Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6 от 04.01.2024, Районен съд - Костинброд

Съд
Районен съд - Костинброд
Дело
Гражданско дело 147/2023
Вид
Решение № 6
Подписан
04.01.2024
В сила
19.06.2025
Състав
Стефан Марков Стойков

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Костинброд, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20231850100147 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца А. В. С. от гр. София, представлявана от адвокат И. Б., с която се иска осъждане на ответника Софийски районен съд да й заплати обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, настъпили вследствие нарушаване на правото й за разглеждане и решаване на гр.д. № 87775/2017 г. по описа на СРС, 161 състав в разумен срок.

Претендира сумата от 7 000 лева за причинени неимуществени вреди, или по 145 лева на месец за повече от четири години, сумата от 760 лева за имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева и сума от 160 лева за съдебно техническа експертиза, както и сумата от 1 415 лева, представляваща обезщетение за забава, считано от обявяване на делото за решаване – 03.10.2018 г. до завеждане на исковата молба – 30.09.2022 г. /първоначално пред СРС/.

Претендира законна лихва от завеждането на исковата молба и присъждане на разноски по делото.

Твърди се в ИМ, че ищцата е образувала на 18.12.2017 г. гр.д. № 87775/2017 г. по описа на ответника, като разглеждането на делото е протекло в четири съдебни заседания, като в последното от тях, а именно на 03.10.2018 г. делото е обявено за решаване.

Твърди, че до момента няма изготвено решение по делото, което нарушава правото й за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Посочва, че предмет на делото е жалба срещу заповед на областен управител за 1 одобряване на план на новообразувани имоти в с. Войнеговци.

Твърди, че поради продължителността при очакване на решение са й нанесени неимуществени вреди, представляващи тревожност, несигурност, неустановеност по отношение собствеността над имота, и е ограничено ползването на имота.

Твърди, че продължителния период на очакване на решение е довел до разстройство на здравето, изразяващо се в продължително главоболие, високо кръвно, които са в причинна връзка с продължителността на очакваното решение.

Твърди, че е претърпяла имуществени вреди в претендирания размер, в това число сумата от 600 лева за адвокатска такса и 160 лева за съдебно-техническа експертиза.

В съдебно заседание ищцата не се явява. Представлява се от упълномощен представител - адвокат И. Б., който поддържа предявената претенция. По искане на ищцата е допуснат до разпит свидетел. Приложено е копие от производството пред СРС, както и наличните към него други производства, които са без значение, след като оплакването за забавено производство е само по посоченото, и конкретно за периода от обявяване на делото за решаване до момента на предявяване на ИМ.

Претендира разноски, като представя списък.

В срока за отговор ответника подава такъв, чрез упълномощен представител, с който оспорва предявения иск.

Твърди, че към момента на подаване на исковата молба е имало изготвено решение по делото.

Оспорва наличието на причинна връзка между описаните от ищцата вреди и забавянето на делото пред СРС, като посочва че предмета на това дело не включва произнасяне по въпроса за собствеността, и ползването на имота.

Оспорва имуществените вреди, като посочва, че това са разноски по делото пред СРС, и липсва връзка между тях и продължителността на производството.

Изтъква високата натовареност на конкретния орган на съдебната власт и предприетите от административния ръководител мерки за спиране разпределението на нови дела на конкретния съдебен състав.

Счита за неоснователен и недоказан размера на претендираната лихва за забава, както и че неимуществените вреди се претендират в завишен размер.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Писмено иска гледане на делото в негово отсъствие, като претендира разноски по чл. 78, ал. 8 от ГПК, а в отговора е обозначена сумата от 200 лева за това, като не представя списък.

Конституиранато трето лице – РП Костинброд изразя становище в с.з., за неоснователност на претенциията за имуществени вреди, като посочва, че е налице забавяне в производството.

Костинбродският районен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното 2 от фактическа и правна страна:

Искът е допустим. Налице е неприключило производство, по което ищцата изразява оплакването си за нарушаване на правото й на разглеждане на делото вразумен срок, като такъв иск е допустим без да е провеждана процедура по глава трета "а" от Закона за съдебната власт.

По същество е изцяло неоснователен за претендирните имуществени вреди и частично основателен за неимуществените такИ..

Претендираните имуществени вреди са описани от ищцата като разноски по воденото пред СРС производство по гр.д. № 87775/2017 г., като направените в хода на това производство ще бъдат присъдени в полза на ищцата при положителен за нея изход от спора по това производство. Разноските по това производство не се дължат на забавяне в разглеждането му, поради което и при друго разрешаване на спора няма основание да бъдат присъждани в настоящото производство.

По отношение на претенцията за неимуществени вреди, съдът намира, че тази претенция е частично основателна, след като съдът намира, че е налице нарушаване правото на ищцата за разглеждане на повдигнатия от нея гражданско-правен спор в разумен срок.

Производството пред СРС е проведено във формата на гражданско дело, макар, че се оспорва административен акт - заповед на областния управител за одобряване на план на новообразувани имоти.

Производството е образувано на след връщане на делото за ново разглеждане, като по същество ищцата не претендира обезщетение за първото разглеждане на делото и периода от 2014 г. до датата 15.12.2017, когато е образувано гр.д. № 87775/2017 г., когато е върнато за ново разглеждане от касационна инстанция.

В хода на производството не е извършвана проверка на исковата молба, както и не е осъществяване процедура по чл. 131 от ГПК.

