Решение № 12143 от 20.06.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 59335/2023
- Вид
- Решение № 12143
- Подписан
- 20.06.2024
- Състав
- ГЕОРГИ ИЛИАНОВ АЛИПИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 2, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 254, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 288 · Търговски закон
- чл. 294 · Търговски закон
- чл. 616, ал. 2, т. 3 · Търговски закон
- чл. 722 ал. 1, т. 11 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 12143 гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Г. ИЛ. АЛ. при участието на секретаря Н.АЛ.ИВ. като разгледа докладваното от Г. ИЛ. АЛ. Гражданско дело № 20231110159335 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от „АЛСО Б“ ЕООД, с ЕИК ****** против „ЯКМАГ“ ЕООД, с ЕИК ******** искове с правно чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 250, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 12 196,43 лв., представляваща неизплатена сума по фактура № **** от 29.09.2022 г. за магазинаж на стоки за периода 21.10.2021-30.06.2022 г., ведно със сума в размер на 1864,89 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата от 30.06.2022 г. до 29.10.2023 г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че на 31.08.2021 г. между него и ответника бил сключен договор за продажба на 400 броя телевизори, модел „Philips 58 4К THE ONE 2020, UHD, Ambilight“, c продуктов номер ******/12 и 100 броя телевизори, модел „Philips 6 5 THE ONE 2020, UHD, Ambilight 3, HDR10+, HLG, Dolby“ c продуктов номер 65PUS8505/12. Договорът бил сключен чрез размяната на и-мейли между страните. По силата на сключения договор, ищецът продал на ответника общо 500 броя телевизора.
Твърди се, че поръчаната стока е доставена от ищеца и предадена на ответника, но се е оказало, че ответникът няма къде да съхранява толкова голямо количество стока и с приемо - предавателен протокол от 28.09.2021г. доставеното количество 500 бр. телевизори били предадени от ответника на ищеца за отговорно пазене. Сочи се, че на 18.10.2021 г. ищецът уведомил по и-мейл ответника, че вече твърде дълго складира наличните телевизори, като предоставил на срок до 20.10.2021 г. да вземе стоката. В и-мейла било посочено, че след 20.10.2021 г. ищецът ще фактурира магазинаж в размер на 1
60 стотинки без ДДС на пале, като стоката се складирала в 94 палета. Излага се твърдение, че ответникът не предприел никакви действия във връзка с отправената покана и стоката е продължила да бъде съхранявана от „АЛСО Б“ ЕООД. С Уведомление от 12.04.2022 г. ищецът още веднъж уведомил ответника да предприеме действия по вдигане на стоката, като бил предоставен нов срок, до 30.04.2022 г.
Във връзка със складирането на стоките, ищецът издал фактура № **** от 29.06.2022 г. за магазинаж на стоки за периода 21.10.2021 -30.06.2022 г., която е изпратена на ответника по и-мейл.
Твърди се, че съхраняваните стоки заемали значително място в склада на ищеца, което предполагало, че за тяхното складиране следва да се заплати възнаграждение от страна на собственика им. Твърди се, че с оглед обстоятелството, че договорът за покупко-продажба бил изпълнен на 31.08.2021 г. и собствеността върху стоките е преминала върху ответника, последният следвало да е отговорен за тяхното съхранение и да заплати когато това се осъществява от трето лице.
Излагат се твърдения, че стоките били съхранявани в склад „Р“, който е бил нает от ищеца за складиране на тези и други стоки, за което последният заплатил по фактура № ****** от 31.10.2021 г. и фактура № 9000095112 от 26.11.2021 г. на „Р логистикс“ - складови разходи, в размер на 940 лева без ДДС за складирането на стоката на ответника в периода 21.10.2021 г. до 10.11.2021 г. (0,50 лева без ДДС (цена на ден на палет) умножено по 94 бр. палети умножено по 20 дни). Сочи се, че на 11.11.2021 г. стоката била преместена в друг склад, който е бил допълнително нает от „ОР“ ЕООД с цел намаляване на разходите по съхранението. Предвид изложеното ищецът твърди, че дължимата сума за периода от 11.11.2021 г. до 30.06.2022 г. възлиза в размер на 8847,69 лева без ДДС.
Претендира се мораторна лихва за забава за периода от 30.06.2022 г.
