Решение № 2988 от 17.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2988 гр. София, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20211100513949 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20188596 от 21.09.2021 г. СРС, 64 с-в, по гр.д.№ 63337/2017 г. е осъдил Р. Д. Н., Р. Н. Р. и Н. Н. Р. да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ, разделно, всеки един по 1/3 част от следните суми: сумата от 5 927,46 лв.-цена за доставена топлинна енергия за имот на адрес : гр.София, жк „*******, *******, *******, аб. № ******* за периода м.09.2014 г.- м.04.2016 г. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-12.09.2017 г. до окончателното плащане, както и сумата от 65,86 лв.-цена за услуга дялово разпределение за периода м.09.2014 г. - м.04.2016 г. вкл. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-12.09.2017 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за цена за топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 7 677,08 лв. и за периода м.05.2013 г.- м.08.2014 г., както и иска за цена за услуга дялово разпределение за разликата до пълния предявен размер от 76,26 лв. и за периода м.06.2014 г.-м.08.2014 г. вкл., както и изцяло исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1 384,64 лв.-обезщетение за 1 забава в размер на законната лихва върху цената за доставена топлинна енергия за период на забавата 15.09.2014 г.- 31.08.2017 г. и за сумата от 17,76 лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за услугата за дялово разпределение за период на забавата 08.08.2014 г.- 08.06.2017 г.Решението е постановено при участието на „МХ Е.“ ООД като трето лицепомагач на страната на ищеца.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответницата Р. Н. Р. чрез особения й представител адв.Е.Н. в частта, с която са уважени исковете срещу нея с оплаквания, че в посочената част същото е необосновано и незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.Твърди, че исковете са погасени по давност и че първоинстанционният съд неправилно е приел, че претендираните суми са дължими.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените искове.

Ответникът по въззивната жалба- „Топлофикация София“ ЕАД оспорва същата.Твърди, че първоинстанционният съд е постановил обосновано и законосъобразно решение.Моли съда да потвърди решението.Претендира разноски.

Третото лице-помагач-„ МХ Е.“ ООД не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” ЕАД твърди, че ответниците Р. Д. Н., Р. Н. Р. и Н. Н. Р. като наследници на Н. Р. Н. са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за следния топлоснабден имот-апартамент № 41, находящ се в гр.София, жк „*******, *******.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата 2 и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Съгласно чл.63, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди при смърт на клиент-физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл.12, т.12 /30-дневен срок/ чрез подаване на заявление за промяна на партидата.Съгласно приетите ОУ с решение № ОУ02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., /чл.33, ал.1/ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не са погасили задълженията си.СгР.та, в която се намира имотът, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия с „МХ Е.” ООД.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят разделно /по 1/3/ от сумата 7677,08 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода м.05.2013 г.-м.04.2016 г., отразена в общи фактури № 0055893386/31.07.2014 г. за отоплителен сезон 01.05.2013 г.-30.04.2014 г., № 0066194554/31.08.2015 г., обхващаща отоплителен сезон 01.05.2014 г.-30.04.2015 г. и № **********/31.07.2016 г. за отоплителен сезон 01.05.2015 г.-30.04.2016 г.; 1 384,54 лв.- законна лихва за забава за периода от 15.09.2014 г. до 31.08.2017 г.; 76,26 лв.-главница, представляваща сума за дялово разпределение за периода м.06.2014 г.-м.04.2016 г. и 17,76 лв.-лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 08.08.2014 г.08.06.2017 г. със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Ответницата Р. Р. чрез назначения й особен представител е оспорила исковете с доводи, че вземанията са погасени по давност.Твърди, че не ползва процесния имот.Не оспорва размера на претендираните суми, както и твърдението, че не е извършвала плащания на сумите за процесния период.

Видно от протокол от 18.08.2002 г. ОС на етажните собственици в сгР.та, находяща се в гр.София, жк „*******, вх.В е взело решение за сключване на договор с „МХ Е.“ ООД за извършване на индивидуално измерване на топлинна енергия /топлинно счетоводство/. В списъка с етажни 3 собственици срещу процесния имот фигурират името и подписа на Н. Р. Н..

