Решение № 18369 от 08.11.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 18369 гр. София, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110151379 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК

Образувано е предявен на 21.09.2022г. от Л. Х. Д. против С. Р. П. иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК - за уреждане на въпроса за родителската им отговорност по отношение на общото им дете Авела С.ова П.а, родена на 13.12.2017г. съединена с молба по чл.127а от СК - за постановяване на съдебно решение за заместване съгласието на ответника: за издаване паспорта на детето Авела и за пътуването на детето извън страната до държавите от Европейския съюз, без ограничение на броя на пътуванията и на тяхната продължителност и време. Ищецът твърди с ответника са живели на съпружески начала от зимата на 2015г. до 2019г. Проблемите между тях започнали преди раждането на детето по повод на името, което искали да му дадат. След раждането проблемите им продължили, като основна грижа за детето полагала ищцата. Детето било записано на ясла, за да може майката да се върне на работа. В този период отношенията между страните още повече се изострили, страните постепенно се отчуждили един от друг. Ищцата взела решение, че не може да живее по този начин и в началото на 2019г. си закупила и обзавела жилище, в което се изнесла с детето. Ответникът отказал да комуникира с тях и това продължило три месеца, през които издръжката и грижите за детето били поети само и единствено от ищцата.

Постепенно отношенията им се нормализирали до 2022г. когато ищцата се омъжила и родила второто си дете. Ответникът започнал да става агресивен при срещите им, като свидетел на тази агресия било общото им дете Авела. Агресията на ответника се проявявала във викове, заплахи, в това число и по телефона, замеряне с черупки от орехи. Ищцата твърди, че един от най-важните проблеми между страните е, че ответникът не спазвал договорките по повод вземане на детето. Като друг голям проблем ищцата посочва обстоятелството, че ответникът не спазвал никакви правила при отглеждане, възпитаване и опазване здравето на детето независимо дали е в дома на ищцата или в неговото жилище.

Това обстоятелство водело до изключителен стрес и объркване за детето, което родителите трябвало да ограничат и избегнат. По изложените съображения желае предоставяне на родителските права, на бащата да бъде определен режим на лични отношения с детето без преспиване и същият да бъде осъден да заплаща издръжка на детето си в размер на 400 лв. месечно. В исковата молба се твърди, че ответникът отказвал да даде разрешение на детето 1 да пътува с майка си в чужбина на семейни почивки, а тя нямало как да го остави само, поради което иска замяна на съгласието на бащата за издаване на паспорт на детето и декларация за пътуване в чужбина.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника С. Р. П., в който оспорва всички твърдения на ищеца. Заявява, че не е извършвал действия, които да застрашават или злепоставят интересите на детето. Оспорва и твърдението на ищцата, че само тя е полагала грижи за детето си. От своя страна твърди, че майката създава условия за пълно отчуждаване на детето от неговия баща, което той не желае да се допусне.

Твърди, че майката безотговорно пренебрегва факта, че всяко дете има право на обич, грижа и пълноценно общуване с всеки от родителите си. Излага твърдения, че ограничаването на пълноценното общуване на бащата безспорно не е в интерес на детето.

Предлага на него като неотглеждащ родител да му бъде определен разширен режим на лични отношения с детето. Според ответника искът с правно основание чл. 127а СК е неоснователен. Твърди, че майката никога не е искала съгласието му за пътуване в чужбина с детето. По изложените с

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Видно от представеното по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 98/22.02.2017г. на СО-Район "Подуене", страните са родители на детето – Авела С.ова П.а, родена на 13.02.2017г. Към настоящия момент детето се отглежда в семейството на майка си – ищцата Делина – П. заедно с по-малкия си брат –Аделин П., роден на 08.03.2022г.

От изявлението на двете страните по делото се установи, че са съжителствали заедно до 2019г. когато се разделят. Детето Авела остава при майка си. Двамата родители имат нови семейства, в които отглеждат новородените си деца. Общото им дете познава новите им партньори и общува без проблеми с тях.

Двамата родители са изслушани в условията на чл. 59 ал. 6 от СК. Ищцата заявява, че отглежда в новото си семейство детето Авела и нейния брат, който е на почти година. За отглеждането на децата разчита на подкрепата на съпруга си и на нейната майка. Твърди, че не е ограничавала контактите на детето Авела с биологичния й баща, който винаги когато пожелаел можел да я взема и да прекарва време с нея. Бащата С. П., заяви че е предприемач.

Живее в собствено жилище заедно с новата си приятелка и тяхното новородено дете, която познава Авела е в отлични отношения с него. Твърди, че има много проблеми в общуването с майката и те се дължат на нейния конфликтен харакер. Желае извършване на експертно изследване на страните с цел установяване на личностните особености на майката, които й пречат на нормалното общуване с него и детето. Същият заявява желание за ползване на социални услуги с цел подобряване на родителския капацитет на страните.

