Решение № 1183 от 04.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1183 гр. София, 04.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20251110216921 по описа за 2025 година

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба вх. № 91-01-109 от 13.11.2025г. по описа на КФН, от ЖЗК„***“АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от С.

П. и С. П., чрез пълномощника – юрк.И. П. срещу Наказателно постановление N Р-10-205 от 24.10.2025г. , издадено от зам.председател на КФН, с което на жалбоподателя е наложена на основание чл. 644, ал. 2 от КЗ, имуществена санкция в размер на 1000 за нарушение на чл.

108, ал. 1 от КЗ.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен не се представлява.

В жалбата се излагат аргументи за отмяна на НП.

В съдебно заседание административнонаказващият, редовно уведомен, не се явява, представлява се от юрисконсулт Г. с пълномощно по делото. В хода на съдебните прения последната от името на доверителя си изразява мнение за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, а НП да бъде изцяло потвърдено като правилно и законосъобразно. Моля да оставите жалбата без уважение.

Сочи, че законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя и правилно наказващият орган е преценил, че срокът за произнасяне е започнал да тече по тази претенция - № ВСС10 от 13.02.2025г., тъй като на тази дата, претендиращото обезщетение лице ясно е заявило, че не може да представи амбулаторен лист във връзка с провежданите прегледи свързани с изготвената епикриза.

На следващо място, юрк.Г. сочи, че е правилна преценката на АНО, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН , като е отчетено не само закъснението от един месец, а също така и засегнатите обществени отношения и, че има сключено споразумение, т.е. няма как да се приложи чл.28 от ЗАНН с оглед на разпоредбата на чл.58г, ал.2, т.2 от ЗАНН.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната 1 фактическа обстановка:

Жалбата на ЖЗК„***“АД с ЕИК *** срещу Наказателно постановление N Р-10-205 от 24.10.2025г. , издадено от зам.председател на КФН, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

На 30.05.2025 г. в КФН , управление ''Застрахователен надзор'' постъпила жалба вх.

291-02-567 от Л. Н. Г. с оплакване за частични откази за плащане, постановени от Животозастрахователна компания ***” АД по заведени претенции, регистрирани с N2 ВСС1З21/12.12.2024 г. и N2 ВСС10/07.01.2025 г. на основание договор за групова застраховка „Злополука”, обективиран в полица № 2 70003047.

По повод посочената жалба, с писма на КФН, изх. N2 91-02-567 от 04.06.2025 г. и от 20.06.2025 г., от „ЖЗК ***” АД са изискани подробни писмени обяснения по случая, както и заверени преписи от всички документи по претенциите.

Отговорът на застрахователното дружество е постъпил в КФН с писма, вх. N2 91-02567 от 16.06.2025г. и от 02.07.2025 г.

От прегледа на представените документи се установило следното:

Преписката пред застрахователя била образувана по повод настъпило застрахователно събитие — заболяване, вследствие на което са извършени медицински разходи в общ размер на 411,33 лв. , за което е бил налице договор за групова застраховка „Злополука”, обективиран в застрахователна полица N2 70003047, сключен с ВСС.

Претенцията била заведена с N2 ВСС-1З21/12.12.2024 г.

Ведно с предявяването на претенцията, на застрахователя били представени доказателства, необходими за установяването по основание и размер, както и пълни и точни данни за банковата сметка, по която да бъде изплатено обезщетение.

На 27.12.2024 г., жалбоподателят „ЖЗК ***” АД изискал от Л. Г. амбулаторен лист за извършен вторичен (контролен) преглед с назначена терапия, рецепти, както и други документи, с които разполага.

На 06.01.2025 г. Л. Г. предявила пред „ЖЗК ***” АД втора претенция по повод същото застрахователно събитие с твърдението за извършени допълнителни медицински разходи в общ размер на 227,65 лв. Претенцията е заведена при жалбоподателя с N2 BCC10/07.01.2025 г. на основание сключения с ВСС застрахователен договор.

Ведно с предявяването на претенцията, на застрахователя били представени доказателства, необходими за установяването по основание и размер, както и пълни и точни данни за банковата сметка, по която да бъде изплатено обезщетение.

На 08.01.2025 г. Л. Г. представила пред „ЖЗК ***” АД по претенции N2 BCC1321/12.12.2024 г. и N2 ВСС-10/07.01.2025 г. два броя амбулаторни листове.

На 09.01.2025 г. застрахователят е изискал по претенция N2 ВСС-1З21/12.12.2024 г. амбулаторен лист от преглед, проведен преди 27.11.2024 г. от д-р Велчева, както и документация от вторични прегледи, в които е посочено продължението на лечението.

На 13.01.2025 г. застрахованото лице е уведомило „ЖЗК ***” АД, че не може да представи , искания амбулаторен лист, тъй като такъв не е издаден.

