Решение № 46 от 28.03.2023, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. В. 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОС В. II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

Г.П.Й.

Н.Д.Н. при участието на секретаря В.В.У. като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело № 20231300500085 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от ГД "ГП с адрес: гр.С., бул. "М.Л." №* , чрез гл. юрисконсулт Й. Д. С. против Решение №612 от 21.12.2022г. постановено по гр.д.№1189/2022г. по описа на РС-В.

С обжалваното решение жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца А. Х. Х. с ЕГН ********** сумата от 753,66 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 18.07.2019г. до 10.07.2020г., получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от предявяване на иска в съда - 22.06.2022г. до окончателното плащане, както и сумата от 170,96 лева, представляваща лихва за забава върху главницата по периоди на възникване до предявяване на иска в съда - 22.06.2022г. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., а на РС - В.сумата от 50.00 лева - държавна такса, както и сумата от 50.00 лева - разноски за вещо лице.

Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, поради нарушения на материалния закон.

Поддържа се, че страните по делото са в служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР, който закон е специален и в него няма препращаща норма към КТ и издадените към него подзаконови нормативни актове. Не е налице празнота в нормативната уредба и РС-В.неправилно е приел, че субсидиарно следва да се приложи Наредба за структурата и организацията на работната заплата и чл.9, ал.2 от същата, според който е предвидено нощните часове да се превръщат с коефициент в дневни, като навежда доводи в тази насока.

1

Излага се още, че разликата в допустимата продължителност на нощния труд между служителите в МВР – 8ч. и работниците по трудово правоотношение – 7ч, предвидена с разпоредбите на ЗМВР и съответно КТ, не е несъответствие в законодателството, нито е налице дискриминация. Продължителността на нощния труд от 8ч за служители на МВР е съобразена с характера на дейността им, поради което в ЗМВР и подзаконовите нормативни актове са предвидени различни права (привилегии) за служителите на МВР в отклонение от КТ, които да служат за компенсация.

Поддържа се, че поради това РС-В.неправилно е приел, че за процесния период на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за положен от него извънреден труд предвидено в НСОРЗ, която не може да намери приложение в настоящия случай. Поради недължимост на сумата по главния иск, неоснователен е и акцесорния иск за лихви. След като е приел обратното ВРС е постановил незаконосъобразно решение, за което се иска да бъде отменено изцяло, като се приеме, че предявените искове са неоснователни. На основание чл. 78. ал.5 ГПК прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната по жалбата страна. Не представя доказателства и не прави доказателствени искания. Иска присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия чрез адв.-пълномощник С. И. от АК-В. с който се оспорва изцяло въззивната жалба и се поддържа, че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано. Не иска присъждане на разноски за въззивното производство.

Окръжен съд-В. след като се запозна с оплакванията във въззивната жалба, становището на ответната по жалба страна и събраните доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Спорът между страните е основан на разпоредбата на чл.178 във вр.с чл.187 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД. Ищецът, след направеното изменение на размера на иска, претендира за допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 18.07.2019г. до 10.07.2020г., получен в резултата на преизчисляване на положен нощен труд при превръщане на нощните часове в дневни съобразно определен коефициент, общо в размер на 753,66 лева и обезщетение за забава в размер на 170,96 лева.

Ответната страна е подала отговор на исковата молба, в който се поддържа, че исковете са неоснователни и недоказани по размер, тъй като ищеца не е положил извънреден труд и не е работил извън установеното работно време, тъй като осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици. Оспорил е приложимостта на разпоредбите на КТ, ЗДС и НСОРЗ по отношение на служителите на МВР, като развил доводи в насока, че статутът им се урежда единствено в ЗМВР, където е регламентирано и заплащането им.

Между страните не е спорно, че се намират в служебно правоотношение на посоченото основание, както и не е се оспорва, че за исковия период от 18.07.2019г. до 10.07.2020г. ищецът е работил на сменен режим по график при сумарно отчитане на отработеното време между 22. 00 ч. и 06. 00 ч., времето на разположение и положения труд по време на официални празници.

От заключението на приетата от съда съдебно-икономическа експертиза, се установява, че за процесния период ищецът е полагал труд при ответника на длъжност "старши полицай в ОДЧ на ГПУ-В.при РДГП-Р." и работил на сменен режим – дневни и нощни смени с продължителност 12 или 24 часа, включващи и нощен труд от 22 ч. до 6 ч., и сумарно изчисляване на работното време на едномесечен период. Съгласно поставената задача вещото лице е изчислило паричната стойност на получения като извънреден труд 2 чрез преобразуване на отработените часове нощен труд в дневен труд с коефициент 1.143 за исковия период от 18.07.2019г. до 10.07.2020г. и възлиза на сумата 753,66лв. Обезщетението за забава на плащането на главницата по периоди на възникване е в размер на 170,96 лева.

Съдът кредитира приетата по делото експертиза, като законосъобразна и обоснована.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства и по същество не се оспорва от страните нито пред първоинстанционния съд, нито пред въззивната инстанция .

За да уважи предявените искове РС-В.е приел, че съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22: 00 и 6: 00 ч. за отчетния период се умножава по 1, 143.

ВРС е приел, че за процесния период са действали следните нормативни актове, издадени от министъра на МВР: Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016г. г., в сила от 2.08.2016 г.), Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г., в които е налице празнота и следва да се приложи субсидиарно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1, 143.

При така установената фактическа обстановка Окръжен съд-В.приема за установено от правна страна следното :

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правна квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на ВКС постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.

Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл.269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото - само за приложението на императивни материално правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.

Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в 3 писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество и при така установената по делото фактическа обстановка въззивната жалба се явява основателна, поради следните съображения:

Съдът след като съобрази редакцията на ЗМВР към исковия период приема, че предявените искове са с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187, ал. 6 от ЗМВР - за заплащане на стойността на положен от ищеца и незаплатен от работодателя извънреден труд, изчислен по правилото на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата и по чл.86 от ЗЗД.

Ищецът работи на длъжността "младши оперативен дежурен в ОДЧ на ГПУ-В., включително и за исковия период, и е държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, то приложимият закон, уреждащ процесните отношения е ЗМВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е допълнително възнаграждение за извънреден труд (чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР). Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време (чл. 143 КТ).

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР), като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени - сумарно за тримесечен период (чл. 187, ал. 3 от ЗМВР). Сумарното изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. Съгласно чл.187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, а съгласно ал. 6 извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В чл. 187, ал. 9 от ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За процесния период от 12.09.2019г. до 10.07.2020г. това е Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., /обн. ДВ бр. 60 от 02.08.2016 г. отм., бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г./ и Наредба № 8121з- 36 от 07.01.2020г./ обн., ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г. и отм., бр. 93 от 30.10.2020 г./. В тези наредби е предвидено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22 и 6 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Продължителността на нощния труд от 8 часа за служителите в МВР е предвидена и в чл. 187 от ЗМВР.