Протокол № 16961 от 08.11.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 16961 гр. София, 07.11.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря Р.Д.

Сложи за разглеждане докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА

Гражданско дело № 20221110137158 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ Г. С. В. – редовно уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично и с адв. В., с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ „Д.О.З.“ ЕАД – редовно уведомени от предходно съдебно заседание, представляват се от адв. Д., с пълномощно по делото.

СВИДЕТЕЛ П. И. П. – редовна призована, явява се лично.

Страните /поотделно/ – Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ пристъпи към разпит на допуснатият свидетел на ответната страна.

В залата се въведе свидетелят.

Съдът снема неговата самоличност, по представена лична карта.

П. И. П. - 39 г., неосъждана, без родство и дела със страните по делото.

Съдът предупреждава свидетеля за наказателната отговорност по чл.290 от НК.

Свидетелят П. И. П. обеща да каже истината.

На въпроси на адв. Д., свидетелят: Спомням си за П. през месец май 2021г. То стана на ул. „Ч.“. Имаше задръстване. Аз шофирах моята кола. Погледнах на мястото до мен, в краката и в момента, в който вдигнах поглед, видях, че колоната е спряла и натиснах спирачка, и ударих колата пред мен. Управлявам автомобил Опел Мока. Нямам спомен какъв автомобил съм ударила, мисля че беше Ситроен. Нямаше пострадали.

1

На въпроси на адв. В., свидетелят: Дойде линейка, която беше извикана от спътника на шофьора и прегледа и двамата-шофьора и спътника му. Първо влезе шофьора в линейката. Излезе. Казаха, че всичко е наред. След това спътника му предяви претенция, че не се чувства добре. Влезе в линейката, Отидоха дори до болница. Там са му правили изследвания. Полицаите получиха информация, че няма никакви наранявания и ни освободиха след като ни написаха протоколите. Чакахме близо час и нещо да мине приз всички прегледи. По телефона се обадиха според мен на полицаите, на мен никой не ми е звънял. Не съм чула разговора. Всеки си беше в колата. Беше студено.

На въпроси на съдът, свидетелят: С. П.-то всички излязохме от колите.

Спътника на шофьора отпред излезе, започна да крещи и да заплашва. Извика първо линейка, след това звънна на полицията. Мисля, че господина, който стои зад мен /има се предвид ищеца/ е този господин. Той отпътува с линейката, а шофьора го прегледаха на място в линейката и констатираха, че няма никакви травми. След това той изяви претенция, че има травми и че трябва да го прегледат. Ние останахме до получаване на информация за състоянието му. И първата кола, шофьора на таксито също остана. Три автомобила участваме. Въз основа на информация, която вероятно са получили полицаите ни съставиха след това протокол. Ние нямаше как да си тръгнем без да има информация дали всичко е наред.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

Да се изплати възнаграждение на свидетеля в размер на 50 лева от внесеният депозит, за което се издаде 1 РКО.

Поради изчерпване на въпросите към свидетеля, същият беше освободен от залата.

СЪДЪТ пристъпи към разпит на допуснатият свидетел на ищцовата страна.

В залата се въведе свидетелят.

Съдът снема неговата самоличност, по представена лична карта.

Е.А.А. - 38 г., неосъждана, без родство и дела със страните по делото.

Съдът предупреждава свидетеля за наказателната отговорност по чл.290 от НК.

Свидетелят Е.А.А. обеща да каже истината.

На въпроси на адв. В., свидетелят: Познавам Г. от 5 години. Знам за П. с него на 28.05.2021г. Аз бях водача на автомобила, който е участвал в П.-то. В момента на удара ние бяхме спрели. Автомобила беше в покой. Имаше задръстване. Бяхме спрели. Крака ми беше на спирачката. Не бяхме в движение. Ударът беше силен, щом се наложи да идва спешен екип. Аз лично не можах да изляза от колата. Наложи се медицински екип, който дойде по сигнал на тел. 112 да ме изведе от автомобила и да ме прегледат. Моето спиране не 2 е било аварийно. Самото произшествие се случи на ул. „Ч.“ задръстването беше към булеварда. Ние бяхме доста далече от светофара. Движех се с около 20-30 км./час., не мога да кажа точно.

