Решение № 66 от 18.02.2026, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 1422/2025
- Вид
- Решение № 66
- Подписан
- 18.02.2026
- В сила
- 18.05.2026
- Състав
- Снежана Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл.143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 11, ал.2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 178а, ал. 7, т. 3 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 66 гр. Пазарджик, 18.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20255220201422 по описа за 2025 година установи следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на Н. Й. Б. от град Пазарджик ЕГН:
********** против наказателно постановление № ...г. на началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Пазарджик, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 44,ал. 1 ,т. 3, буква "а" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС и на основание чл. 178 а, ал.7, т.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1 500 лв.
С жалбата се навеждат твърдения за процесуално-правна и материалноправна незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуален представител поддържа жалбата и искането в нея, за уважаването на която ангажира доказателства.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален представител.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи следното:
1
С разпореждане на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Пазарджик № ... г., на свид.Т. Г. – старши инспектор в отдела било указано извършване на проверка на пункт за технически прегледи, находящ се на ул.“П.“ в град Пазарджик. На същата бил представен от дружеството, стопанисващо Пункта - МИЛ СТРОЙ 08 ЕООД, протокол N ... г. за извършен технически преглед на лек автомобил М.С.С. с peг. № ..., собственост на И. А. П., оборудван с газова уредба.
В протокола било отразено заключение " Допуска се“.
След като се запознала с протокола, свид.Г. установила че са посочени показанията за емисиите в отработените газове при ниски и високи обороти само за основния вид гориво – бензин, като липсвало отразяване на показанията за емисиите за газта. След това св.Г. изгледала задължителния при извършване на всеки технически преглед видеозапис на цялата процедура и тъй като не възприела измерване на емисиите в отработените газове специално за газта, уведомила чрез писмен доклад началника на Областния отдел в „ИИ“ Пазарджик за липсата на такава проверка. След това св.Г. съставила срещу жалбоподателя процесния АУАН за нарушение на чл. 44,ал. 1 ,т. 3, буква "а" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. Актът бил съставен в присъствие на нарушителя, бил му надлежно предявен и връчен срещу подпис.
Въз основа на
АУАН било издадено атакуваното НП, с което на жалбоподателя на основание чл. 178 а, ал.7 , т.3 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 1500 лв.
НП било връчено на жалбоподателя на ... год., а жалбата била подадена от надлежно упълномощен адвокат на ... год., поради което е в срок, т.е. допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
На първо място с оглед дължимия от съда цялостен контрол за законосъобразност на обжалвания акт, трябва да се каже, че последният, както и АУАН, въз основа на който е издаден, са процесуално прецизни. Двата административни акта са издадени от материално и териториално компетентни органи. Това се установява от приложената на л.38 – л.39 в делото заповед РД -01-66/...г., определяща правомощия по издаване на АУАН 2 и НП. В описателната част на двата акта се съдържат достатъчно по обем и яснота обстоятелства по извършеното нарушение, което е получило и своята съответна правна квалификация, като и двата акта отговарят на изискванията за тяхното съдържание по чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН. Изложените в акта и в НП фактическите положения по извършване на възприетото нарушение са неизвършване от страна на жалбоподателя като технически специалист - член в проверяващата комисия на проверка на емисиите в отработените газове с газоанализатор на наличната в автомобила газова уредба. Това бездействие правилно е квалифицирано като нарушение по чл. 44, ал.1 т. 3, б. „а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, тъй като именно тази норма установява задължението техническият специалист, участващ в комисията да извърши проверка на техническата изправност на пътно превозно средство при спазване на изискванията за извършване на периодичен преглед на пътно превозно средство, определени в Наредбата. Изискванията за извършване на преглед са установени в Приложение № 5 към Наредбата, озаглавено МЕТОДИКА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПЕРИОДИЧЕН ПРЕГЛЕД ЗА
ПРОВЕРКА НА ТЕХНИЧЕСКАТА ИЗПРАВНОСТ НА ПЪТНИТЕ
ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, приета на основание чл.31, ал.1, съгласно която разпоредба: „Периодичните прегледи на ППС обхващат комплектността и изправността на агрегатите, уредбите и механизмите, които имат връзка с безопасността на движението, отделянето на отработилите газове, нивото на шума и изправността на шумозаглушителните им устройства и се извършват при спазване на методиката по приложение № 5. Именно разпоредби от тази Методика словом и цифров са посочени като неизпълнени - тези по Част II, III – римско – вредно въздействие т.3, установяващи задължение за проверка на емисиите в отработените газове за всички видове гориво, когато превозното средство е с повече от една горивна система. Тук е мястото да се отговори на възраженията на жалбоподателя, като се каже че непосочването в цифровия израз на възприетата правна квалификация на чл.
