Решение № 2646 от 05.10.2026, Административен съд - Русе
- Съд
- Административен съд - Русе
- Дело
- Административно дело 49/2026
- Вид
- Решение № 2646
- Подписан
- 05.10.2026
- Състав
- Татяна Илиева
Цитирани разпоредби
- чл. 203, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 203, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 99 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 99, т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 171, ал. 1, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, б."б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- § 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 270, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал. 3, пр.2 · Наказателен кодекс
- чл.7, ал.2, т. 3 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
- чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 2646
Русе, 05.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Русе - II състав, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ТАТЯНА ИЛИЕВА
При секретар ГАЛИНА КУНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ИЛИЕВА административно дело № 20267200700049 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във връзка с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искова молба, подадена от Ф. С. С. от [населено място], чрез пълномощниците адвокат А. Е. и адвокат К. К., против Областна дирекция на МВР Русе (ОДМВР). Претенцията на ищеца е за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева /10 225.84 евро/ от незаконосъобразен административен акт – ЗППАМ № 23-1085-000193 от 30.03.2023 г., отменена с решение № 1085р-8421 от 27.09.2024 г.
В обстоятелствената част на исковата молба и множеството уточняващи молби са наведени твърдения, че на 29.03.2023 г. ищецът управлявал л.а.“Дачия Логан“ с рег.№ [рег. номер], собственост на Т. Х. П., когато бил спрян от органите на МВР за проверка. Бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест“ и пробата му била отрицателна. Проверяващите поискали да му направят и тест за наркотици, но Ф. С. отказал. Решил за достоверност да направи кръвен тест. До получаване резултата от него бил задържан за 24 часа неоснователно, без да му бъде обяснена причината за това. По повод проверката била издадена ЗППАМ № 23-1085-000193/30.03.2023 г. на Началник група Сектор „ПП“ при ОДМВР-Русе, с която по чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП на същия е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
С решение № 1085Р-8421 от 27.09.2024 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Русе производството по издаване на горната ЗППАМ било възобновено и същата била отменена, тъй като от лабораторното изследване се установил отрицателен резултат, изключващ употреба на наркотични вещества.
На л. 23 от настоящото производство ищецът уточнява, че незаконосъобразният акт е отмененият адм.акт - ЗППАМ № 23-1085-000193/30.03.2023 г. Предвид отнемането на свидетелството му за управление на МПС и поради това, че ищецът е работил като шофьор на такси, същият останал без работа, изпитал финансови затруднения и невъзможност да обслужва кредитите си, тъй като срещу него били образувани изпълнителни дела, по които били наложени запори на банковите му сметки и движими вещи, нарушен бил нормалния му начин на живот, затруднено било и придвижването му. Ф. С. получил и сериозни здравословни проблеми – депресивно разстройство, изпитвал страх и чувство на социално отхвърляне, поради което имал нужда от психиатрична консултация и лечение. Същият имал и социални проблеми – загуба на взаимоотношения, затруднено общуване с близки, нарушени семейни отношения. Задържането му за 24 часа без основание довело до емоционален стрес, тревожност и чувство за несигурност.
Претендира осъждане на ответника ОД на МВР-Русе да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания, в размер на 20 000 лева /10 225.84 евро/, ведно със законната лихва от момента на увреждането-влизането в сила на решение № 1085Р-8421/27.09.2024 г., до пълното заплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
В отговора на искова молба, депозиран по ГД № 2827/2025 г. по описа на Районен съд–Русе, и в съдебно заседание, ответникът изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове, като моли същите да бъдат отхвърлени. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура-Русе изразява становище, че предявеният иск е доказан по основание и размер.
Съдът, като обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
На 29.03.2023 г., около 22:22 часа, в Община Русе, на Главен път 2-21 в района на км. 2+000 в посока [населено място], Ф. С. С. управлявал л.а. „Дачия Логан“ с рег.№ [рег. номер], собственост на Т. Х. П., като отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство „Дръг тест 5000“ за наличие на наркотични вещества и/или техни аналози. Издаден бил талон за медицинско изследване. От доказателствата по делото се установява, че водачът е дал кръвна проба и урина за анализ.
При така установеното, на ищеца бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. На същата дата – 29.03.2023 г. на Стерев е иззето СУМПС [номер]. Издадена е и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 23-1085-000193/30.03.2023 г., изготвена от Началник група към ОД МВР-Русе, сектор "Пътна полиция", с която на ищеца е наложена принудителна административна мярка, на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, "Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца".
С решение № 1085Р-8421 от 27.09.2024 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Русе производството по издаване на горната ЗППАМ било възобновено на основание чл. 99, т. 2 АПК /узнаване на ново обстоятелство/ и същата била отменена, тъй като съгласно Експертна справка № 24/ТХК-309/29.07.2024 г. в представените за изследване кръвна проба и проба урина, взети от Ф. С., не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества.
Свидетелството за управление на МПС му е върнато на 30.01.2025 г. срещу подпис /видно от извадка от книгата за получаване на СУМПС, прил. на л. 80 от делото/.
Видно от Заповед № 3393зз63/29.03.2023 г., на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР Стерев е бил задържан за в Конвойно-ОДМВР Русе за 24 часа за притежание на суха тревна маса.
