Решение № 123 от 04.03.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Даниел Луков

Николай Джурковски при участието на секретаря Невена Пелова в присъствието на прокурора Петя Маринова като разгледа докладваното от Даниел Луков Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002201094 по описа за 2025 година Касационното производство е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия И. К. срещу въззивно решение № 284 от 30.07.2025г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 1413/2024г. по описа на същия съд.

В жалбата се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т.

3 от НПК. Сочи се, че въззивният съд е постановил решението си при превратно тълкуване на доказателствата по делото, в нарушение на чл. 13 и чл. 14 от НПК. В нарушение на чл. 281, ал. 8 от НПК съдът приел, че подсъдимият държи наркотични вещества с цел разпространение, тъй като това се установявало само от прочетените по този ред показания на свидетелите С. и Б.. Оспорва се и годността на протокола за разпознаване с разпознаващ св. С., тъй като в този протокол били посочени две разпознаващи лица-самият свидетел С. и лицето А. Г.. Съдът не дал отговор на въпроса защо се приема, че откритото в автомобила на подсъдимия К. наркотично вещество е предназначено за разпространение, като се има предвид неговото количество и обстоятелството, че наркотика не е бил разпределен на по-малки дози.

1

Според касаторите не се доказвало и самото държане на наркотичното вещество, тъй като не бил изследван въпроса как то се е озовало в неговия автомобил и знанието на подсъдимия относно това обстоятелство. Оспорва се и процесуалната годност на протокола за извършеното претърсване и изземване от автомобила на подсъдимия, като се твърди, че е опорочен поради неучастието на поемното лице Д., дължащо се на поведението на разследващите, които не са осигурили поемни лица през цялото време на извършваното от тях действие по разследването. Неправилно съдът се позовал и на показанията на св. Р., тъй като той участвал като специалист-технически помощник при съставянето на оспорения от защитата протокол за претърсване и изземване и следователно не може да бъде разпитван като свидетел. Било допуснато противоречие в мотивите към проверявания акт, тъй като съдът изрично бил изключил показанията на св. Г. от доказателствената съвкупност като изградени на база предположения, а в същото това ги ползвал при постановяването на решението си относно подсъдимия К.. Неизяснен останал и въпросът кои данни от използваните СРС подкрепяли извода за извършването на престъплението и неговото авторство в лицето на К..

Безмотивно се претендира и касационното основание за явна несправедливост на наложеното наказание, а като основания за неговото намаляване се прокрадва тезата, че това се дължи на коректното процесуално поведение на подсъдимия, на липсата на отегчаващи обстоятелства и на приетите смекчаващи такива.

Поради тези допуснати нарушения бил неправилно приложен и материалния закон, тъй като авторството на деянието не се установявало по един несъмнен и категоричен начин.

Иска се отмяна на решението на въззивната инстанция и оправдаване на подсъдимия, алтернативно се претендира изменение на решението и намаляване на размера на наложеното на К. наказание и като трета алтернатива отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд.

В съдебното заседание пред касационната инстанция жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия К. по заявените съображения.

Адвокат Б., защитник на подсъдимите М. и Х., претендира жалбата на подс. К. да бъде уважена.

2

Подсъдимите К. и М. не се явяват. Подсъдимият Х. не взема отношение по жалбата на подс. К..

Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна и счита, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Счита, че авторството на деянието е установено по един несъмнен начин, а по отношение на размера на наложеното на подсъдимия наказание се солидаризира със становището на проверявания съд.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:

С присъда от 24.04.2024г., постановена по н.о.х.д. № 1874/2020г. СГС – СНС (закрит) е признал подсъдимия Х. за невинен по повдигнатите му обвинения и същият е бил оправдан да е извършил престъпления по чл. 354а и чл. 321 от НК.

Със същата присъда подсъдимата М. е била призната за невинна и оправдана в извършването на престъпления по чл. 354а от НК.

С присъдата подс. К. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК, а именно че на 09.07.2018г. без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество-кокаин, като е бил оправдан да го е придобил от подс.

М. и е бил осъден на две години лишаване от свобода, както и глоба в размер на 5 000лв.

Бил е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК.

На основание чл. 66 от НК изпълнението на така наложеното му наказание лишаване от свобода е било отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът се е произнесъл по въпроса с веществените доказателства и разноските по делото.

По протест против оправдаването на подсъдимите и с искане за увеличаване на наказанието на подс. К., както и въззивна жалба на подсъдимия К. чрез неговия защитник, с въззивно решение № 284 от 30.07.2025г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 1413/2024г.

3 по описа на същия съд, присъдата е била потвърдена.

Касационната жалба е подадена в срок, поради което и се явява допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

В съдебният си акт Апелативен съд – София е направил пълен, акуратен и цялостен анализ на доказателствата, релевантни към предмета на доказване по чл. 102 от НПК. Въззивната инстанция, като втора инстанция по фактите и правото, е постановила решение по съществото на делото, което съдържа фактическите обстоятелства, приети за установени, анализ на доказателствата, въз основа на които са изяснени фактите, правните съображения за взетото решение и отговор на направените от страните възражения. Мотивите към съдебния акт разкриват начина, по който съдът е изградил вътрешното си убеждение и е стигнал до взетото решение.

Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото в съответствие с принципните положения на чл. 13 и чл. 14 от НПК. В тази връзка следва да се каже, че суверенно право на съда по фактите е да прецени на кои от доказателствените източници следва да даде вяра, стига да се аргументира защо, което в случая е направено, включително и по отношение на заявеното в показанията на свидетелите С., Б. и А..

Апелативният съд ясно и проследимо за страните по делото и за ВКС е отразил в решението си възприетите основни фактически положения, очертаващи обективната и субективна съставомерност на извършеното от подсъдимия К. деяние по чл. 354а от НК. Същите са изведени на базата на правилно и коректно анализиран доказателствен материал и не съдържат противоречия в себе си.

Не може да бъде споделено заявеното в жалбата, че съдът е извел констатацията си относно целта, с която подсъдимият е държал наркотични вещества в себе си (и по-конкретно в автомобила си) само и единствено на база прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК показания на свидетелите С. и Б.. Внимателният и непредубеден прочит на мотивите към взетото решение сочи, че от вниманието на контролираната инстанция не е убягнало обстоятелството, че показанията на свидетеля С., депозирани от него в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, съдържат идентични факти със заявеното на досъдебното производство относно съществените за обвинението обстоятелства, като свидетелят е заявил, че поддържа своите изявления, 4 дадени пред разследващите органи. При това правилно е било констатирано, че показанията на този свидетел от съдебната фаза на процеса се намират в корелация със заявеното от него на досъдебното производство, а несъществените непълноти в тях са отдадени, не без основание, на изтеклия значителен период от време между двата разпита.

Действително, св. Б. по време на разпита си пред първата инстанция е заявил липса на спомен относно обстоятелствата, за които е бил разпитван, което е наложило използването на процесуалната техника по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК за прочитане на неговите показания от досъдебното производство, които той е потвърдил. Касаторите пропускат обаче, че изводът на апелативния съд относно специалната цел на подсъдимия К. не е основан само и единствено въз основа на така прочетените показания на Б., а и на показанията на С. от съдебното заседание, както и на извършеното с последния разпознаване. Допълнителна подкрепа на думите на свидетелите съдът е съзрял и в данните от използваните СРС, като на стр. 32 от решението си апелативната инстанция е посочила кой разговор има предвид, както и че същият подкрепя заявеното от св. С. относно специалната цел на държането на наркотичното вещество от подс. К. в неговия автомобил, а също и в изготвените експертизи. Този свидетел (С.) в показанията си е посочил телефонния номер на подсъдимия К. като номера на лицето, което го е снабдявало с наркотик. Доводът, че количеството на открития в автомобила на К. наркотик е малко и не е разпределено на отделни дози, не намира опора в закона, тъй като това не са елементи от фактическата страна на престъплението по чл. 354а от НК, които да са били възведени от законодателя като необходимо условие за приемане на наличието на специалната цел по този законов текст.

В тази връзка несъстоятелно се намери и възражението, че не ставало ясно по какъв начин кокаинът се е озовал в автомобила на подсъдимия и че той не бил наясно с това обстоятелство. САС не е имал основание да проведе допълнително доказване за установяване на факти за времето, мястото и начина на придобиване на наркотика от подсъдимия, най-малко защото те са извън предмета на доказване по останалата част от обвинението за държане на наркотично вещество с цел разпространение, за което той е признат за виновен. Същевременно, след като подсъдимият е признат за виновен само за 5 държане, без надлежно разрешително, на високорисково наркотично вещество с цел разпространение, което е престъпление на формално извършване, при което държането с цел разпространение е самостоятелна алтернативна форма на изпълнително деяние, то за авторството, вината и така приетата форма на изпълнително деяние е без значение по какъв начин деецът е придобил/получил наркотичното вещество, предмет на държането. Това е така, защото престъпленията на формално извършване се считат довършени с осъществяването на фактическата власт върху предмета на престъпното посегателство. За съставомерността на конкретното деяние е без значение темпоралната продължителност на държането с цел разпространение и дали наркотичното вещество принадлежи, съответно на какво основание на дееца.

Правно значение има възможността той да постъпи с предмета на престъплението, както намери за добре (вж. Тълкувателно решение № 2/2013 г. по н. т. д. № 2/2013 г., ОСНК на ВКС и Решение № 11/01.03.2017 г. по н. д. № 1283/17 г., ВКС, трето н. о.). Точно такава безпрепятствена възможност за разпореждане с кокаина е установена по делото, тъй като той е бил открит в личния автомобил на подсъдимия, ползван само от него, около радиото.

Оспорва се годността на протокола за извършено претърсване и изземане от 09.07.2018г., при което действие по разследването е било открито и процесното наркотично вещество в автомобила на К.. Защитата съзира сериозен процесуален проблем поради обстоятелството, че поемното лице Д.

(в жалбата, а и в решението на контролирания съд неправилно записан като Д.) не бил участвал в това действие по разследването, което обстоятелство се дължало на поведението на разследващите, които не положили никакви усилия да изпълнят задълженията си по закон и да осигурят присъствието на поемни лица по време на цялото действие по претърсването и изземването на наркотика. Доводът е несъстоятелен. Същият е бил поставян на вниманието на САС и със споделими и от ВКС аргументи правилно е бил отхвърлен като несъстоятелен, като тук не е необходимо същите да бъдат преповтаряни.