Определение № 4742 от 24.09.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1798/2026
- Вид
- Определение № 4742
- Подписан
- 24.09.2026
- В сила
- 24.09.2026
- Състав
- Ирена Николова Петкова, мл.с. Ралица Светославова, Ивелина Владова
Цитирани разпоредби
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4742 гр. Варна, 24.09.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ирена Н. Петкова
Членове:
Ивелина Владова мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20263100501798 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена от И. Г. Л., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Ч. въззивна жалба вх. №46954/12.06.2026г., срещу Решение № 1977/21.05.2026г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 2751/07.07.2026 г. по гр. дело № 10252/2025г. по описа на РСВарна, 49-ти с-в, в частта относно определения режим на лични отношения между бащата и детето Й****** Л., ЕГН **********.
В жалбата се излагат твърдения за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част. Сочи се, че при постановяването му не е зачетен интереса на детето, като са изложение пространни доводи в този смисъл. ВРС не е съобразил настоящата възраст на детето **** – 2 години и 3 месеца, както и възрастта му към момента на раздялата на родителите, през май 2024г., когато същият е бил едва на два месеца. Твърди, че бащата никога не е оставял сам с детето, тъй като при кратките срещи между тях, винаги е присъствала майката, поради и което той никога не е полагал преките и непосредствени грижи за детето самостоятелно, не може да разпознае нуждите му и не е в състояние да ги задоволи адекватно. Споделя страховете си към непредвидимото агресивно поведение на бащата и убедеността, че същия е в състояние да навреди на детето. Излага, че до този момент, бащата е наблюдаван от психолог в изолирана среда, като изразява съмнение, че същият ще се справи самостоятелно и най-вече с реакциите си към нормалните за възрастта на детето **** емоции, действията по рутината на детето, свързани с режима му, любимите му занимания, как се приспива, с какво се храни, има ли алергии и др. Оспорва заключението, че бащата е 1 придобил родителски капацитет в достатъчен обем, само въз основа на проведените 10 наблюдавани срещи, както и мотивите на съда за заинтересованост на бащата след фактическата раздяла между родителите. Не счита, че бащата е изградил доверителна и емоционална връзка със сина си.
Отделно от изложеното счита че постановеният режим не е съобразен с нуждите на ****, тъй като ЦОП не разполага с база, подходяща за възрастта му, поради и което бащата не е в състояние да задържи вниманието на детето за повече от половин час и нито една от срещите не е проведена в пълен обем от два часа. В тази насока са и препоръките на служителите на ЦОП. Поставя по съмнение способността на бащата да се грижи самостоятелно за детето и с оглед поставената му диагноза. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на друго, с което да се измени режима на лични отношения между детето **** и бащата, както следва:
До навършване на пет годишна възраст на детето **** в ЦОП:
Всяка първа и трета събота на месеца за времето от 9:00 часа до 10:00 часа;
За коледните и новогодишни празници на 28.12 и на 02.01. от 9:00 часа до 10:00 часа;
За рождения ден на детето **** 10.03. за времето от 9:00 часа до 10:00 часа;
След навършване на пет годишна възраст на детето **** в ЦОП:
Всяка първа и трета събота на месеца за времето от 9:00 часа до 15:00 часа;
За коледните и новогодишни празници на 28.12 и на 02.01. от 9:00 часа до 15:00 часа;
За рождения ден на детето **** 10.03. за времето от 9:00 часа до 15:00 часа;
Моли, да се разпореди да бъде извършена оценка на родителския капацитет на бащата от ДСП – Варна.
В срока по чл.263 ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от В.
И. Л..
Дирекция „Социално подпомагане“ Варна, редовно уведомена, също не е изразила становище по жалбата.
Съдът, като съобрази постъпилата въззивна жалба, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Съдът установи, че държавната такса за въззивно обжалване е погрешно внесена по банкова сметка за депозити на ВОС /л.14/, вместо по тази за държавни такси, поради което указва на въззивника, в едноседмичен срок от уведомяването, да предприеме необходимите действия по отстраняване на посочената неточност с нарочна молба до счетоводството на съда за прехвърляне на погрешно внесената сума или да внесе отново сумата в размер 2 на 6,40 евро, представляваща държавна такса за въззивно обжалване, по банкова сметка на ВОС за държавни такси , като в този случай може да поиска възстановяване на погрешно внесената държавна такса, на основание чл. 4б от ЗДТ.
По направеното доказателствено искане съдът намира следното:
В производството пред ВРС са събрани доказателства, свидетелстващи за качеството на притежаваният от въззиваемият родителски капацитет.
Приложени са изготвените от Комплекс за социални услуги „Аспарухово“ подробни протоколи от проведените между баща и син срещи /л. 147 до л.
155, л. 189 до л. 191 от гр. дело № 10252/2025 г., ВРС/, както и е изготвен подробен протокол – актуализация на индивидуалната оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа /л. 193/. Преценката за притежавания от страната родителски капацитет се извършва всякога от съда, с оглед събраните в производството доказателства, като възлагането на подобна задача на ДСП или по компетенция на ЦОП е недопустимо. Поради което и направеното доказателствено искане за извършване на анализ на родителския капацитет от ДСП следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба №46954/12.06.2026г., депозирана от И. Г. Л., чрез процесуален представител адв. Ч. срещу Решение № 1977/21.05.2026г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 2751/07.07.2026 г. по гр. дело № 10252/2025г. по описа на РС- Варна, 49-ти с-в, в частта относно определеният режим на лични отношения между бащата и детето Й****** Л..
УКАЗВА на И. Г. Л., чрез процесуален представител адв. Ч., в едноседмичен срок от уведомяването, да предприеме необходимите действия за прехвърляне на погрешно внесената сума за въззивно обжалване, ИЛИ да внесе отново сумата в размер на 6,40 евро, представляваща държавна такса за въззивно обжалване, по банкова сметка на ВОС за държавни такси, като в този случай може да поиска възстановяване на погрешно внесената държавна такса, на основание чл. 4б от ЗДТ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за извършване на оценка на родителския капацитет на въззиваемият от ДСП – Варна или ЦОП.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1798/2026г. на ОС-Варна за 07.10.2026г. от 10,30 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
3
1. _______________________
2. _______________________
4