимо за изграждане на втория етаж , но не е засегнало самостоятелността на първия етаж .
Решението на СРС е правилно и съдът възприема водещите мотиви на първоинстанционния съд , при следните уточнения и изрични мотиви до доводите на страните .
Неоснователни са доводите на въззивника , че делото не е изяснено от фактическа страна . Като цяло спорът между страните е по-скоро правен и касае това дали след извършеното надстрояване първият етаж от сградата е продължил да съществува /дали не е унищожен и построен наново/ , респ.дали има самостоятелен характер или е „присъединен“ или придобит по приращение от ищеца . В тази връзка първоинстанционният съд е допуснал и приел СТЕ на вещото лице арх.Г.Г. .
3
Според СТЕ при надстрояването са били изградени нови елементи – ж.б.колони , греди , плоча и стълби . Изградени са нови основи и стени на някои от помещенията и ново входно предверие на първия етаж .Новите ж.б.греди обримчват и стъпват на стените на целия първи етаж . Старата сграда е пристроена и укрепена , но са запазени и старите кухня и по-ниска баня-тоалетна . В о.с.з на 27.09.2019 г вещото лице арх.Г. уточнява , че ж.б.греди и новите колони не могат да се отделят от първия етаж , защото укрепват цялата къща и служат и на двата етажа .
При тези данни правилен е изводът на СРС , че първият етаж не е бил унищожен и построен наново , а се касае само за преустройство , укрепване и пристрояване на същия . Новопостроените елементи и присъединените площи са станали част от сградата като части от етажите или от общите части , защото сградата е станала етажна собственост . Извършените преустройства не могат да обосноват приложение на чл.97 ЗС или на чл.92 ЗС / решение № 181 от 2.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5041/2008 г., на ВКС , III ГО и решение №47 от 25.02.2014 г по гр.д. № 5425/2013 г, ГК , І ГО на ВКС /. Логически и юридически е абсурдно първият етаж да се „присъедини“ към втория етаж като главна вещ , а по-скоро е възможно обратното , но не и в процесния случай . Ищецът би могъл да придобие първия етаж само по давност , но такова основание на иска не е заявено и разгледано .
Със самия факт , че е приел да настроява първия етаж ищецът е признал самостоятелното съществуване и бъдещо запазване на този етаж , който освен това не е владян от него . Многократно пред СРС и в предходни производство /и дори във въззивната жалба/ въззивникът е признал , че е осъществил надстрояване на съществуваща сграда – тази към 1974 г – а не ново строителство .
Без значение е да се изследва стойността на извършените подобрения и дали същите не са на по-голяма стойност от старата едноетажна сграда . Във всички случаи не е доказано от ищеца унищожаване на старата сграда и изцяло ново строителство . Само са добавяни нови конструктивни елементи или стари елементи са заменяни – но само частично – с нови . Временното премахване/заменяне на части от имота – например на покрива/покривна плоча или на определени стени от помещенията – не означава , че сградата е 4 премахната .
Без значение по делото е дали старата сграда е била незаконна .
Доводът е преклузиран и неотносим към процесните искове . В случая ищецът е този , които трябва да докаже правата си , а не ответниците . И върху незаконна сграда може да е налице право на собственост , а по ЗТСУ /отм./ съществуваха множество възможности за узаконяване . Освен това ако старата сграда е била незаконна , то незаконно е и надстрояването й , и е незаконен и етажът на ищеца .
Без значение е дали старата сграда е имала баня и тоалетна . Новите градоустройствени изисквания не се прилагат за заварени сгради – ТР № 96/71 г на ОСГК на ВС .
Без значение е какви документи са представени при изповядване на нотариален акт за покупко продажба №29 том I нотар.дело №32 от 02.03.2001 г на нотариус №077 Ч.Б.. Ищецът не е доказал да е собственик на процесния имот на визираното от него основание , а по други основания съдът не следва да се произнася . Липсва невъзможен предмет и страните ясно са изразили волята си по отношение на първия етаж .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемите страни от 1100 лева адвокатско възнаграждение . Адвокатското възнаграждение не е прекомерно , тъй като е уговорено с две лица и делото не е с ниска фактическа и правна сложност .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №75941 от 24.04.2020 г постановено по гр.д.№66834/16 г на СРС , 51 състав .
ОСЪЖДА П. Д. К. ЕГН ********** от с.Доброславци-СО да заплати на 5
Х. Д. Й. ЕГН ********** от гр.София и К. Р. Й. ЕГН ********** от гр.София сумата от 1100 лева разноски пред СГС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6