Решение № 324 от 05.10.2025, Районен съд - Бяла Слатина
- Съд
- Районен съд - Бяла Слатина
- Дело
- Гражданско дело 378/2025
- Вид
- Решение № 324
- Подписан
- 05.10.2025
- В сила
- 10.11.2025
- Състав
- ЛЮБОМИР ХРИСТОСКОВ ВЪРБЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.298 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 430 ал. 1 т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 492, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.493 ал.1 т.5 · Кодекс за застраховането
- чл. 494 т.10 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 324 гр. Б.С., 05.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20251410100378 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД от Й. Я. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Б.С., ул.Р. №1, общ. Б.С., обл.
Враца, със съдебен адрес: гр.София, бул. "К.А.Д.К." № 5, вх.В, ап.25, чрез Адвокатско дружество "Д. и партньори", представлявано от адв. Й. Д. от САК, против ЗД "Бул инс" АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.Д.Б. №87, общ.
Столична, обл. София (столица), с които се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4750,00 лв. (четири хиляди седемстотин и петдесет лева), представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на настъпило ПТП на 06.11.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по подадената молба по чл. 380 от КЗ до ответното застрахователно дружество - 12.05.2024г., до окончателното й изплащане, както и направените разноски в настоящото производство.
В исковата молба се сочи, че на 06.11.2023г. около 10:50ч. ищцата пътувала в лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег.№ ЕН8779ВК, по път II-13 с посока на движение от гр.К. към гр.Б.С.. На км. 59+000 посоченият лек автомобил, управляван от М.Б.Р. бил застигнат от лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег.№ ЕН4444КК, управляван от В.К.К., който поради движение с несъобразена скорост, занижено внимание към пътната обстановка и неспазване на необходимата дистанция реализирал ПТП със задната част на управлявания от Рачев автомобил.
Твърди се, че за настъпилия инцидент са сигнализирани органите на МВР, като е съставен КП за ПТП с пострадали лица №248р-20237/03.01.2024г., а спрямо В.К.К. е съставен АУАН №GA0549263/06.11.2023г.
Сочи се, че вследствие на ПТП-то ищцата получила травматични увреждания, както следва: протрахирана остра стресова реакция с тревожно-депресивна симптоматика – разстройство на здравето, причинило физически и емоционални болки и страдания за период, по-дълъг от 30 дни.
Твърди се, че за периода 08.11.2023г.-11.11.2023г. ищцата, която към този момент била 1 бременна, била настанена в Отделение по акушерство и гинекология към МБАЛ „К.“ ЕООД.
Изпитавала силни болки ниско в корема, в кръста и в областта на шията. Лекарите констатирали наличие на „абортус инципиенс“ – започващ аборт, приложили лечение, като на 11.11.2023г. ищцата била изписана от лечебното заведение с подобрения и запазена бременност.
Сочи се, вследствие на ПТП-то психическото състояние на ищцата се променила значително – започнала да изпитва силна тревожност, загубила апетит, имала нарушен сън.
НА 20.11.2023г. Р. се консултирала с психолог, като след проведени изследвания било констатирано, че ищцата страда от протрахирана остра стресова реакция с тревожнодепресивна симптоматика.
Твърди се, че в резултат на ПТП-то социалното функциониране на ищцата е нарушено, мотивацията й е сведена до минимум, изпитва чувство за малоценност. Сочи се, че и към момента на депозиране на исковата молба Р. изпитва тревожност и страх, които не са отминали. Продължава да има проблеми със съня и се чувства напрегната, когато пътува в лек автомобил. Сочи се, че лечението на ищцата продължава и към настоящия момент.
Сочи се, че към момента на реализиране на процесното ПТП лекият автомобил „Пежо Партнер“ с рег.№ ЕН4444КК е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество.
На 12.02.2024г. била депозирана молба до ответника по реда на чл.380 от КЗ, като дружеството не отговорило.
Във връзка с дължимите неимуществени вреди по депозирана от ищцата исковата молба е образувано гр.д. №1322/2024г. по описа на РС-Б.С., като с Решение №21/16.01.2025г., влязло в законна сила на 14.02.2025г., ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 1250.00 лева / хиляда двеста и петдесет лева /, частичен иск от сумата в размер 25 000,00 /двадесет и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на настъпило ПТП на 06.11.2023г.
Ищцата сочи, че справедливият размер на дължимото обезщетение е сумата в размер на 6000,00лв., предвид което за нея се породил правен интерес от търсена на съдебна защита, обективирана в петитумната част на исковата молба. Представя доказателства. Претендира разноски.
