Решение № 795 от 05.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 15009/2025
- Вид
- Решение № 795
- Подписан
- 05.03.2026
- Състав
- СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА ЦЕПОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл.414 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.416 ал.5 · Кодекс на труда
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 795 гр. София, 05.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно наказателно дело № 20251110215009 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „К. В.“ ЕООД, чрез управител срещу наказателно постановление № ********************твото му на работодател на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 / хиляда и петстотин/ лв.
Жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно и неправилно и постановено при несъобразяване с действителното фактическо положение.
Иска се от съда да отмени издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. М., който счита наказателното постановление за правилно и законосъобразно. Иска от съда да потвърди същото. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:
На 19.05.2025г., св. Т. Б. - старши инспектор в Дирекция „Инспекция по 1 труда”– Перник, извършила проверка по спазване на трудовото законодателство по документи на „К. В.“ ЕООД. По време на проверката на свидетелката била представена платежна ведомост, копие на трудов договор, заповед за прекратяване на трудово правоотношение. Съобразно съдържанието на същите, свидетелката приела, че на В. И. – назначена на длъжност продавач-консултант за положения от нея труд през месец февруари 2025г. следва да се заплати възнаграждението за месец февруари по трудов договор № 4 /09.01.2025г. до 30 –то число на месеца, за който се отнася. Към момента на проверката бил съставен протокол за извършената проверка.
Констатирано било в хода на проверката, че не са представени до приключването й платежни документи, сочещи извършено заплащане на дължимото трудово възнаграждение.
Свидетелката Б. съставила АУАН г. за нарушение на чл. 128, т. 2 КТ, като актът бил връчен на представляващ работодателя.
Въз основа на съставения акт при идентично описание на извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е осъществено, и посочване на правната му квалификация е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева на основание чл. 416 ал.5 вр. чл.414 ал.1 КТ.
Видно от приобщените по делото заповеди АУАН и НП са издадени от овластени за това лица.
Съдът прие за установена изложената фактическа обстановка въз основа на показанията на св. Б. и приобщените към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК писмени доказателства - заповеди, протокол за извършена проверка, пълномощно, трудов договор, акт за встъпване в длъжност, фиш, заповед за прекратяване на трудово правоотношение. Между показанията на разпитания свидетел и писмените доказателства не се отчитат същестевни противоречия. Показанията на свидетеля са точни, ясни и без вътрешни противоречия, поради което съдът ги кредитира. Те в тъждество с писмените доказателства по делото установяват възникналото трудово правоотношение между дружестовто – жалбоподател в качеството му на работодател и лицето, както и обстоятелствата да се е стигнало до прекратяване на това трудово правоотношение. Не съществува разминаване и по отношение на факта дружеството да не е изплатило към момента на 2 проверка дължимото възнаграждение за месец февруари 2025г. Съдът се довери и на св. Б., тъй като разказаното от нея е хронологично последователно, досежно изведените факти и припокриващо се с останалата доказателствена съвкупност. От разказ й съдът установи време и масто на извършена проверка, проверяваното лице и констатираните обстоятелства в хода на проверката, респекитвно документите обект на проверка.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на обжалваемите. Жалбата е депозирана в законоустановения преклузивен срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на същото и ограничаващи правото на защита на нарушителя. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 416, ал. 5 КТ, оправомощен със заповед.
Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената от компетентните органи правна квалификация в акта и наказателното постановление е съобразена с изискванията на чл. 42, т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН , поради което и няма формални основания за отмяна на издаденото НП.
Съставеният акт и издаденото наказателно постановление вменяват на жалбоподателя извършване на нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ, съобразно който работодателят е длъжен да заплати трудовото възнаграждение на работника/служителя.
В настоящия случай без съмнение от събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелката и писмените доказателства се установява, че към момента на проверката от страна на дружеството-жалбоподател не е било изплатено посоченото възнаграждение. Поради това законосъобразно административнонаказващият орган е приел, че с бездействието си работодателят е осъществил състава на нарушение по чл. 128, т. 2 КТ. Тъй като е ангажирана отговорност на юридическо лице, безпредметно е да се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.
3
Законосъобразно се е стигнало да определяне на имущестевна санкция в размерите, въвеедни в чл.416 ал.5 КТ. Съдът счита за нужно да посочи, че по делото липсват доказателства, които да очертават необходимост от редуциране на така определения размер на имущестевната санкция.
Не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН.
С оглед изхода на производството „К. В.“ ЕООД следва да заплати в полза на ДИТ Перник сумата от 51.13 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ***************** г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”- Перник, с което за нарушение на чл. 128, т. 2 КТ на „К. В.“ ЕООД, на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.1 КТ е наложена имуществена санкция.
ОСЪЖДА „К. В.“ ЕООД да заплати в полза на ДИТ Перник сумата от 51.13 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4