(получаването на фактура № **** от 29.06.2022 г. от ответника) до 29.10.2023 г. (датата на подаване на исковата молба).
В открито съдебно заседание, провело се на 03.04.2024г., процесуалният представител на ищеца е въвел ново искане, при условията на евентуалност, като в случай че съдът не приеме, че между страните е уговорена цена и не приложи обичайната такава, на основание чл. 254, ал. 1 от ЗЗД, моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обикновените разноски, за съхранение на процесните стоки, които се изчисляват по 0.43 лева без ДДС, на ден, на палета.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в която твърди, ищецът доставил само част от поръчаната стока, като е трябвало да достави и други стоки (телевизори Philips, модел 43PUS7855/12, 330 броя), които първоначално били поръчани. Посочва се, че причината да не бъдат получени и преместени стоките е, че ищеца не е доставил първоначално поръчаните стоки (телевизори Philips, модел 43PUS7855/12, 330 броя). Релевират се доводи, че приемо-предавателен протокол за отговорно пазене от 28.09.2021г. бил подписан „набързо“ по настояване на 2 ответника, под предлог, че им предстои инвентаризация.
Твърди се, че имало уговорка стоките предмет на делото да бъдат пазени докато се доставят първоначално поръчаните стоки телевизори Philips, модел 43PUS7855/12, 330 броя, като ищеца е бил писмено информиран за това. Посочва се, че ответникът информирал писмено ищеца да върне обратно заплатената сума от 564 216 лв. (петстотин шестдесет и четири хиляди и двеста и шестнадесет лева) по фактура № 0074091056 от 29.09.2021г. за стоките предмет на настоящото дело, поради неизпълнени ангажименти от ищеца във връзка с доставките на стоки и по-конкретно на първоначално поръчаните телевизори Philips, модел 43PUS7855/12, 330 броя.
Изтъква се, че с ищеца не е имало договорка стоките да останат в склада им за кратък период, нито да бъдат заплащани складови разходи за периода на престой. Твърди се, че представените от ищеца писмени доказателства не установяват, че извършените разходи по съхранение на стоки са свързани именно на тези стоки, тъй като никъде в документите не било упоменато точно за какви стоки са направени тези разходи.
По тези съображения моли предявените искове да се отхвърлят като неоснователни. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложената по делото интернет кореспонденция /л.87/, се установява, че на 31.08.2021г. между ответника и ищцовото дружество е постигнато съгласие, по силата на което ищецът се задължил да достави на ищеца следните стоки, а именно: 400 бр. телевизори марка „Филипс“, модел „58PUS8505“ на цена 467 евро на брой, и 100 бр. телевизори марка „Филипс“, модел „65PUS8505“ на цена 536 евро на брой. Ответникът от своя страна се е задължил да закупи процесните стоки на цена 467 евро на брой за телевизор марка „Филипс“, модел „58PUS8505“ и 536 евро на брой за телевизор марка „Филипс“, модел „65PUS8505“.
От приложения по делото приемо - предавателен протокол от 28.09.2021г., се установява, че процесните 500 бр. телевизори били доставени на ответника и предадени от последния за отговорно пазене в складовата база на ищеца.
От приложената по делото интернет кореспонденция, се установява, че на 18.10.2021 г. ищецът уведомил по и-мейл ответника, че твърде дълго складира наличните телевизори, като предоставил на ответника срок до 20.10.2021 г. да вземе стоката, в противен случай, ще начислява магазинаж.
От Уведомление от 12.04.2022 г., се установява, че ищецът предоставил на ответника срок до 30.04.2022 г. да организира преместването на процесните 500 бр. телевизори, които били опаковани в 94 палета.
От приложените по делото протокол за външно складиране от 10.11.2021г., се установява, че ищецът е предал за складиране 46 палета, представляващи 228 от процесните вещи на „Р Б“ ООД.
3
От приложените по делото фактура № 900092464 от 30.09.2021г., издадена от „Р Б“ ООД в полза на ищеца, се установява че в нея е отразен разход за съхранение 94 бр. палета за месец септември 2021г. за сумата от 3 877 лв. с ДДС.
От приетото по делото преводно нареждане от 06.10.2021г. се установява, че ищецът е заплатил на „Р Б“ ООД сумата от 3 877 лв. с ДДС, дължима по фактура № 900092464 от 30.09.2021г.
