Определение № 402 от 13.07.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 402 гр. Варна, 13.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20263001000021 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба вх. №4321/11.06.2026г., подадена от адв. Георги Радков, в качеството му на пълномощник на въззивницата В. С. Д. за изменение на постановеното по настоящото дело въззивно решение № 80/11.05.2026, в частта, с която след потвърждаване на неоснователно обжалваното и от двете насрещни страни първоинстанционно решение е определен размер на възнаграждението на адвокат, осъществил безплатно защита на ищцата във въззивната инстанция.

Молителят сочи, че съдът не определил размера по общоприета формула, установена в НВАР, тъй като според конкретния защитаван интерес по неоснователната жалба на ответната страна ( 60 000лв, равняващи се ва 30 677.51 евро) възнаграждението на данъчно регистринания адвокат следва да достигне до 4570.95 евро с включен ДДС. С доводи за целта на закона (чл.

38 ЗАдв.) поддържа приложимост на тази методика като гаранция срещу изкривяване на пазара на адвокатските услуги; въздържането на адвокатите поради несигурност за крайното възнаграждение от предлагане на безплатната услуга и ограничаване на достъпа до правна помощ на населението, което не е в състояние да заплаща за нужно правно обслужване. Настоява за равно третиране на случаите на плащане на договорен размер на разход и на безплатно получена услуга при възлагане на тежест на разноските на насрещна страна. Моли за изменение на определеното възнаграждение до обоснования по НВАР размер.

Насрещната въззиваема страна „ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, уведомена чрез квестор Р. Г. на 18.06.2026г. не е упражнила право на отговор по искането в срока по чл. 248 ал.2 ГПК.

Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в предвидения от закона едномесечен срок( считано от връчване на решението на 12.05.26г.) от 1 легитимиран пълномощник на страната, която е договорила безплатно правно обслужване и своевременно е заявила претенция за определяна на разноски по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв., вкл. със списък по чл. 80 ГПК. Искането за завишаването на вече възложено на насрещна страна плащане като разноски е допустимо и съответства на интереса на пълномощника да получи възнаграждение в гарантиран от закона размер за реално предоставената услуга.

Искането е неоснователно, по следните съображения:

Договарянето на безплатно представителство на ищцата е било обявено още в първата инстанция, а при сезирането на въззивния съд пълномощникът изрично е добавил и изрично искане за присъждане и на определено от съда възнаграждение за действията на данъчно регистриран адвокат Радков във втората инстанция, без да го конкретизира по размер. Насрещната страна в свое становище е възразила условно срещу възнаграждение, което би надхвърлило минимален размер по НМРАВ.

Така несъмнено пред съда е очертан спор за размера на разходите, които в случай на отхвърляне на жалбата му по правилото на чл. 78 ал. 1 ГПК следва да понесе въззиваемия застраховател, а това е достатъчно за да възникне и правомощието на съда да разгледа този въпрос.

За разлика от общия случай, когато цената на услугата по процесуалното представителство се договаря свободно от довереник и неговия доверител и възнаграждението се авансира преди изпълнението и се доказва като направен разход за да може да се протИ.постави на насрещната страна като основание за възникване на отговорност за разноски (чл. 78, 80 и 81 ГПК), Законът за адвокатурата допуска при определени, изчерпателни изброени в чл. 38 ал.1 ЗА случаи, адвокатът да престира авансово в полза на доверителя, но на свой риск и за сметка на насрещната страна правната си услуга. В този случай след постигане на крайния благоприятен за представляваното лице резултат от адвокатската защита, пряко задължено за плащане на цената е лицето, което е причинило неоснователно правния спор (чл. 78 ал. 3 ГПК). Доколкото обаче това задължено лице не е участвало в договарянето на услугата, то следва да има право да ограничи отговорността си до стойност, която е съпоставима с правната и фактическата сложност на казуса, определена по критериите на ТРОСГТК 6/2012, така както и отговорните за разноски лица в общия случай на чл. 78, ал. 3 вр. ал. 5 ГПК. В този смисъл именно равното третиране на всички хипотези на възлагане на разноски налага на съда във всички случаи да преценява размерите на присъжданите адвокатски възнаграждения въз основа на едни и същи критерии за преценка на конкретните параметри на делото и именно спецификата на казуса(която е еднаква и за двете насрещни страни) е водещия критерий за разпределяне на отговорността за разноските. Затова принципно не може да се възприеме подхода на молителя, отчитащ само защитаването на имуществен интерес, въведен с неоснователната жалба.

Предоставената услуга е обща и включва и представителството по подаване на жалбата на ищцата, оказала се изцяло неоснователна. Съответно и съдът е подходил комплексно, като е определил възнаграждението за защита на целия обжалван обем, след което по съразмерност е присъдил частта, съответна на 2 защита по неоснователна жалба на ответника.

Не може да се възприеме и тезата за обвързваща методика за точно остойностяване на адвокатска услуга. Специалният закон ( чл. 38 ал. 2 ЗАдв) изрично препраща към правилото, което гарантира че достойните възнаграждения не следва да се унифицират, а да се определят адекватно на конкретните условия на всеки отделен случай. Съответно чл. 36 ал.3 ЗАдв. указва, че обемът на засегнатия интерес(водещ при прилагането на формулата, посочена от молителя) е само един от множество комплексно действащи фактори, които обуславят преценката на размера на възнаграждението, наред с условията при които е възложена и предоставена правната защита и фактическата и правна сложност на случая, както и специализацията на адвоката. Именно този комплексен подход постига сочените цели на закона, като гарантира че с нормирането на методики няма да се накърни общоевропейската рамка и едновременно ще се съхрани свободния пазар и ще се гарантира достъп до правосъдие.

При определяне на размера в мотивите към акта си по същество, въззивния състав е изложил именна такава преценка, като е възприел предназначението на методиката по НВАР като предвидимо публично оповестено възнаграждение за изпълнената в цялост за защита в една инстанция, след което обаче е отчел и спецификата на въззивното производство по принцип (изискващо по-малък обем усилия) и особеностите на конкретната защита (съвпадащи тези по обсъжданите доказателства и правни доводи). Именно затова съставът е приел за адекватен по-нисък от предвидения в НВАР размер и това съответства и на съдебната практика в подобни случаи(Определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1908/2022 г., I т. о., ТК).

В заключение съдът констатира, че няма основание да променя преценката си и да изменя вече присъдения размер от 1633 евро.

По тези съображения и на осн. чл.248 ал. 3 от ГПК, съставът на Варненски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №4321/11.06.2026г., подадена от адв. Георги Радков, в качеството му на пълномощник на въззивницата В. С. Д. за изменение на постановеното по настоящото дело въззивно решение № 80/11.05.2026, в частта, за разноските, чрез допълнително присъждане на горница над 1633 евро до 4570.95 евро.

Определението подлежи на обжалване, на осн. чл. 248 ал.3 ГПК, в седмичен срок с частна жалба пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4