Решение № 268 от 26.09.2022, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 308/2022
- Вид
- Решение № 268
- Подписан
- 26.09.2022
- В сила
- 26.09.2022
- Състав
- ПЕТЪР ВЕСЕЛИНОВ БОСНЕШКИ, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА, Диана Младенова Матеева
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 143 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 13а, т. 9 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл.145 ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 7 ал. 2 т. 1 · Наредба № 1 от 1 октомври 1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
РЕШЕНИЕ
№ 268 гр. Перник, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20221700500308 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Форуком и компания“ ООД, чрез адв.И. И. ***, против Решение № 315 от 31.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 2294/2021 г. по описа на РС - Перник, в частта, в която първоинстанционния съд, на основание чл. 55, ал. 1, предл. Първо от ЗЗД е осъдил „Форуком и компания“ ООД, ЕИК 836034051 да заплати на А. К. Р., сума в размер на 104,87 лева, представляваща дадено без основание – над дължимото по договор за потребителски кредит № ***, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба.
Със същото съдебно решение, съдът е отхвърлил иска за разликата над 104,87 лева до пълния предявен размер от 114,11 лева като неоснователен. Решението се обжалва и в частта за присъдените в тежест на „Форуком и компания“ ООД съдебноделоводни разноски.
В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при неправилно прилагане на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Излагат се подробни възражения, като се твърди, че договорът за потребителски кредит не е нищожен. Твърди се, че кредитополучателят е взел информирано решение за ползване на услугата за предоставяне на поръчителство от дружеството „Гарант Къмпани“ ООД.
Особено внимание се обръща на обстоятелството, че договорът за предоставяне на поръчителство е отделен договор по предоставяне на услуга, сключен с дружество, явяващо се трето лице за настоящия спор – „Гарант Къмпани“ ООД. От това 1 обуславяло извода, че не следва отношенията между А. Р. и дружеството –поръчител по Договора за предоставяне на поръчителство да са предмет на разглеждане по първоинстанционния спор. Посочва се, че сумата от 98 лева, представляваща възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство е прехвърлена към дружеството-поръчител, доколкото „Форуком и Компания“ ООД само администрира вземането на поръчителя, по силата на чл. 8 ал. 5 от Договора за предоставяне на поръчителство. В тази връзка жалбоподателя-ответник счита, че ако ищцата е намерила, че Договора за предоставяне на поръчителство е нищожен или че дружеството – поръчител се е обогатило неоснователно, то е следвало да предяви претенциите си именно към дружеството – поръчител, а не срещу дружеството – кредитодател. В заключение се изтъква, че договорът за предоставяне на поръчителство не е нищожен поради драстична липса на еквивалентност на насрещните престации по договора, както е приел първоинстанционния съд. По изложените съображения се иска отмяна на постановеното решение и постановяване на ново решение, по съществото на спора.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от А. К. Р., чрез адв. Г. Ч..
Въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита решението за правилно, обосновано и справедливо. Твърди се, че съдът е извършил подробен анализ на всички събрани доказателства по делото, като е обсъдил и релевираните доводи на страните. Сочи се относима съдебна практика в подкрепа на първоинстанционното решение, като се моли същото да бъде потвърдено с оглед подробните доводи в отговора. Досежно възражението на жалбоподателя, във връзка със заплатеното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, в писмения отговор се посочва, че по делото не са налице каквито и да било доказателства, установяващи, че ответното дружество е прехвърлило процесната сума на „Гарант Къмпани“ ООД или на който и да е друг правен субект. Претендира се присъждане на сторените в производството пред въззивната инстанция разноски.
