Определение № 5517 от 12.12.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5517 гр. Варна, 12.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20243100100215 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Съдът е сезиран с молба на Детска градина № 12 „Ян Бибиян“, представлявана от директора Е. С., чрез адв. Р. Е., с която се иска изменение в частта за разноските на Решение № 1084/24.10.2024г., постановено по делото.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е депозиран отговор от насрещните страни С. З. С., С. Г. Я. и Г. С. Я., с който изразяват становище за неоснователност на молбата.

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предявен е иск от С. Г. Я., , действащ в качеството му на баща и законен представител на малолетния Г. С. Я., срещу Детска градина № 12 „Ян Бибиян“, представлявана от директора Е. С. за осъждане на ответника да заплати обезщетение за причинени на детето Г. Я. неимуществени вреди в размер на 30 000лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на увреждането – 11.05.2023г., до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 49 ЗЗД.

Предявен е иск от С. Г. Я., срещу Детска градина № 12 „Ян Бибиян“, представлявана от директора Е. С. за осъждане на ответника да заплати обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на 1 442,04лв., представляващи стойност на заплатени медицински изделия използвани при 1 оперативно лечение на малолетния му син Г. С. Я., ведно със законната лихва върху главницата считано от осъществяване на разхода – 16.05.2023г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 49 ЗЗД.

Предявен е иск от С. З. С., срещу Детска градина №12 „Ян Бибиян“, представлявана от директора Е. С. за осъждане на ответника да заплати обезщетение за причинените ѝ имуществени вреди в размер на 1 456лв.

/съобразно допуснато изменение на предявения иск с протоколно определение от съдебно заседание проведено на 04.07.2024г./ представляващи разлика между заплатеното на ищцата обезщетение от НОИ, за периода 11.05.2023г. – 13.08.2023г., за който същата е ползвала болничен за временна неработоспособност за отглеждане на детето Г. С. Я. и трудовото възнаграждение, което ищцата е следвало да получи за този период, ведно със законната лихва върху главницата считано от 14.08.2023г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 49 ЗЗД.

С Решение № 1084/24.10.2024 г., постановено по настоящото дело, съдът е отхвърлил предявените от ищците искове изцяло. Съобразно изхода на делото е осъдил С. Г. Я., действащ в лично качество и в качеството му на баща и законен представител на малолетния Г. С. Я., както и С. З. С., да заплатят на Детска градина № 12 „Ян Бибиян“ сумата от 1906,46лв. възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.

Съдът е изложил подробни мотиви за начина, по който следва да се понесе отговорността за разноски и не са налице основания за промяна на изводите му в тази част. В договора за правна защита и съдействие от 09.04.2024г. е уговорено адвокатско възнаграждение за производството пред първата инстанция в размер на 3 050лв., което е заплатено по банков път, видно от представеното платежно нареждане. Съдът е посочил, че доколкото не може да се разграничи каква част от разноските за адвокатското възнаграждение се отнасят за всеки от трите иска, разпределението им следва да се извърши поравно за всеки един, т. е. по 1 016,66лв. Едва след това е подложил на преценка своевременно заявеното възражение за прекомерност, което е счел за основателно по отношение на двата иска за имуществени вреди. Ползвал е за ориентир Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразил е обстоятелството, че делото не се отличава с висока правна и фактическа сложност на спора, същото е приключило в две съдебни заседания и не се налага присъждане на допълнително, над минимално определеното, възнаграждение за процесуално 2 представителство.

Оплакването, че разноските са неточно определени, доколкото съдът ги е определил като е взел за основа материалния интерес на всеки иск поотделно, а не само този за неимуществени вреди, е неоснователно. От значение е търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно съединяване на искове се определя върху цената на всеки от исковете поотделно, а не в сбор. Съгласно чл. 2, ал. 5 НМРАВ, адвокатските възнаграждения за извършване на процесуално представителство по граждански дела се определя съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове. Съгласно чл. 7, ал. 2 от посочената наредба, определянето на адвокатското възнаграждение става съобразно материалния интерес. При съпоставка на цитираните разпоредби и като се вземе предвид вида на съединяване на исковете се налага изводът, че под „материален интерес“, Законът има предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор. Тези изводи отразяват преобладаващата и актуална съдебна практика застъпена в Определение № 50026/20.04.2023г. по ч. т. д. № 974/2022г. на ВКС и цитираните в него други такива, която се споделя от настоящия състав. След като се определи за всеки иск по отделно минимално възнаграждение, то се събира при определяне на отговорността за разноски. Следователно, дължимото възнаграждение за процесуално представителство в полза на ответника следва да остане в размер на 1 906,46лв.

По изложените съображения, съдът намира, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК се явява неоснователна, и като такава следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 28481/11.11.2024г. на Детска градина № 12 „Ян Бибиян“, представлявана от директора Е. С., чрез адв. Р. Е., с която се иска изменение в частта за разноските на Решение № 1084/24.10.2024г., постановено по гр. дело № 215/2024г. по описа на ВОС, на 3 осн. чл. 248 ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред ВАпС, в едноседмичен срок от връчване препис на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 4