Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 520 от 14.11.2024, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
Гражданско дело 450/2024
Вид
Решение № 520
Подписан
14.11.2024
В сила
03.12.2024
Състав
ИРЕНА ВАСИЛЕВА РАБАДЖИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.195 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.557, ал.1, т.2, б."а" · Кодекс за застраховането
  • чл. 558, ал. 7 · Кодекс за застраховането
  • чл.638, ал.3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 520 гр. Ловеч, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.А В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от И.А В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20244310100450 по описа за 2024 година

Иск с правно основание : чл. 558, ал. 7 от КЗ.

Производството е образувано по искова молба от ГАРАНЦИИОНЕН ФОНД – София, ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.4, представляван заедно от Изп.директори Максим К. и Стефан Стоилков, против В. В. В., с адрес: ***.

Ищецът излага, че в законоустановения срок предявява настоящия установителен иск във връзка с получено съобщение от съда за депозирано възражение срещу издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ ***/*** г. по описа на РС – Ловеч.

Твърди, че Гаранцционен фонд на основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ е определил по щета № *** г. обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 2314,20 лв., от които 2277,20 лв. обезщетение за имуществени вреди и 37.00лв. ликвидационни разноски.

Описва следния механизъм на ПТП: На *** г. в гр. ***, ответникът В., при управление на л.а. „*** ***“ с рег.№ ОВ***ВТ, собственост на С. И. В., без действаща застраховка „Гражданска отговорност“, нарушава правилата за движение по пътищата и става причина за настъпване на ПТП, в резултат на което са причинени имуществени вреди на „***“ с рег.№ ЕН***КТ, собственост на Н. А. Б..

Твърди се, че на *** г. по претенция № *** г. Гаранционен фонд, на основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ е изплатил сума в общ размер на 2314.20 лв., от които 2277.20 лв. – обезщетение за имуществени вреди на Н. Б. и 37.00лв. ликвидационни разноски по обработка на претенцията, за увредения при ПТП, настъпило на *** г., л.а. „***“ с рег.№ ЕН***КТ.

1

Посочва се, че съгласно чл.558, ал.7 от КЗ Фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и разходите за определяне и изплащане на обезщетението.

Сочи, че УС на ГФ е одобрил на Н. Б. да бъде изплатена сума в размер на 2277,20 лв., която е изплатена с пл.нареждане от *** г. С регресна покана ответникът е поканен да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но и до днес лицето не е погасило задължението си.

В петитумната част е направено искане съдът да постанови решение, с което да бъде уважен предявеният установителен иск за съществуване на вземането на Гаранционен фонд срещу В. В. В. в размер на 2314.20 лв., представляващо изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение за имуществени вреди по щета №*** г. и направените ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимата сума и направените по делото и заповедното производство разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл.47, ал.6 от ГПК на ответника е назначен особен представител – адв.

К. К..

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. К.. Заявява, че оспорва иска по основание и размер. Изтъква, че от писмо на МВР до ищеца *** г. е видно, че издадените НП на ответника, касаещи въпроса за вината му за процесното МПС не са влезли в сила и респ.няма вина.

Ищецът Гаранционен фонд – гр. София се представлява от адв. И. К.. По същество, моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявения иск, като основателен и доказан. Счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства, с които е установен размерът на претендираното вземане, причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и уврежданията по автомобила, които са заплатени от ищеца, както и обстоятелството, че сумите са получени от увреденото лице. Претендиира и разноски по делото, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът В. В. се представлява от особен представител – адв. К.. Оспорва предявения иск, като счита същия за неоснователен и недоказан.

Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д № ***/*** г. по описа Ловешки РС се установява, че въз основа на заявление от Гаранционен фонд – гр. София е издадена Заповед № *** от ***.*** г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът В. В. да заплати на Гаранционен фонд- гр. София сумата 2 314.20 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва за периода от ***.*** г. до изплащане на вземането, 2 както и държавна такса в размер на 46,28 лв.

С Разпореждане № *** от *** г. заповедният съд е приел, че издадената по делото Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

Констатира се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на *** г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на вземането си със СПН.

Предявеният главен иск е с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК- положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца Гаранционен фонд – гр. София съществува вземане срещу ответника - предмет на заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№ ***/*** г. по описа на РС – Ловеч.

Във връзка с процесното ПТП, настъпило на *** г. е издадено НП №*** г. на Началника на ОДМВР ***, С-р Пътна полиция, с което на ответника В. В. е наложено административно наказание – по чл. 179, ал.2 от ЗДвП глоба в размер на 200 лв. и по чл.163, ал.1, т.1, пр.2 от ЗдвП глоба в размер на 10.00лв., за това, че като водач на лек автомобил – *** *** с рег.№ ОВ ***ВТ при обстоятелства: Град ***, кръстовище регулирано с пътни знаци, образувано от улица „***“ и улица „*** ***“, движейки се по улица „*** ***“, не съобразява поведението си ПЗ Б-2 /Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство/ навлиза в кръстовището и удря движещия се по пътя с предимство лек автомобил „*** ***“ с регистрационен номер ЕН *** КТ, с водач В. А. Б., с което реализира ПТП с материални щети по двата автомобила.

Видно от отбелязването върху НП, същото е влязло в сила на дата *** г.

