Решение № 804 от 30.06.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 804 гр. Варна, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Г. Г. Славова като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно гражданско дело № 20233100500823 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба от Г. И. М. – Вл., подадена чрез процесуален представител адв. Р. Д., срещу Решение № 484/15.02.2023 г., постановено по гр.д. № 9355/2022 г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката иск срещу К. В. К. и Д. Б. К. за признаване за установено между страните, че тя е собственик на основание изтекла придобивна давност в периода от 09.12.2005 г. до 18.07.2022 г. на 1/2 идеална част от следния недвижим имот: Част от първия етаж на триетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ***, ет.1, представляващ самостоятелно жилище, състоящо се от входно антре, салон, две стаи, кухня с трапезария, баня - тоалет и стълбище към избата, ведно с припадащото се избено помещение, без данни за квадратура по документ за собтвеност, представляващ имот с идентификатор ***. по КК и КР на гр. Варна, при граници на имота, упоменати в решението, както и 1/6 идеална част от поземления имот, в който е построена сградата с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, с площ от 824,40 кв.м. по нот.акт, а по скица 393 кв.м., при граници и съседи: имоти ***, ***, ***, *** и

***, на основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Въззивникът изразява становище за неправилност и необоснованост на съдебния акт.

Сочи, че в доклада по делото не му е указано, че следва да докаже, че саморъчно изписаният предварителен договор, сключен от 09.12.2005 г. има достоверна дата, която да отговаря на изискванията на чл. 181, ал. 1 ГПК. Разпределената доказателствената тежест на ищеца била да докаже давностното си владение, а в мотивите на решението му, искът му бил отхвърлен поради недоказаност на достоверността на датата на предварителния договор. С коригирания доклад по делото било указано на ищеца да докаже твърдението си, че от 2005 година до деня на предявяване на иска е упражнявал фактическа власт върху процесния по делото имот с намерение за своене. Посоченият факт бил доказан чрез разпитаните от съда в съдебно заседание на 13.12.2022 г. двама, водени от него свидетели, докато ответната страна не е ангажирала нито едно доказателство за неговото опровергаване. Безспорно било 1 установено, че Г. Вл. е обитавала непрекъснато и необезпокоявана процесния имот, и владението й не е било прекъсвано по никакъв начин. Оспорва твърденията, че последното не е осъществявано явно, като твърди, че през целия процесен период тя лично е плащала данъците за процесния имот, защитавайки правата си на владелец, е водила спорове досежно ползването на имота с другите съседи, живеещи на втория и третия етаж на същия адрес, и го е ремонтирала. Изложените от свидетелите факти изцяло се потвърждавали от приложените писмени доказателства. Посочва, че не е била страна по водените от ответниците дела, а нищо не е пречело тя да бъде конституирана като такава и да бъде осъдена, ако са съществували предпоставките за това. От друга страна, жалбоподателката сочи, че при оспорване на достоверната дата на предварителния договор ответниците са разполагали с възможността по отношение на документа да бъде извършена експертиза, което не било сторено. От свидетелските показания на Хр.П. се установявало, че в началото на декември 2005 г. е присъствала лично при изготвянето на оспорения предварителен договор. Г. с почерка си е писала този договор, а редакцията му е била оформена от трите Г., майка й и самата свидетелка. Целта на този договор била майката на Г. да я защити косвено от нейната сестра, в случай, че сестра й почине преди своя съпруг. Оспорва изводите на съда, че показанията на свидетелката не следва да бъдат кредитирани като хаотични и непоследователни. Моли за отмяна на решението и уважаване на иска.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от К. В. К. и Д. Б. К., чрез адв. Б.

Ж., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Въззиваемите сочат, че представеният предварителен договор, като частен документ се ползва с доказателствена сила само по отношение на авторството му, но не съставлява доказателство нито относно факта на владението, нито относно датата и мястото на съставянето на документа. Допълват твърдението си, че продавачът по представения предварителен договор е майка на ищцата и е длъжник по изпълнителния лист, издаден в тяхна полза, въз основа на влязлото в сила осъдително решение. Същият за пръв път е представен с исковата молба и поради това само тази дата може да се възприеме като достоверна негова дата. От друга страна сочат, че ответник по уважения предходен иск за собственост е бил съпругът на ищцата – Ант.Вл., като същият бил предявен като установителен, защото ответникът не е осъщестявал фактическа власт върху имота, излежавайки през цялото време на процеса присъдата си в затвора. С оглед възражението, че след като предварителният договор с майката на ищцата е възмезден по време на брака й с Ант.Вл., то всякакви права и престации по този договор, вкл. и предаването на владението, се счита за предадено в полза на двамата съпрузи, твърдят, че постановеното спрямо последния решение е прекъснало във всички случаи освен давността спрямо него, така и спрямо неговата съпруга. За установяване на владение от страна на ищцата нямало никъде никакви данни и обективно такива не можели да бъдат достояние на трети лица, след като това владение се основавало само на предварителен договор, който не се регистрира никъде. Поради това въззиваемите обосновават становището си, че такова владение не изпълнява и изискването да е явно, респ, да е доведено до съзнанието на действителните собственици. В заключение, позовавайки се на съдебна практика, твърдят, че липсата на достоверна дата на частния документ, който при това в конкретния случай е предварителен договор, сключен с длъжник по въвод, се приемало константно като пречка за установяване на владение от трето лице от дата, предхождаща предявяването на иска. Отправят искане за потвърждаване на съдебното решение с присъждане на разноски.

В предоставения срок от съда Г. М. е подала чрез процесуалният си представител адв.

Р. Д. писмени бележки, с които поддържа становището си по същество.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Г.