В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът „ЗД "Бул инс" АД, ЕИК 831830482, чрез адв.М. Г., е депозирал писмен отговор, с който е оспорва иска изцяло по основание и размер по изложените в него съображения. Инвокира доводи за пределите на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, като прилага съдебна практика.
Релевира доводи в подкрепа на възражението си срещу присъждането на адвокатски хонорар. Моли искът да бъде отхвърлен, претендира разноски.
Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С Определение №404/29.05.2025г. на основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 06.11.2023г. е настъпило ПТП между лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег.№ ЕН8779ВК, управляван от М.Б.Р. и лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег.№ ЕН4444КК, управляван от В.К.К., причинено от противоправното поведение на последния; причинените от ПТП неимуществени вреди - протрахирана остра стресова реакция с тревожно-депресивна симптоматика – разстройство на здравето, причинило физически и емоционални болки и страдания за период, по-дълъг от 30 дни, както и причинно-следствената връзка 2 настъпването им и поведението на деликвента; наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между делинквента и ответника – застраховател, както и присъденото с Решение №21/16.01.2025г. по гр.д. №1322/2024г. по описа на РС-Б.С., влязло в законна сила на 14.02.2025г., обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на настъпило ПТП на 06.11.2023г. в размер на 1250.00 лева / хиляда двеста и петдесет лева /, частичен иск от сумата в размер 25 000,00 /двадесет и пет хиляди/ лева Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в т.2 на ТР № 3/2016 на ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Макар, че с частичния иск се търси защита в ограничен обем, въведеното основание на иска като правопораждащ юридически факт е единно и неделимо, както при предявен частичен иск за част от вземането, така и при последващия иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото право. При уважаване на частичния иск обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на силата на пресъдено нещо при разглеждане на иска за останалата част от вземането. Белезите, които индивидуализират всяко материално правоотношение и съответно субективно материално право, представляват обективни предели на силата на пресъдено нещо, а именно: юридическите факти, от които спорното право произтича, съдържанието на спорното право /в какво се състои то/ и неговото правно естество /правна квалификация/. Субективното материално право не може да бъде установено извън правопораждащите го факти, извън основанието му. Страните по материалното правоотношение са необходимата част от обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо.
От изложеното следва, че при разглеждане на настоящото производство, в което е предявен иск за разликата до пълния размер на паричното вземане, разгледано в гр.д. № 1322/2024г. по описа на РС-Б.С., съдът е обвързан от формираната сила на пресъдено нещо относно страните по материалното правоотношение и съдържанието му, а именно – какво е правното основание на вземането и в какво се състои същото, така както са установени до приключване на съдебното дирене. Поради това и на основание чл.298 от ГПК следва да се приеме за установено между страните, че в полза на ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, причинени при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 06.11.2023г. около 10:50ч. по път II-13 с посока на движение от гр.К. към гр.Б.С. между лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег.№ ЕН8779ВК, в който 3 пътувала ищцата, и лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег.№ ЕН4444КК, управляван от В.К.К., представляващи болки и страдания от травматични увреждания: протрахирана остра стресова реакция с тревожно-депресивна симптоматика – разстройство на здравето, причинило физически и емоционални болки и страдания за период, по-дълъг от 30 дни.
Посочените увреждания на здравето са установени от изслушаната в хода на предното разглеждане на делото съдебно-медицинска експертиза, други увреждания в съдебните актове не се сочат. Болките в кръста и корема са свързани с бременността и настъпващ аборт, но не са в причинна връзка с процесното ПТП. Не са настъпили усложнения, има пълно възстановяване в срока на престоя в болницата, като медикаментозно лечение е било приложено в рамките на престой на ищцата в болница.
В исковата молба изрично е посочено, че предмет на разглеждане в настоящото производство е иск за разликата до пълния размер на паричното вземане, над частично предявения размер, като не се претендира ексцес – новонастъпили увреждания или усложнения на вече обезщетени увреждания. Ето защо при разглеждане на иска съдът е обвързан от уврежданията, установени при разглеждане на частичния иск, доколкото е формирана сила на пресъдено нещо по юридическите факти, от които произтича спорното право, в това число неговото съдържание.
По изложените съображения, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне размера на това обезщетение е необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищцата болки и страдания вследствие на причинените й травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване, нейната възраст, причинените й неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – края на 2023г., както и високият нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка "Гражданска отговорност" – до 10, 420 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ).
Разпечатката съдържа 29 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/609c825c-af69-4b0c-b80e-66984ea036a0