От приложените по делото фактура № 900093678 от 31.10.2021г., издадена от „Р Б“ ООД в полза на ищеца, се установява че в нея е отразен разход за съхранение 79 бр. палета за месец октомври 2021г. за сумата от 3 425,40 лв. с ДДС.
От приетото по делото преводно нареждане от 05.11.2021г. се установява, че ищецът е заплатил на „Р Б“ ООД сумата от 3 425,40лв. с ДДС, дължима по фактура № 900093678 от 31.10.2021г.
От приложените по делото фактура № 9000 95112 от 26.11.2021г., издадена от „Р Б“ ООД в полза на ищеца, се установява че в нея е отразен складов разход за месец ноември 2021г. за сумата от 2920,20 лв. с ДДС.
От приетото по делото преводно нареждане от 09.12.2021г. се установява, че ищецът е заплатил на „Р Б“ ООД сумата от 2920,20 лв. с ДДС, дължима по фактура № 900095112 от 26.11.2021г.
От приложение по делото Анекс към договор от 21.10.2019г., подписан на 15.07.2021г., се установява, че ищецът, в качеството си на наемател и „ОР“ ЕООД, като наемодател, се споразумяват в предмета на договор за наем от 21.10.2019г., да се добави нов склад, с площ от 492.64 кв.м. или още 200 палетни места.
Видно от приложените по делото фактури №******* от 01.11.21г., фактура № ******** от 02.12.21г., фактура № ****** от 06.01.22г., фактура №***** от 01.02.22г., фактура №********** от 01.03.22г., фактура №********** от 01.04.22г., фактура №*********** от 04.05.22г., № ********** от 01.06.22г., дружеството „ОР“ ЕООД за периода от 01.11.2021г. до 01.06.2022г. е начислявало на месечна база, сума в размер на 2933,75 лв., представляваща наем на складови площи.
От приложените по делото платежни нареждания от 11.11.2021г., 10.12.2021г.,14.01.2022г.,11.02.2022г.,11.03.2022г.,11.04.2022г.,13.05.2022г., 10.06.2022г., се установява, че ищецът е заплатил на „ОР“ ЕООД начислената във фактурите обща стойност в размер на 23470 лв., представляваща наем на складови площи, за периода от 01.11.2021г. до 01.06.2022г.
От фактура № **** от 29.06.2022 г., се установява, че ищецът начислил на ответника стойност за съхранение на стоките за периода 21.10.2021 30.06.2022 г., в размер на 12 196,43 лв.
Видно от приложената по делото кореспонденция /л.8/ се установява, че след като ответникът е получил фактура № **** от 29.06.2022 г., последният помолил ищецът да му възстанови платената от него сума в размер на 564 216 лв., във връзка със сключения между страните договор за покупко-продажба 4 на стоки от 31.08.2021г.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Безспорно е, че на 31.08.2021г. между ответника и ищцовото дружество е бил сключен договор за покупко-продажба на 500 бр. телевизора. По делото е безспорно, че стойността им е заплатена от ответната страна, както и обстоятелството, че същите са доставени и приети от ответника.
От приложения по делото приемо - предавателен протокол от 28.09.2021г., с които процесните 500 бр. телевизори били предадени от ответника за отговорно пазене в складовата база на ищеца, съдът счита, че между страните е налице сключен договор за влог, доколкото договорът за влог е неформален, реален договор. Същият се счита за сключен, когато влаганата вещ се предаде на влогоприемателя въз основа на постигнатото между страните съгласие - влогоприемателят се задължава да пази вещта и да я върне на влогодателя на уговорения срок или след поискване, без или срещу заплащане на възнаграждение.
По отношение претенцията на ищеца, основаваща се на сключен между страните договор за безвъзмезден влог, съдът съобрази следното:
В случая от събраните по делото доказателства се доказа, че ответникът е предал на ищеца, закупените от него стоки, а именно 400 бр. телевизори марка „Филипс“, модел „58PUS8505“ и 100 бр. телевизори марка „Филипс“, модел „65PUS8505“ за отговорно пазене. От приложения по делото приемо - предавателен протокол за отговорно пазене от 28.09.2021г., не се установява страните да са уговорили цена за съхранението на процесните вещи.