На 26.08.2002 г. е подписан договор № 206-II между ЕС с адрес-гр. жк „*******, вх.В, Г, Д и „МХ Е.“ ООД за услугата топлинно счетоводство.

Видно от нотариален акт № 196 по н.д.№ 196/74 г. Н. Р. Н. е признат за собственик по чл.55г от ЗПИНМ на апартамент № *******, жк „*******“.Представено е и удостоверение на СО-р-н „Искър“ за това, че съгласно новата номерация на жилищните блокове в район „Искър“, жк „*******“ става жк „Дружба-1 ч.“.

От представеното удостоверение за наследници от 06.11.2017 г. на СОр-н „Искър“ е установено, че Н. Р. Н. е починал на 08.02.1983 г. и е оставил за наследници по закон: 1.Р. Д. Н.-съпруга; 2.Р. Н. Р.-дъщеря и 3.Н. Н. Р.-син.

От заключението на техническата експертиза на вещото лице А.Ж. е установено, че в процесния имот е имало 4 броя отоплителни тела-радиатори, на които са монтирани 4 бр. топлинни разпределители и 4 бр. термостатни вентили, както и 1 бр. щранг-лира в банята и 1 водомер за отчитане на БГВ.Технологичните разходи в АС за процесния период са отчислявани за сметка на ищеца.Дяловото разпределение е извършено съгласно действащата нормативна уредба.Сумата за потребена топлинна енергия възлиза на 7 677,14 лв., като същата е без лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако има такива.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предмет на въззивното производство са исковете с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, предявени срещу Р. Н. Р. в частта, с която същите са уважени.В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила поради необжалването му.

Първоинстанционният съд е приел, че наследодателят на ответниците е бил собственик на процесния имот, като наследниците му са собственици на имота при равни квоти съгласно чл.5, ал.1 вр. чл.9, ал.1 ЗН.Съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ и & 1, т.2а от ДР на ЗЕ ответниците са имали качеството на потребители на топлинна енергия за битови нужди по отношение на имота и са били обвързани от облигационно правоотношение с ищеца по договор за продажба на топлинна енергия при публично известни Общи условия.По отношение на размера на потребената топлинна енергия съдът е кредитирал приетата по делото техническа експертиза.Съдът е уважил 4 своевременно заявеното възражение за погасителна давност за периода м.05.2013 г.-м.08.2014 г. и е уважил иска за главница за доставена топлинна енергия за периода м.09.2014 г.-м.04.2016 г. за сумата от 5 927,46 лв., определена по чл.162 ГПК на база заключението на приетата по делото техническа експертиза.Съдът е уважил и иска за главница за дялово разпределение за периода м.09.2014 г.-м.04.2016 г., който не е обхванат от погасителна давност, като е изложил мотиви, че сумата се дължи съгласно чл.36 от ОУ.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.Решението е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доказателства и при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни разпоредби.Съдът е разгледал и уважил и направеното от ответницата възражение за погасителна давност.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сгР.- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия /ОУ/, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.

Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сгР.- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.Според & 1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.Ирелевантно за качеството потребител на топлинна енергия е дали носителят на правото на собственост ползва имота.

Настоящият съдебен състав счита, че представеният по делото 5 нотариален акт установява, че наследодателят на ответницата е придобил собствеността върху процесния имот на основание чл.55г от ЗПИНМ.Липсват данни ответницата да е възразила срещу Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в предвидения в закона срок.

От приетата техническа експертиза е установен размера на реално потребената топлинна енергия.Техническата експертиза е изготвена въз основа на показания на общия топломер в абонатната станция, протоколите за главен отчети при съобразяване на изравнителните сметки.

Други конкретни оплаквания не са изложени във въззивната жалба, а съгласно разпоредбата на чл.269, изр. второ ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в нея.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 150 лв.разноски за особения представител за настоящата инстанция.

На основание чл.78, ал.6 ГПК въззивницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на СГС сумата от 64,52 лв.-държавна такса.

Разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемия не следва да се присъждат, тъй като същият не е изпратил процесуален представител в съдебно заседание и е депозирал бланкетен отговор на въззивната жалба, както и молба за присъждане на разноски.