Издадено е също и НП № 21-0938-003713, с което на ответника В. В. е наложена глоба в размер на 400 лв., на основание чл.638, ал.3 от КЗ, за това, че на *** г. в 10:13 часа в гр. *** на кръстовището на ул.“***“ и ул.“*** ***“, като водач на лек автомобил *** *** с рег.№ ОВ *** ВТ, собственост на С. И. В. при проверка е установено, че няма сключен и действащ договор за задължителна гражданска отговорност на автомобилистите към часа и датата на проверката. Съгласно отбелязването, наказателното постановление е влязло в сила на *** г.

По делото е безспорно установен факта, че към датата на настъпване на ПТП процесният л.а. „*** ***“ с рег.№ ОВ ***ВТ не е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност“.

От представените и приети по делото доказателства се установява, че въз основа на Уведомление за имуществени вреди от Н. А. Б., собственик на увреденото МПС л.а. „*** ***“ с рег.№ ЕН***КТ при ищеца Гаранционен фонд е била образувана щета № *** г. От 3 изготвените техническа експертиза и доклад по щета за имуществени вреди е видно, че констатираните вреди са оценени на сумата от 2277,20 лв. лв.

По образуваната преписка - щета №*** г. с преводно нареждане от *** г. ищецът Гаранционен фонд е изплатил на Н. А. Б., в качеството й на собственик на увредения автомобил, обезщетение в размер на сумата от 2277,20лв.

Установява се, че до ответника е изпратена регресна покана с Изх. №***.*** г., с която ищецът Гаранционен фонд е поискал от ответника да възстанови изплатеното от фонда обезщетение по щета № *** г.

По делото е допусната съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключение, че Гаранционен фонд е осчетоводил процесната сума от 2 277,20 лв. като вземане по щета № *** с контрагент на вземането Н. А. Б. по Дебита на счетоводната сметка 6611, подсметка 102 – без гражданска отговорност. В регистъра на счетоводната сметка 5031/1 Разплащателна сметка е осчетоводено в кредита на сметката сумата 2 277,20 лв. – записано е изплащане на Н. А. Б. на сумата 2 277.20 лв. От приетото и неоспорено заключение на ССчЕ се установява, че в регистрите на УниКредит Булбанк АД е заверена сметката на Н. А.

Б. със сумата от 2 277,20 лв., с наредител Гаранционен фонд с дата *** г.

На основание чл.195 от ГПК за изясняване на спорни въпроси относно механизма на настъпване на ПТП –то по делото е изслушана съдебно - автотехническа експертиза. В изготвеното от в.л. К. заключение е описан следния механизъм на настъпване на ПТП: На *** г. в светлата част на денонощието, ответникът В. В. от гр. Ловеч е шофирал лекия си автомобил марка „***“ *** с рег.№ ОВ ***ВТ по ул.“*** ***“ в гр. ***, обл. ***, в посока от ул.“*** ***“ към ул.“***“. Двете улици образуват кръстовище, като ул.“***“ е с предимство и сигнализирана със знак „БЗ“ – „Път с предимство“ от двете страни преди него. От двете страни на същото на ул.“*** ***“ има пътен знак „Б2“ – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. В. не се съобразява с пътен знак „Б2“, не спира, навлиза в улицата с предимство и настъпва удар в самото кръстовище между предна част на неговия автомобил „***“*** с рег. № ОВ ***ВТ и дясна предна част на този, собственост на Н. Б., управляван от брат й В. Б., марка „***“ *** с рег.№ ЕН *** КТ. Поради невисоката скорост автомобилите на участниците след удара се завъртат леко около вертикалните си оси – л.а.“***“ в обратна посока на часовника, а л.а. „***“ надясно, като и двата се установяват на уличното платно в самото кръстовище. Вследствие на удара те претърпяват материални щети. Тези на л.а. „***“*** са описани и представени на снимковия материал към материалите по щета № ***. Ударът за л.а. „***“ – *** е от дясно, но поради свързаност на елементите с аналогичните от лявата страна на автомобила са пострадали и те – ляв фар, преден ляв калник/те са свързани с преден капак и предна греда/ и др.

В отговор на поставената му задача експертът е обяснил, че улиците „*** ***“ и „***“ образуват неравностойно кръстовище, като МПС движещи се по ул.“***“ са с предимство, давано им от наличието от двете й страни на знак „Б3“ – „Път с предимство“, респективно на ул.“*** ***“ са поставени знаци „Б2“ – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. Именно поради несъобразяване на поведението си с действието на този 4 знак, ответникът В. В. е навлязъл в кръстовището и предизвикал сблъсък между неговото МПС и това на обезщетеното лице, движещо се по улицата с предимство.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правна квалификация по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК във вр. чл.558, ал.7 от Кодекса за застраховането.

Съгласно разпоредбата на чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Р България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Р България и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

В разпоредбата на чл.558, ал.7 от КЗ е предвидено, че след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал.1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на изплатеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.

Основателността на иск с квалификация по чл.558, ал.7 от КЗ се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: настъпило ПТП по вина на ответника като водач на МПС; настъпилите от процесното ПТП имуществени вреди и техният размер; причинната връзка между механизма на ПТП и нанесените щети, липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обезпечаваща отговорността на делинквента към момента на настъпване на ПТП; изплащане от Гаранционен фонд на пострадалото от ПТП лице стойността на причинените имуществени вреди.