Съгласно писмо до съда от РП-Русе, на 30.03.2023 г. е образувано и водено досъдебно нак.производство срещу Ф. С. С. за престъпления по чл. 270, ал. 1 НК /престъпление против реда на управлението/, по чл. 325, ал.2, вр. ал.1 НК /хулиганство, съпроводено със съпротива срещу орган на властта/ и по чл. 354а, ал. 3, пр.2, т. 1 НК /притежание на рискови наркотични вещества или техни аналози/. Същото дело било спряно до възобновяването на две административно наказателни производства, по които са отменени НП и е внесено искане до Адм.съд-Русе по реда на чл. 72, ал.1, т.1, вр. чл. 70, ал. 2, т. 5, вр. ал. 1, т. 1 ЗАНН /когато деянието, за което е наложено адм.наказание, съставлява престъпление/. След влизане в сила на съдебните решения по АНД №№ 182/2026 г. и 192/2026 г. на Адм.С-Русе, на 24.06.2026 г. наказателното производство е възобновено, като предстои ново привличане на Стерев в качеството на обвиняем за горепосочените три престъпления.
Към исковата си молба ищецът представя договор за заем с нот.заверка на подписа от 21.04.2023 г., съгласно който заемодателят Р. С. А. му е предоставил в заем сумата от 730 лв., която е следвало да бъде върната до 21.05.2023 г.
От приложеното съобщение по изп.д.№ 330/2024 г. по описа на ЧСИ И. Х. се установява, че Ф. С. дължи суми на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, предмет на ч.гр.д.№ 2790/2023 г. по описа на РС-Русе.
Ищецът е длъжник и по изп.д.№ *********/2023 г. по описа на ТД на НАП Варна за публично вземане в размер [рег. номер]., поради което му е наложен запор върху л.а.“Опел Зафира“ с рег.№ [рег. номер].
На 28.03.2022 г. Стерев е сключил и договор за паричен заем с „Изи Асет Мениджмънт“ АД за сумата 400 лв., както и договор за предоставяне на гаранция с „Файненшъл България“ ЕООД.
По делото в качеството на свидетели са разпитани М. К.-майка на ищеца и Г. Е.-негова баба по майчина линия. Първата от тях излага твърдения, че спирането на Ф. за проверка от органите на полицията докато е управлявал таксиметров автомобил му се е отразило много зле – бил депресиран, всеки ден съжалявал, че не може да работи с таксиметров автомобил, тъй като си изкарвал прехраната с това и две години стоял без работа. На сигнал „Стоп“ синът й не спрял и затова го преследвали. Свидетелката, също с депресивни разстройства на моменти, завела ищеца при д-р А., който му изписал антидепресанти. Ищецът все още не можел да се отърси, стряскал се нощно време от преживяната ситуация, която продължавал да изживява. Пил лекарства шест месеца, трябвало да продължи, но ги спрял. Бил подтиснат, защото две години стоял без работа. През това време го издържала майка му. Ф. имал доста кредити, които теглил, за да се издържа, както и заеми от приятели, които все още не бил платил. По него време се виждал с едно момиче, но свид.Кочанова разбрала, че са се разделили заради депресирано състояние, затова нямал и стимул за работа.
Свид.Г. Е. от своя страна изнася данни, че за инцидента с внука й разбрала от него, той бил тревожен, съжалявал и тежко го преживявал. Бил стресиран от това, че са му взели книжката за две години, а искал да работи и работел каквото намери, но не на постоянна работа. Работел където намери и бил доволен като има работа. Докато му върнат книжката работил в автомивка. Бабата на ищеца не знае той да е ходил на лекар, нито да е имал приятелка. От стреса му било тежко, бил подтиснат, защото имал много голямо желание да кара такси, да контактува с хората и с желание си работел. Докато бил без книжка му помагали неговите баба и майка.
Съгласно Свидетелство за удостоверяване на психичното състояние, изд. на 15.06.2026 г. от „ЗПЗ-Русе“ ЕООД, Ф. С. не се води на учет.
Представени са заверени преписи на разрешения за извършване на таксиметров превоз на пътници №№ 520/16.01.2023 г. и 623/27.03.2025 г., издадено от кмета на Община Русе в полза на търговеца „Фист 2023“ ЕООД с управител Ф. С. С. за л.а.“Л. 2194“ с рег.№ 8926 КР.
Ф. С. притежава и удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, изд. от ИА „Автомобилна администрация“, валидно за периода 04.03.2022 г. – 04.03.2027 г.
На 15.06.2026 г. е издаден амбулаторен лист от д-р А. А. от първично посещение на Ф. С.. Съгласно снетата анамнеза, „през м.март 2023 г. същият претърпява инцидент, като не спира за проверка от полицията. Започва гонка. Заловен и приведен в ареста за 24 часа. Твърди, че има извършено насилие от униформените полицаи. След инцидента се затворил в себе си, не спял добре през нощта, сънувал кошмари, крещял на сън, не искал да излиза от къщи. Това продължило месеци наред, посетил психиатър, който му изписва медикаменти. Въпреки, че ги приемал, състоянието му не се подобрява съществено. Емоционално лабилен, изпадал в кризи“. Предписани са му същите медикаменти, както и по приложената мед.рецепта от 03.04.2023 г.
Ищецът представя пътни листи от 2025 г. с печат на ТД „Фист 2023“ ЕООД, на които същият фигурира като водач.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
На основание чл. 203, ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Според чл. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК. От цитираната разпоредба следва, че за да възникне право на иск за обезщетение е необходимо да са налице няколко кумулативни предпоставки. От една страна – вреда, която може да бъде имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
Разпечатката съдържа 37 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/609549f3-29f6-45f1-86d9-df92c3355f67