И. М. Вл. срещу К. В. К. и Д. Б. К., с която е предявен положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено между страните, че ищцата е собственик на основание изтекла придобивна давност в периода от 09.12.2005г. до 18.07.2022г. на ид.ч. от следния недвижим имот: част от първия етаж на триетажна жилищна сграда, находяща се 2 в гр. Варна, ***, ет.1, представляващ самостоятелно жилище, състоящо се от входно антре, салон, две стаи, кухня с трапезария, баня-тоалет и стълбище към избата, ведно с припадащото се избено помещение, без данни за квадратура по документ за собственост, представляващ имот с идентификатор ***. по КК и КР на гр.

Варна, при граници: имот с идентификатор *** на същия етаж, над обекта имот с идентификатор ***, под обекта: няма, както и 1/6 ид.ч. от поземления имот, в който е построена сградата с идентификатор *** по КК и КР на гр.

Варна, с площ от 824,40 кв.м. по нот.акт, а по скица 393 кв.м., при граници и съседи: имоти ***, ***, ***, *** и ***.

Ищцата твърди, че е придобила собствеността върху процесния имот по силата на изтекла придобивна давност в периода от 09.12.2005г. до 18.07.2022г. Същият бил първоначално закупен от нейната майка Т.П. Д.а с нот.акт № 175, том I, рег. № 7134, дело № 160/31.05.2005г. на нотариус Л.Г.. Впоследствие на 09.12.2005г. последната предала на дъщеря си владението върху имота по силата на предварителен договор за издръжка и гледане. Считано от тогава ищцата живеела в имота непрекъснато и необезпокоявано от никого и го владеела като неин собствен имот. Ответниците от своя страна се легитимирали като собственици на ид.ч. от имота по силата на нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 138, том I, рег. № 869, дело № 41/24.02.2006г. на нотариус Р.Г.. Същите водили и дело гр.д. 4485/2006г. на ВРС срещу Т.П. Д.а, но ищцата не била обвързана от решението, тъй като не била конституирана като страна в производството.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от К. В. К. и Д. Б. К., с който оспорват предявения иск като неоснователен, като се противопоставят на твърдението, че ищцата е владяла процесния имот от датата на сключения предварителен договор с нейната майка.

Твърдят, че договорът няма достоверна дата, както и че същият е антидатиран с нарочно подбрана дата преди датата на предявяване на иска им срещу Т.П. Д.а. Излагат твърдения още, че предварителният договор поначало не може да се противопостави на ответниците не само в настоящия процес, но не може да се противопостави и като доказателство за установено владение от ищцата отпреди предявяване на иска по делото, в което е постановено осъдителното решение, в изпълнителното дело, в което следва да се осъществи въвода им в имота срещу длъжника по изпълнителния лист и майката на ищцата Т.П. Д.а. В допълнение считат, че обстоятелството, че ищцата е живяла в имота, не означава, че е била владелец на същия. Сочат още, че Ант.Вл. - съпруг на ищцата е бил ответник по техния установителен иск. Считат също така, че ако владението е предадено от майката на ищцата в полза на ищцата, то последната като правоприемник също е обвързана от решението по предходното дело.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от договор за покупко-продажба на недвижим имот от 31.05.2005г., обективиран в нотариален акт № 175, том I, рег. № 7134, дело № 160/2005г. на нотариус Л.Г., с рег. № 116 в регистъра на НК, Т.П. Д.а е придобила собствеността върху част от първи етаж на триетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ***, представляващ самостоятелно жилище, състоящо се от входно антре, салон, две стаи, кухня с трапезария, баня-тоалет и стълбище към избата, ведно с припадащото се избено помещение, както и на 1/6 ид.ч. от поземления имот, в който е построена сградата, целия с площ от 824.40 кв.м.

С пълномощно от 01.12.2005г. с нотариална заверка на подписа с рег. № 16471 на помощник-нотариус Ж.К. Т.П. Д.а е учредила неограничена представителна власт в полза на Г. И. М. да по отношение на процесния недвижим имот.

По силата на представения по делото предварителен договор от 09.12.2005г. за издръжка и гледане, с който Т.П. Д.а прехвърля на Г. И. М. три недвижими имота, един от които е и гореописаното самостоятелно жилище, а Г. И. М. приема имотите и се задължава да се грижи за Т.П. Д.а, да извършва описаните дейности в пълномощно от 01.12.2005г. (3 3 броя), издадено й от Т.П. Д.а, както и да осигурява безпрепятствено пребиваване на прехвърлителката в имотите без ограничение във времето. Вписано е още, че Г. И. М. приема владението на имотите от датата на сключване на договора и ги владее като свои собствени имоти, а прехвърлителката се задължава при поискване от приобретателката да я снабди с нотариален акт за описаните имоти, като разходите по прехвърлянето са за последната.

С нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 138, том I, рег. № 869, дело № 41/2006г. на нотариус Р.Г., с рег. № 330 в регистъра на НК, Н.Др. И. е прехвърлила на К. В.

К. и Д. Б. К. своите идеални части от собствеността на три недвижими имота, които е придобила по чл.10а от Закона за наследството от дъщеря си Др.Г.Ж.- Вл., последната наследник на съпруга си В.Вл.Вл., сред които и ½ ид.ч. от част от първи етаж на триетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ***, представляващ самостоятелно жилище, състоящо се от входно антре, салон, две стаи, кухня с трапезария, баня-тоалет и стълбище към избата, ведно с припадащото се избено помещение, както и 1/6 ид.ч. от поземления имот, целия с площ от 824.40 кв.м., в замяна на недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, местност „Гаази баба", целия с площ от 550 кв.м., ведно с построените в него еднофамилни вилни сгради със застроена площ от 22 кв.м. и 21 кв.м.