След удара, не се чувствахме добре. Аз самият не можах да изляза от автомобила. И двамата имахме проблеми. При самият удар имаше доста силен камшичен удар. Имахме болки във врата, усещане за световъртеж, гадене.

След като екипа ме прегледа, със същият екип Г. отиде в Исул. Нямам спомен да сме били поставени в ситуация да откажем преглед. Нито за него, нито за себе си знам такова нещо. Доколкото знам Г. е ходил и на други прегледи. Малко след инцидента знам, че е ходил, както и в последствие. Като време не мога да кажа. Говорили сме по въпроса.

Доколкото знам, той е ходил отново на преглед, три-четири месеца след това. Доколкото знам от него проблеми с врата, световъртеж, усещане за слабост в крайниците.

На въпроси на адв. Д., свидетелят: Не мисля, че зад нас е имало задръстване.

Предполагам, че бяхме последна кола от задръстването. Нямам спомен. Мога да кажа каква е била ситуацията пред мен. На там е било насочено вниманието ми.

Имаме общи познати, така че се виждаме често. Не мога да кажа точно колко. В центъра на София. Имахме общи познати, в компанията на които сме споделяли усещанията.

Нямам друга информация за вредите, които е претърпял Г., освен тази дадена ми от самия него.

Аз имах болки във врата, главоболие, проблем с вестибуларния апарат. Не мога да кажа за г-н В.. Моите проблеми продължиха няколко седмици след това.

Няма как да знам с каква скорост ме е ударил другият автомобил отзад.

На въпроси на адв. В., свидетелят: Записвал съм при г-н В. на курсове по катерене.

Аз съм му курсист. Имали сме планове за други курсове, просто не се стигна до там. И двамата за някакъв определен период от време не бяхме физически активни след случая.

На въпроси на съдът, свидетелят: Не водя дело със застрахователя по повод моите неимуществени вреди. След П.-то, и двамата споделихме, че не се чувстваме добре. Аз му казах, че не мога да изляза и ако някой трябва да съобщи за инцидента, трябва да е той, защото наистина не се чувствам добре. Първото нещо, което си споделихме, то не се налагаше да го споделяме, защото наистина се чу, това беше изпращяването на врата на прешлените му. Мен ме прегледаха на място. Първо екипа дойде при мене. Помогнаха ми да изляза. В момента на прегледа ми казаха, че всички тези оплаквания, които имам, по техни думи са оплаквания, които няма как да ги няма в следствие на такъв удар. Мериха ми кръвно, мериха ми пулса и ми казаха, че ако имам последващи оплаквания да се обадя. За момента те преценяват, че няма нещо по-сериозно. След като приключи прегледа с мене, Г. отиде със същият екип към Исул.

На въпроси на адв. Д., свидетелят: Не мога да кажа кой е повикал полицията.

Мисля, че след първоначалния шок, Г. излезе преди мен. За себе си знам, че мен ме извади 3 екипа от колата. Това беше доста шоково състояние. Инцидента е бил тема на разговор.

Сещаме се често за това. Говорили сме, че не е добре.

Поради изчерпване на въпросите към свидетеля, същият беше освободен от залата.

СЪДЪТ пристъпи към разпит на допуснатият свидетел на ищцовата страна.

В залата се въведе свидетелят.

Съдът снема неговата самоличност, по представена лична карта.

В. - 41 г., неосъждана, без родство и дела със страните по делото.

Съдът предупреждава свидетеля за наказателната отговорност по чл.290 от НК.

Свидетелят В. обеща да каже истината.

На въпроси на адв. В., свидетелят: Познавам Г. от много години, повече от 10 години. Заедно сме в планината от много години. Това е основата връзка, която имаме.

Освен това, в момента работим заедно. През седмицата сме ежедневно заедно. Помня, че през 2021г. да е претърпял П.