Решение № 7316 от 03.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7316 гр. София, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Т. Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Т. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241100508914 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца Т. И. М. срещу решение № 9270 от 18.05.2024 г., постановено по гр. дело № 20241110104944 по описа за 2024 година, 32 състав, с което е отхвърлен предявеният срещу "Топлофикация София" ЕАД че е погасена за ответника възможността да събере принудително сумите по изп.лист от 17.9.2013г. по ч.гр.д. №10750/13г. на СРС, 89 състав, въз основа на който е образувано изп.д. №8486/2013г. на ЧСИ М. Б., а именно 1/2 от главница в размер на 2681,13лв. /1430,57лв./, ведно със законната лихва от 28.6.2013г. до плащането, както и 1/2 от 470,99лв. /235,50лв./- мораторна лихва за периода 31.3.2011г.11.6.2013г. и 1/2 от 163,04лв. /81,52лв./ разноски по делото. Ищецът твърдял, че в периода 4.9.2014г.-4.9.2019г. не са извършвани изпълнителни действия, поради което е настъпила погасителна давност.

В жалбата са развити оплаквания, че решението е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния и процесуалния закон и се явява необосновано с доводи, че предприетите изпълнителни действия не са довели до осребряване на имущество на длъжника, поради което не са прекъснали погасителната давност, а изпълнителното дело е следвало да бъде прекратено поради перемпция и предприетите след перемиране на делото действия са недопустими. Въззивникът счита, че молбите на взискателя, с които се иска предприемане на изпълнителни действия, не прекъсват давността, ако не е бил приложен поисканият изпълнителен способ. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове в цялост.

Въззиваемият "Топлофикация София" ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че обжалваното решение е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

1

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, поради следните съображения:

Между страните не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че в полза на ответника срещу ищеца е издаден изп.лист от 17.9.2013г. по ч.гр.д. №10750/13г. на СРС, 89 състав, въз основа на който е образувано изп.д. №8486/2013г. на ЧСИ М. Б., за сумите 1/2 от главница в размер на 2681,13лв. /1430,57лв./, ведно със законната лихва от 28.6.2013г. до плащането, както и 1/2 от 470,99лв. /235,50лв./- мораторна лихва за периода 31.3.2011г.- 11.6.2013г. и 1/2 от 163,04лв. /81,52лв./ разноски по делото.

С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо, като длъжникът не може да направи възраженията си срещу дълга по общия исков ред извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани. Така се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането по арг. и от чл. 371 ГПК, поради което приложима е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, като срокът на новата давност е всякога пет години.

Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД. Целта на регламентираното в действащия ГПК от 2008 г. заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора (в този смисъл Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о.; Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о.). Аргумент за противното не следва от обстоятелството, че заповедното производство се развива без участието на длъжника.

Действително, длъжникът няма възможност да възпрепятства самото издаване на заповедта за изпълнение, доколкото научава за същата едва с връчването й. Въпреки това обаче законодателят е уредил възможност за участие и защита на длъжника в хода на производството – чрез подаване на възражение, като в този смисъл е осигурена гаранция за правата му, което обстоятелство не може да се пренебрегне. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражение. В този смисъл – Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о.; Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.; Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о.; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о. и др. Следователно, за уважаване на иска в настоящото производство следва да се извърши преценка дали след момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение е изтекла петгодишна погасителна давност, без да са настъпили обстоятелства, довели до спирането или прекъсването й.

За принудително събиране на вземанията е бил издаден изпълнителен лист от 17.09.2013 г. и с молба на взискателя "Топлофикация София" ЕАД от 20.02.2019 г. е 2 образувано изп. дело № 8486/2013 г. на ЧСИ М. Б.. Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т. н.), като в изпълнителния процес давността може се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи и молбата на взискателя представлява активно негово поведение, насочено към удовлетворяване на вземането му (в този смисъл Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, както и Решение № 37 от 24.02.2021 г. по описа на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело и изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.

Следователно, с молбата на взискателя от 28.11.2013 г. за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист от 17.09.2013 г. и с връчването на поканата за доброволно изпълнение на длъжника Т. И. М. на 08.12.2013 г. давността за вземанията не е била прекъсната. От приетото по делото копие на изпълнителното дело, образувано при ЧСИ М. Б., е видно, че съдебният изпълнител е извършил проучване на имуществото на длъжника, като веднага след образуване на изпълнителното дело е изискал справки от НБД "Население", от Национален осигурителен институт и от НАП, които не са същински изпълнителни действия. Давността за вземанията, започнала да тече с влизане в сила на заповедта за изпълнение, е била прекъсната на 04.09.2014 г. с налагането на запор върху вземания на длъжника Т. И. М. по банкови сметки и върху пенсията му, както и с извършването на последващи действия по висящото изпълнително дело, както следва: na 04.02.2014 е наложен запор на дружествени дялове и банкови сметки и възбрана на недвижим имот; на 04.02.2016 г. е постъпила молба от взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение и опис на движими вещи; на 21.03.2017 г. е постъпила молба от взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение и опис на движими вещи; на 27.03.2020 г. е постъпила молба от взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение и опис на движими вещи. Противно на доводите на въззивника, давността не се прекъсва едва с осребряването на имущество на длъжника въз основа на предприет конкретен изпълнителен способ, а с всяко действие, което изгражда такъв способ и което показва активно поведение на взискателя или съдебния изпълнител, насочено към принудително удовлетворяване на процесните вземания.

В този смисъл, годни да прекъснат давността са и всички молби на взискателя, с които същият е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия – налагане на запор върху вземания на длъжника към банки или върху трудово възнаграждение, както и извършване на опис на движими вещи и налагане на възбрана върху недвижим имот.

Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ несъмнено прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи и молбата на взискателя представлява активно негово поведение, насочено към удовлетворяване на вземането му, без оглед на обстоятелството дали впоследствие съдебният изпълнител е изпълнил задълженията си, като е реализирал поискания от взискателя изпълнителен способ (в този смисъл Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, както и Решение № 37 от 24.02.2021 г. по описа на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.).

Първоинстанционният съд правилно е преценил, че съгласно задължителната практика по тълк. д. № 3/2020 г. погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до 26.6.2015 г. - до приемането 3 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. В случая след 26.6.2015 г. взискателят е искал извършване на изпълнителни действия с молби от 27.3.2020 г., като с всяка молба и изпълнително действие се прекъсва течението на давността. Освен това за времето на извънредното положение давността е спряна съгласно разпоредбите на ЗМДВИП. В случая следва да бъде съобразен и срокът на въведеното в страната извънредно положение през 2020 г. Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците (ЗМДВИП) давностните срокове спират да текат за времето на обявеното извънредно положение на 13.03.2020 г. до изтичането на 7 дни от обнародването на изменението на закона в "Държавен вестник", с което се отменя извънредното положение, т. е. считано до 20.05.2020 г. С оглед на тези нормативни разпоредби за времето на извънредното положение, което е общо 69 дни, давността не е текла, поради което петгодишният давностен срок за вземанията не е изтекъл към датата на предявяване на иска, въз основа на който е образувано настоящото съдебно исково производство. Видно от описаните по-горе поискани изпълнителни действия – за налагане на запори на банкови сметки и на опис на движими вещи – активността на взискателя е била достатъчна за прекъсване на давността за период между всяко от поисканите действия по-кратък от 5 години. Следователно не се установява период на бездействие от страна на взискателя, който да води до погасяване по давност на възможността му да събере вземанията по изпълнителния лист по принудителен ред.