Решение № 372 от 24.04.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. Бургас, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА Административно наказателно дело № 20222120204091 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, вр. чл. 59-63 ЗАНН и е образувано по повод жалбата на Р. Р. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ..... против електронен фиш Серия К № 5451119, издаден от ОД МВР гр.

Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал.

4, вр. чл. 182, ал. 1, т.5 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание «глоба», в размер на 600 лева.

С жалбата се моли за отмяна на електронния фиш, като се посочват доводи за неправилност и незаконосъобразност и се оспорва правилността на налагането на санкцията с електронен фиш.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. В писмено становище, изпратено до БРС заявяват, че поддържат жалбата и молят ЕФ, да бъде отменен. Не сочат доказателства.

Правят искане за разноски.

За ответника по жалбата - АНО, редовно призовани, представител не се яви в съдебно заседание пред настоящия съд. В писмено становище, изпратено до БРС заявяват, че оспорват жалбата и молят ЕФ, да бъде 1 потвърден. Не сочат доказателства. Не правят искане за разноски.

Жалбата е допустима, като подадена от легитимирана страна и с оглед липсата на доказателства, настоящият състав приема, че същата е в законоустановения срок против акт, подлежащ на обжалване пред РС съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 22.11.2021г. в 13:53 часа, в гр.Бургас, ПП I-6, км. 494+850 до магазин „Егло България“ в посока кв. «Пети километър» към кв. «Ветрен», при максимално разрешена скорост за движение в населено място до 50 км/ч. за движение, с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 510, бил заснет лек автомобил «Рено Меган 1.6 И», с регистрационен номер ...., който се движел със скорост 100 km/h.

Въз основа на тези данни от техническото средство и след проверка за собственост, при която бил установен неговият собственик - жалбопод ателят, бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОД МВР - гр. Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.

182, ал. 1, т.5 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание «глоба», в размер на 600 лева..

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства.

При така установените факти, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

При издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, съдът не констатира допуснати нарушения. От формална страна, електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, а именно съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й 2 заплащане.

Съдът намира за неоснователни възраженията, направени в жалбата, че електронният фиш не съдържа, предвидените в ЗДвП реквизити, още повече, предвид факта, че същите са бланкетни.

В ЗДвП, не е предвидено електрония фиш да има дата на издаване, посочване на физическо лице - издател и негов подпис. Той представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно - информационна система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства, т.е. не е документ и не е необходимо да има име и подпис на физическо лице - издател.

От датата на нарушението – 22.11.2021 г. до датата на подаване на жалбата до съда – 12.01.2022г, е изминал период от няколко месеца, като за допуснатото нарушение, относителната преследвателна погасителна давност е три години.

Наложената санкция е на физическо лице – жалбоподателят.

Нарушението е безспорно установено от разпечатаните показания на техническото средство и приложения снимков материал, тъй като изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Нарушението за което е ангажирана отговорността на касатора, касае превишаване на разрешената скорост, в какъвто смисъл е и текста на посочената като нарушена разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От събраните в хода на производството доказателства се установява съставомерността на констатираното нарушение, тъй като автомобилът на жалбоподателя е заснет при движение със скорост от 100 км/ч, с автоматизирано техническо средство в гр. Бургас, при въведено ограничение от 50 км/ч..

В случая, нарушението е установено от автоматизирана система, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера–компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да 3 въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта, отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано и стационарно, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.

Следва да се отчете, че при издаването на електронния фиш АНО се е съобразил и с обстоятелството, че максимално допустимата грешка при измерване на скорост при полеви условия с техническото средство, е +/- 3 км/ч. и е приел по-ниската скорост на движещия се автомобил.

Наложеното на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП административно наказание, съответства на извършеното нарушение - превишаване на разрешената максимална скорост в населено място над 40 km/h и е с фиксиран размер, поради което не може да бъде изменено от съда.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е потвърдено, но АНО, не са направили искане за разноски, поради което същите остават, както са направени от страните.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш Серия К № 5451119, издаден от ОД МВР гр. Бургас против Р. Р. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ...., с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.5 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание «глоба», в размер на 600 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4