С определение от 05.02.2018 г. е насрочено първо заседание на 28.03.2018 г., когато не е даден ход на делото. На 16.05.2018 г. е даден ход на делото, като е допуснат допълнителен въпрос към СТЕ /извършена при предходно разглеждане/, призовано е отново ВЛ по СТЕ и са приети писмени доказателства. Липсва протокол за проведеното с.з. на 27.06.2018 г. В с.з. на 03.10.2018 г. е изслушано ВЛ и е даден ход по същество. Обявено е че съдът ще се произнесе с решение.

Решение е постановено на 03.02.2023 г., като шест дни след това е подадена касационна жалба /която е била в период на връчване в началото на месец май 2023 г./ и към момента на приключване на настоящото производство няма данни за приключване на посоченото производство пред СРС.

След преценка на периода от време от образуване на производството до приключване на устните състезания по настоящото дело може да се направи извод за нарушаване правото на ищцата за разглеждане на делото й в разумен срок – нарушение по чл. 6 от ЕКПЧ. Не може да се направи извод за забавяне на делото в хода на разглеждането му по същество, 3 както и на причини за отлагани по вина на ищцата, но без съмнение е налице забавяне на производството за периода от четири години и четири месеца от обявяване на делото за решаване до постановяване на решение. Без съмнение този срок е прекомерен и дава основание за извод, че е налице нарушаване правата на ищцата като участник в правен спор да получи произнасяне в разумен срок – право по чл. 6 от ЕКПЧ.

Не може да се посочат факти и да се обоснове извод за някаква особена фактическа или правна сложност на поставения за разглеждане правен спор. Налице са активни действия на съда по осигуряване условия за разглеждане на делото в рамките на предвидените в АПК срокове за насрочване на следващи заседания, като малък брой от заседанията са отложени поради бездействие на съда. Липсват и данни за някакви сериозни обективни трудности при извършване на съдопроизводствените действия – връчване на книжа, призоваване и изпълнение на указанията на съда, макар че дори и при еднотипни дела всяко от намиращите се на производство такова има своята специфика, изискваща внимание и активни действия от съда по разрешаване на правния спор срок в приемливи срокове, а принципно производствата по обжалване на актове по ЗСПЗЗ са подсъдни на районен съд от 2011 г. и редът им за разглеждане е по АПК, което определя и спецификата им.

Не са налице факти за действия на ищцата, които да са довели до съществено отлагане и да са допринесли за продължителността на производството.

Изложеното дава основание за извод, че макар и без пряка вина ответникът носи отговорност за недопустимото забавяне по разглеждане на посоченото производство, инициирано от ищцата, като следва да се отбележи, че основателно е направено позоваване на високата натовареност на съдиите в конкретния съдебен орган, но това е без значение за специфичната отговорност по реда на ЗОДОВ.

Съдът намира, че неоправдано забавяне е налице при постановяване на съдебния акт, което се е случило четири години и четири месеца след обявяване на делото за решаване, която срок без съмнение е прекомерен и за това забавяне ищцата има право на обезщетение за неимуществени вреди.

Събраните гласни доказателства съдът намира, че не отразяват специфично без съмнение неприятните психични и емоционални преживявания за ищцата конкретно в периода на забавянето. Показанията на свидетелката В. Б. съдът счита за достоверни, но практически те отразяват видимите притеснения и признаци за негативни преживявания от ищцата, но за целия период, през който тя е предприела действия по на защита на правата си по отношение собствеността над имот, което датира от 2014 г., и без съмнение цялостните негативни последици и преживявания за ищцата от 2014 г. до момента са значително над претендираните в производството и дължащи се на забавянето от 18.10.2018 г. до приключване на устните състезания по настоящото дело, за който период следва да бъде присъдено обезщетение. Според настоящия съд справедливото обезщетение за периода на забавяне от 03.10.2018 г. до 03.02.2023 г., когато е постановено решение по цитираното производство пред ответника е в размер на сумата от 4 500 лева, в какъвто размер следва да 4 бъде уважена претенцията за обезщетение за неимуществени вреди и бъде отхвърлена в останалата част над тази сума до пълния размер на претенцията от 7 000 лева.

Следва да бъде отхвърлена изцяло претенцията за заплащане на сумата от сумата от 1 415 лева, представляваща обезщетение за забава, считано от обявяване на делото за решаване – 03.10.2018 г. до завеждане на исковата молба – 30.09.2022 г., след като няма възникнало и изискуемо вземане към 03.10.2018 г., а присъжданото обезщетение е за специфично увреждане, осъществено за период от време с начален момент 03.10.2018 г., но не и възникнало като общо задължение, изискуемо в този момент, както е при непозволеното увреждане.

Поради това следва да бъде отхвърлена претенцията за заплащане на сумата от 1 415 лева, представляваща обезщетение за забава, считано от обявяване на делото за решаване – 03.10.2018 г. до завеждане на исковата молба – 30.09.2022 г., като бъде уважено искането за осъждане на ответника да заплати законна лихва, считано от подаване на исковата молба – 30.09.2022 г. до изплащане на вземането.

Предвид изхода от делото е основателно искането на ищеца за присъждане на разноски – по списък са 1000 лева за адвокатско възнаграждение и 10 лева за ДТ, като бъде възложено на ответника да му заплати сумата от 495 лева, определена съразмерно с уважената част от исковете /на база обща сума от претенции/.

Основателно е и искането на ответника за присъждане на разноски – поискани са 200 лева с отговора, като на ищцата бъде възложено да му заплати сумата от 102 лева, определена съразмерно с отхвърлената част от исковете /на база обща сума от претенции/.