С писмо от 13.01.2025 г., изпратено по електронен път на 14.01.2025 г., застрахователят е изискал по претенция № 2 ВСС-10/07.01.2025 г. амбулаторен лист от извършен преглед при д-р Борислав Велев от 30.12.2024 г., с назначена терапия, рецепти, както и други документи, свързани със събитието, с които застрахованото лице разполага.

На 13.02.2025 г. Л. Г. е представила пред „ЖЗК ***” АД по двете претенции с N2 ВСС-1З21/12.12.2024 г. и N2 ВСС-10/07.01.2025 г. медицинско направление и два броя рецепти и уведомила застрахователя, че не може да представи амбулаторен лист за проведените контролни прегледи, доколкото такъв не е издаден.

2

След 13.02.2025 г. от заявителя на претенциите не са били изисквани допълнителни доказателства, необходими за установяване на основанието и размера на претенциите по смисъла на чл. 106 от КЗ, както и документи, изискуеми по силата на нормативен акт .По отношение на претенция N2 ВСС-1З21/12.12.2024 г. застрахователят се е произнесъл на 06.03.2025 г. с частичен отказ и плащане на одобрената част от претендираната сума.

На 24.04.2025 г. застрахователят се е произнесъл частично по претенция N2 ВСС10/07.01.2025 г. с плащане на застрахователно обезщетение, в размер на 41,90 лв., по банкова сметка на Л. Н. Г..

С писмо, изх. N2 871 от 24.04.2025 г. по описа на „ЖЗК ***” АД, изпратено по електронен път на 25.04.2025 г., застрахователят се е произнесъл с отказ от изплащане на обезщетение за останалата част от претендираните разходи по ретенция N2 ВСС10/07.01.2025 г.

При така установеното от фактическа страна, на 13.08.2025 г. св. В. Ш. на длъжност главен експерт в КФН съставил АУАН № Р-06-207 срещу дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ, в присъствието на Д. В. и А. М. както и на упълномощен представител на дружеството.

При връчването на акта от името на извършителя не били направени обяснения или възражения срещу него.

Въз основа на посочения АУАН на 24.10.2025 г. било издадено наказателно постановление № Р-10-205 от 24.10.2025г. , издадено от зам.председател на КФН, с което на жалбоподателя е наложена на основание чл. 644, ал. 2 от КЗ, имуществена санкция в размер на 1000 за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.

От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено.

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.

В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени до доказване на противното със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.

АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице в кръга на правомощията му видно от заповед № З-188/01.08.2025 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с която е определил длъжностни лица, сред които и актосъставителят В. Ш., да съставят актове за установяване на административни нарушения по Кодекса за застраховането и актовете по прилагането му.

Съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и от страна на административнонаказващия орган. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му.

Както в АУАН, така и в НП подробно е описано нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и нарушената правна норма.

АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

От правна страна съдът счита, че в хода на съдебното производство се събраха 3 достатъчно доказателства за това, че констатираното и санкционирано с атакуваното Наказателно постановление административно нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ е било извършено.

Съгласно чл. 108, ал. 1 КЗ, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 от КЗ застрахователят трябва да определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано да откаже плащането.

Нарушението е формално по своя характер, осъществява се чрез бездействие и съставът е осъществен с непроизнасянето на застрахователя в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 от КЗ.

В настоящия случай всички доказателства във връзка със заведената претенция са били представени в периода 12.12.2024г. - 13.02.2025 г.

При така установеното застрахователят е следвало до 06.03.2025 г. включително да се произнесе по един от законовите начини, посочени в т. 1 и т. 2 от чл. 108, ал. 1 от КЗ, като определи и изплати обезщетение или застрахователна сума, или мотивирано откаже плащане.

Доколкото двете претенции касят едно застрахователно събитие и документите са събирани в един период, то посоченият срок се отнася и до двете претенции.

В случая, застрохователят се е произнесъл по претенция с N2 ВСС-1З21/12.12.2024 г. на 06.03.2025г., т.е. в срок.

По тези съображения аминистративнонаказателната отговорност на жалбоподателят е ангажиран досежно бездействието му по отношение претенция N2 ВСС-10/07.01.2025 г.

Бездействието на жалбоподателя в срока по чл. 108, ал. 1 КЗ, изразяващо се в липса на произнасяне по отправената до него претенция, е фактът, от който произтича отговорността му, съответно основание за налагането на имуществена санкция.

Съставът на нарушение по чл. 108, ал. 1 от КЗ е един и в закона не са регламентирани по-тежко квалифицирани състави. Нормата на чл. 644, ал. 2, предл. 2 от КЗ е санкционна, като същата предвижда по-високи размери на административното наказание, когато нарушението е повторно.

Според чл. 42, т. 4 от ЗАНН АУАН следва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В случая, повторността не е елемент от състава на нарушението, респективно има значение за индивидуализацията на наказанието, която дейност е от компетентността на административнонаказващия орган.

С наказателното постановление не е ангажирана отговорност на дружеството за квалифициран състав на нарушение, различен от този, описан в АУАН, а е наложено административно наказание за основния състав на нарушението, за което е съставен АУАН.