Решение № 33 от 22.01.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Велико Търново, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска

Членове:

Йордан Воденичаров

Любка Милкова при участието на секретаря Красимира Г. И.а като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20234100500174 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №1413/30.12.2022г., постановено по Гр. д.№732/2022г. по описа на РС Велико Търново, ОСЪЖДА ”ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, с ЕИК 121718407, със седалище гр.София, район Триадица, бул.”Витоша”№89Б, да заплати на Г. А. З. с ЕГН ******, действаща чрез своя баща и законен представител А. С. З., с ЕГН *****, двамата с адрес гр.В.Т., ул.“**“ №, вх.,ет.,ап., сумата 4 000 лв. /четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от малолетното дете Г. А. З. с ЕГН **** неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 02.06.2020г. , дължими по застраховка “Гражданска отговорност", по застрахователна полица №BG/0**, валидна за период 15.10.2019г.14.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.04.2021г. до окончателното изплащане, сумата 631,11лв./шестстотин тридесет и един лева и единадесет стотинки/- разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част на исковата претенция, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди в частта за разликата над 4000 лв. до претендираният размер от 9000лв./ частичен иск от 10 000лв./, като неоснователен и недоказан в тази част.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца по делото Г. А. З., действаща чрез нейния баща и законен представител А. С. З., чрез пълномощника й адв.Т. – МАК, против първоинстанционното решение В ЧАСТТА, с която е отхвърлен частичният иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД за разликата над 4000лв. до пълният претендиран размер от 9000лв., частичен иск от 10 000лв., като неоснователен и недоказан, като са развити оплаквания за неговата неправилност. Излагат се установените по делото факти, посредством събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства и изслушана СПсЕ, обуславящи според въззивника определяне на по - висок размер обезщетение за неимуществени вреди, съобразно чл.52 ЗЗД. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционното такова в обжалваната му 1 отхвърлителна част, вместо което постанови друго, с което уважи частичният иск в пълният му предявен размер. Претендира разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба на ищцата от насрещната страна – от ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД със седалище гр.София, чрез пълномощника му адв.А. – АК – Плевен, с който оспорва въззивната жалба на ищцата изцяло като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано, по развити съображения по съществото на спора.

Претендира разноски пред въззивна инстанция.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба и от ответника по делото „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД със седалище гр.София, чрез пълномощника му адв.А. – АК – Плевен, против първоинстанционното решение В ЧАСТТА, с която е уважен частичният иск по чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД за разликата над 2000лв. до присъденият размер от 4000лв. и в частта, с която е осъден да заплати на ищцата сумата от 631,11лв. – разноски по делото, като са развити оплаквания за неговата неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Сочи се, че така определеният от първостепенният съд размер на обезщетението за неимуществени вреди не отговаря на обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД и не е съобразен със събраните по делото доказателства, поради което счита, че определеното обезщетение следва да бъде намалено. Твърди, че по делото не са събрани гласни доказателства, които да установяват претърпените от ищцата болки и страдания, вследствие на ПТП, в което е участвала като пътник, а обясненията на законните й представители в СЗ на 16.09.2022г. пред РС не са годни доказателствени средства. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционното такова в обжалваната осъдителна част, вместо което постанови друго, с което отхвърли иска за разликата над 2000лв. до присъденият размер от 4000лв., ведно с произтичащите от това последици в частта за присъдените разноски по делото. Претендира разноски пред въззивна инстанция.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор на въззивната жалба на ответника от насрещната страна – ищец.

В СЗ въззивникът Г. А. З., действаща чрез законния си представител А. С. З., чрез процесуалния си представител адв.Т. – МАК, с писмена молба от 21.09.2023г. поддържа въззивната си жалба и оспорва въззивната жалба, подадена от насрещната страна.

Претендира направените по делото съдебни разноски пред двете инстанции, като представя списък по чл.80 ГПК за разноските, направени пред въззивната инстанция. Релевира възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В СЗ въззивникът „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД със седалище гр.София, чрез пълномощника си адв.П. А. – АК – Плевен, с писмена молба от 12.09.2023г. поддържа въззивната си жалба и оспорва въззивната жалба, подадена от ищеца по делото. Претендира направените пред въззивната инстанция съдебни разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК и доказателства за извършването им.

Първоинстанционното решение не е обжалвано от страните и на основание чл.296 т.2 пр.1 ГПК е влязло в законна сила в частта, с която е уважен предявеният иск по чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД за сумата от 2000лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата от 2000лв., считано от 29.04.2021г. до окончателното изплащане.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивните жалби от страните по делото са подадени в срок, от активно процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо - в обжалваните му от страните части.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК, в предметните 2 предели, очертани с въззивните жалби на страните по делото, въззивният съд приема за установено следното:

Предмет на разглеждане пред РС – Велико Търново е бил предявен от Г. А. З., действаща чрез нейния баща и законен представител А. С. З., чрез пълномощник адв.Р. Т. – МАК, против „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД със седалище гр.София пряк иск на увредено лице с правно основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2000лв., представляваща частичен иск от пълната сума 10 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразени в болки и страдания, причинени от ПТП, настъпило на 02.06.2020г., ведно със лихва за забава, считано от датата на предявяване на извънсъдебната застрахователна претенция пред ответника - 29.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата. В ИМ са изложени твърдения, че малолетната ищца Г. А. З., като пътник в управлявания от баща й А. С. З. л.а.