31, ал.1 от Наредбата /като привръзка/ не засяга правото на защита, което се гради по фактите на обвинението ( ТР 3/2015г. на ВКС). Разпоредбата на чл.31, ал.1 от Наредбата установява мащабността на проверката, сочейки върху кои системи на МПС следва да се извърши тя и то по правилата на Методиката, като в случая и в акта, и в постановлението изрично е посочено, че липсва проверка на емисиите в отработените газове с газоанализатор на 3 допълнително монтираната в автомобила газова уредба съгласно конкретните изисквания от Методиката.Така че контролният и след него наказващият орган правилно са преценили, че описаното нарушение попада в правната рамка на чл. 44,ал. 1 ,т. 3, буква "а" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. Бланкетният състав на правилно приетата като нарушена норма на чл. 44,ал. 1 ,т. 3, буква "а" от Наредбата е запълнен чрез поставената привръзка, посочена цифром и словом – Част II, III – римско – вредно въздействие т.3 от Методиката за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, установяваща задължение за проверка на емисиите в отработените газове за всички видове гориво, когато превозното средство е с повече от една горивна система.
Посочването на конкретните точки и задължения по Методиката прави неоснователни възраженията на жалбоподателя за съществено процесуално нарушение, което ограничавало правото му на защита, тъй като нямало пълната правна квалификация на нарушението, което го възпрепятствало да разбере кое конкретно правило за поведение е пропуснал да спази. Горното обсъждане установи не само пълното и ясно описание на вмененото нарушение, но и неговата пълна и съответна правна квалификация, което обезпечава законоустановената гаранция за нарушителя да узнае административно-наказателното обвинение и да може да организира и проведе защитата си против него. Последното е гарантирано и с посочената в НП санкционна норма - чл. 178а, ал. 7, т. 3 от ЗДвП, която отговаря в пълна степен на нарушението и квалификацията му и гласи следното: „Наказва се с глоба 1500 лв. технически специалист, който не провери изправността на оборудването, частите, агрегатите, уредбите, механизмите, елементите и характеристиките на пътните превозни средства, които подлежат на преглед за проверка на техническата изправност, по методите, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1“ - Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.
С оглед гореизложеното, следва да се приеме че както НП, така и АУАН, съдържат ясно, пълно и разбираемо описание на вмененото нарушение, получило своята съответна и правилна правна квалификация чрез представените цифром виновно нарушени норми, с което е обезпечено правото на защита и справедлив съдебен процес и по ЕСПЧ, и по вътрешното право ( вкл. Тълкувателно решение № 8/16.09.2021ВАС ). Спазени са били 4 нормативно- установените процедури по съставяне на акта и НП, предявяването и връчването им.
Споделени от съда обаче останаха възраженията по същество. Не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, че в хода на комплексната проверка и по разпореждане на началник Областен отдел“ АА“ Пазарджик е бил изискан видеозапис и запис на цифрови изображения на извършения преглед за техническа изправност на процесното МПС. Записът е предоставен от дружеството, стопанисващо пункта, създаден от него в съответствие с установените за това нормативни изисквания. Същият е представен на съответния магнитен носител и приет като ВД по делото, предявен чрез възпроизвеждане на съдържанието му. Именно от съдържанието му, в файл подробно описан в протокола от проведеното на ... год. открито съдебно заседание ясно се вижда как жалбоподателят поставя в ауспуха на проверявания автомобил газоанализатора, с който уред единствено се прави проверка на емисиите в отработените газове. Действието на жалбоподателя по поставяне на газоанализатора в ауспуха е последвано от свързване на уред – кабел със щипки, с акумулатора на автомобила. От обясненията на жалбоподателя се установи, че последното действие е за активиране на оборотите, съответно пестене на време за отчитане на показанията на емисиите, което е и ноторно. Няма спор и се установява от записа на цифровите изображения /протокола/ отчитане на показанията за емисиите при ниски и високи обороти за основния вид гориво – бензин, които са в норма, и липса на показанията за емисиите на газта. Ноторно е обаче че измерването на показанията за емисиите се извършва с един и същи уред и по един и същи начин за всички видове гориво, когато МПС е с повече от една горивна система. Ето защо неопровергани остават обясненията на жалбоподателя, че липсата на показанията за емисиите за газта в протокола не е в резултат на липса на измерване, а на техническа неизправност в системата, която логично няма как да се признае от Д. АД като собственик на оборудването, съответно отговорен за изправността му субект. По тези съображения вмененото нарушение е недоказано до изискваната от закона степен на несъмненост, поради което НП като материално незаконосъобразно следва да бъде отменено.
За пълнота трябва да се каже, че дори само хипотетично да приемем че 5 вмененото нарушение е извършено виновно, то би имало характеристиката на маловажен случай. Това е така, тъй като е ноторна разликата в чистотата на двата вида гориво – бензин и газ в полза на второто, а фактът че измерените емисии в отработените газове за основния вид гориво на автомобила – бензин, са в нормата идва да покаже, че с движението си по пътищата същият не би застрашил закриляните обществени отношения по опазване на въздуха и околната среда, като се вземе предвид и това, че по газовата уредба не са открити неизправности, свързани с корозия, изтичане на газове и т.н.
С оглед изхода на делото – отмяна на НП, относно искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя следва да се каже, че то бе направено своевременно от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид отмяната на НП и с оглед разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК.
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и съдействие се установява, че е било договорено и изплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. (осемстотин лева).
Относно възражението за прекомерност на разноските, направено от ответника още в съпроводителното писмо, с което жалбата, ведно с преписката са изпратени на съда, следва да се каже, че същото е основателно.
Съобразно разписаното в чл.18, ал.2, вр. с ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, за процесуално представителство по административно наказателни производства, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.