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима - подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Пернишкият окръжен съд, служебно намира, че обжалваното решение се явява валидно и процесуално допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Изхождайки от изложеното във въззивната жалба, от доводите на противната страна, както и от материалите по делото, Пернишкият окръжен съд намира следното :
Не е спорно между страните, а и от приложените писмени доказателства се установява, че на 23.01.2020г. между ищцата А. К. Р. и „Форуком и Компания“ ООД е сключен договор за потребителски кредит № ***. От Приложение № 1 към Договора се установява, че сумата по отпуснатия кредит е в размер на 500,00 лева, като общата сума, подлежаща на връщане е в размер на 560,01 лева. Установява се, че сумата от 560,01 лева следва да бъде върната на 6 погасителни вноски, всяка с размер от 93,33 2 лева, като срока на кредита е 180 дни. Уговореният фиксиран лихвен процент е в размер на 40%, а годишният процент разходи (ГПР) е в размер на 49,02 %. В договора е уговорено, че кредитополучателят се задължава да предостави на „Форуком и компания“ ООД, обезпечение на кредита в срок до края на следващия работен за Кредитодателя ден от получаване на одобрение за сключване на договора за потребителски кредит. Обезпечението трябва да отговаря на изискванията, упоменати в съответните разпоредби на Общите условия. В изпълнение на горното, на същия ден, ищцата е сключила договор за предоставяне на поръчителство с „Гарант Къмпани“ ООД, като се е задължила да заплати на последното възнаграждение в общ размер на 588,00 лева, платимо по вида и начина, посочен в Приложение № 2 към Договор за поръчителство от дата 23.01.2020г., а именно: на 6 вноски, всяка в размер на 98,00 лева .
А. К. Р. е погасила предсрочно сумата по сключения договор, като е заплатила на „Форуком и Компания“ ООД сумата от 614,11 лева, видно, както от приложената към исковата молба разписка, така и от заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза. Последната е приета от първоинстанционния съд без оспорване от страните.
Предвид така приетото от фактическа страна, Пернишкият окръжен съд намира за установено от правна страна следното:
В чл. 143 ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в договор с потребител. Там изрично е посочено, че за такава се счита всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 19 точки на разпоредбата. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Такова разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5. IV. 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в българското законодателство с чл.
13а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Според чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директива 93/13/ЕИО не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт. Също така в тежест на ответната страна е да докаже, че е било изпълнено изискването чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък
3 от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
По делото се твърди, че договора е бил сключен по електронен път. От представената разпечатка на хартиен носител, може да се направи извод, че договора е формуляр, който видно от изложените параметри, е бил подписан от ищцата при предварително посочени от кредитора условия, включително клаузата за предоставяне на поръчители в посочения 24 часов срок, както и дължимото се възнаграждение по сключен договор за поръчителство, като тази клауза е част от договора за потребителски кредит. Наред с това ищцата не е била запозната с начина на формиране на ГПР и ГЛП като разходи по кредита. В общите условия не е посочено как се изчисляват приложимия лихвен проценти ГПР по ДПК във връзка изискванията на ЗПК. Посоченото не дава основание да се приеме, че ищцата е била наясно с начина на формиране на дължимото към кредитора възнаграждение, като не е имала възможност да влияе върху съдържанието на договора, като този извод може да се направи от гореизложеното. Не се установи с ищцата да е бил съгласуван и индивидуално уговорен размерът на възнаградителната лихва, поради което съдът приема за установено, че е бил налице страндартизиран бланков формуляр, чието съдържание е предварително изготвено от самия ответник.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил възнаграждението за поръчителя, в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни, т. е. не съществуват по договора. И тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК.
Настоящият състав счита също, че споразумението за осигуряването или сключване на договор за поръчителство, следва да се счита за нищожно на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД - поради противоречието му с добрите нрави, като освен това намира, че този договор е нищожен и защото посредством него се заобикаля императивната норма на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, установяваща максимален размер на ГПР.
Видно е, че с поставянето на практически неизпълними условия за предоставяне на обезпечение по кредита, длъжникът съзнателно е доведен до необходимостта да сключи възмезден договор за предоставяне на поръчителство. Изискването за предоставяне на поръчителство от двама поръчители на безсрочен трудов договор и да получават минимум 1500 лева брутно месечно възнаграждение /за кредит с главница 500 лева/, предвид средното ниво на работната заплата в страната, също е на практика неизпълнимо. При тези обстоятелства за ищцата единствения възможен начин да получи кредит е сключването на договор за възмездно поръчителство. В тази връзка следва да се отбележи, че от извършена служебна справка в Търговския регистър е видно, че е налице свързаност между двете юридически лица чрез съдружника във „Форуком и Компания" ООД Д.Р.Г. и управителя на „ГАРАНТ КЪМПАНИ" ООД Р.Д.Г..
Разпечатката съдържа 32 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/609b2d48-3def-40c5-a6c9-9530a4a3d597