„**“ с рег.№ВТ **ВА, е пострадала при ПТП, реализирано на 02.06.2020г. в с.П., общ.Г.О., ул.“**“ до Читалище „Димитър Тенков“, при което е пострадал и баща й, за което ПТП виновен е застрахования водач А МИ. Ма на л.а. „**“ с рег.№*** по ЗЗ „ГО на автомобилистите“ при ответника „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, който не е спазил необходимата дистанция спрямо движещият се пред него управляван от бащата на ищцата л.а. Твърди се, че след процесното ПТП малолетната ищца е с постоянно главоболие, предприето е медикаментозно лечение и на 11.08.2020г. е прегледана от д-р Кандиларова.

Сочи се, че при ПТП детето си е ударило главата встрани във вратата и след ПТП има оплаквания, главоболие, неспокоен сън, появили са се симптоми на повръщане, назначено й е лечение с таблетки Дормикинд, както и че след ПТП детето изпитва страх от преминаващи автомобили, също така изпитва и страх да се вози в автомобила. Сочи се, че лечението на детето и към настоящият момент не е приключило, както и че освен претърпените физически болки и страдания, е налице посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушения на съня, нарушения на апетита, главоболие, фобиен страх и тревожност от движещи се автомобили. Твърди се, че от малолетната ищца е предявена извънсъдебна застрахователна претенция пред ответния застраховател, от който й е преведена сумата от 1000лв., като в основание за плащането е записано референция **, като от преведената сума не ставало ясно какво представлява тя.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, чрез пълномощника си адв.Пл. А. – АК – Плевен, е заел становище за вероятна допустимост, но неоснователност на предявеният частичен иск, който е оспорил по основание и размер с искане да бъде отхвърлен с присъждане на разноски. При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че искът е доказан по основание, е заел становище за частичната му основателност. Признал е факта на съществуващо застрахователно правоотношение по сключена с ответника ЗЗ „ГО на автомобилистите“ за управлявания от виновния за процесното ПТП водач на л.а. „**“ с рег.

№РР ** АР, като процесното ПТП е настъпило в срока на действие на издадената застрахователна полица от 00,00ч. на 15.10.2019г. до 23,59ч. на 14.10.2020г. Не оспорва факта, че процесното ПТП е реализирано, вследствие виновно и противоправно поведение на застрахования при ответника водач А М М на л.а. **с рег.№РР** АР. Изложил е твърдения, че по предявената от ищцата извънсъдебна застрахователна претенция е образувана щета №43072952100108, по която ответникът на 16.07.2021г. е извършил плащане на сума в размер на 1000лв. за претърпените от ищцата неимуществени вреди, вследствие от процесното ПТП. При условията на евентуалност е оспорил предявеният иск по размер като прекомерно завишен и несъответстващ на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД.

С протоколно определение от 16.09.2022г. първоинстанционният съд на основание чл.214 ал.1 ГПК е допуснал изменение /увеличение в размера/ на предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди от 2000лв. на 9000лв., представляващи частичен иск от пълната сума 10 000лв.

Съдът прави следните фактически и правни изводи:

Предявен е частичен иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД в размер на 9000лв., частичен иск от претенция за 10 000лв., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на извънсъдебната 3 застрахователна претенция до ответника – 29.04.2021г. до окончателното изплащане, който е процесуално допустим.

Разгледан по същество се явява частично основателен и доказан.

Правото на малолетната ищца да получи от ответника застрахователно обезщетение по реда на чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД за претърпените в резултат от процесното ПТП, настъпило на 02.06.2020г. в с.П., общ.Г.О, ул.“**“ до Читалище „Димитър Тенков“ по описания в ИМ механизъм и по вина на застрахования при ответния застраховател водач на л.а. „**“ с рег.№РР-** АР в срока на действие по ЗЗ „ГО на автомобилистите“ за увреждащия л.а. „**“ с рег.№РР-**АР, неимуществени вреди, изразени в увреда на психическото й здраве, е признато с влязлото в законна сила на основание чл.296 т.2 пр.1 ГПК, като необжалвано от страните, първоинстанционно решение по делото в частта, с която е уважен предявеният осъдителен пряк иск на увредено лице с правно основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД за главница от 2000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на извънсъдебната застрахователна претенция - 29.04.2021г. до окончателното изплащане, поради което въззивният съд не излага повторно мотиви, досежно наличието на кумулативно изискуемите предпоставки, обуславящи доказаност на иска по основание.