По делото са събрани и гласни доказателства. Свидетелят Л. П. – съпруг на ищцата, чиито показания съдът кредитира напълно заявява, че майката е много добър родител, полагащ ежедневни грижи за двете деца. Според свидетеля страните имали проблем в общуването си, защото бащата не спазвал уговорките между страните. В същото време създавал напрежение в семейството на ищцата. Обиждал и свидетеля, наричал го „чехльо, льольо“. Съдът кредитира показанията на свидетеля П. в частта, в която преразказват лични впечатления, а в частта, в която споделя видяно, чуто и разказано от трети лица в това число и от съпругата му, съдът не кредитира и няма да вземе предвид при постановяване на решението.

По делото е постъпил социален доклад от ДСП Лозенец, изготвен след среща със страните и детето. Според наблюдението на социалните работници детето Авела се отглежда от неговата майка. С бащата имат уговорки за режим на лични отношения. Пред социалните работници бащата е изразил опасения за начина, по който се отглежда детето от майката.

Неговите наблюдения са, че майката е изнервена, вика много на детето. Бащата имал съмнения, че майката упражнява психически тормоз над детето, настройвал го срещу него и 2 близките му. При срещите на социалните работници с детето и неговите родители е установено, че детето комуникира добре и с двамата, чувства се спокойно в тяхно присъствие. Препоръката на социалните работници е, че в интерес на малолетното дете е да му бъде осигурена сигурна и стабилна семейна среда, отговорни и всеотдайни грижи да отглеждането му. За правилното отглеждане на детето е добре то да има връзка и с двамата си родители, като контактите се осигуряват по сигурен и безопасен начин.

След констатирано и проблеми в общуването на страните и опити за отчуждаване на детето от неговия баща от страна на майката, съдът е назначил комплексна съдебнопсихологична и психиатрична експертиза. Според установената от Върховния касационен съд съдебна практика /срв. решение № 111/ 28.05.2018 г. по гр.д.№ 4185/ 2017 г., ІV г.о., решение № 222/ 24.06.2015 г. по гр.д.№ 6894/ 2014 г., ІV г.о./, съдът не може да определи адекватни мерки относно упражняването на родителските права и личните отношения на детето, без да съобрази необходимите мерки за преодоляване на родителското отчуждение, готовността на родителите да ги приложат и поведението им в хода производството по делото. Неосъзнаването от родителя на вредните последици за детето от родителското отчуждение, несъдействието или активното противопоставяне срещу мерките за преодоляване на този психологичен проблем и отсъствието на готовност за продължаване на работата за преодоляването му, са показателни за отсъствието на родителски и възпитателски качества у съответния родител. Съдът е длъжен да съобрази отсъствието на тези качества у единия или у двамата родители, за да определи съдържанието на мерките относно упражняването на родителските права, както и да определи при какви условия да се осъществяват личните отношения на детето с другия родител и в каква степен да бъдат разширени или ограничени. А според решение № 102/ 27.06.2019 г. по гр.д.№ 4210/ 2018 г., ІІІ г.о., синдромът на родителското отчуждение означава безкомпромисно обръщане на детето срещу единия от родителите и възприемането му като враг. Този синдром пряко накърнява правата на детето да бъде отглеждано и възпитавано от двамата родители и да има лични отношения с всеки от тях. Тъй като съдът следи служебно за интересите на детето, то при определянето на режима относно родителските права, е длъжен да съобрази предоставянето на родителските права и упражняването на личните контакти с мерките за преодоляване на синдрома на родителско отчуждение, когато такъв е констатиран.

Съобразявайки обстоятелството, че относно възможните мерки за преодоляване на синдрома на родителско отчуждение и тяхната продължителност, са нужни специални знания, съдът е допуснал в настоящото производство изслушването на съдебнопсихологическа експертиза. На двете вещи лица са поставени задачи след извършване на проучване да даде отговор на въпроса какъв е родителския капацитет на страните, дали и каква е доверителна емоционална връзка на детето с неговите родители, налице ли е целенасочено отчуждително дейстиве от страна на майката по отношение на детето Авела.

Вещите лица са изготвили заключение, което настоящият състав напълно кредитира, като дадено въз основа на задълбочено проучване на тримата участници в изследването. При изследването е установено, че между страните съществува сериозен конфликт, който ескалирал през последните две години, независимо от обстоятелството, че живеят отделно.

Една от причините за това е сложната семейна динамика, свързана с наличието на нови семейства и за двамата родители, появата на още едно дете във всяко от тези семейства.

Основен фактор за задълбочаване противоречията между родителите е наличието на твърде различни модели на родителски стил, на поведение, на възпитателни подходи и цели.

Стилът на родителстване и на общуване на майката е контролиращ, а на бащата – доста полиберален. Тъй като детето Авела прекарва много повече време с майката, то това води до налагане на детето тези ценности и модели, които са значими за ищцата. Детето има нужда от повече време, когато е с баща си, за да успее да се адаптира към различната ситуация при него. Според наблюденията на вещите лица честотата на личните контакти на детето с бащата (често, но за кратки периоди от време) е проблем и за самите родители – тъй като всяка тяхна среща е повод за нов конфликт, който се развива и ескалира пред детето. И двамата родители често не успяват да се удържат и провокират и поддържат тези 3 конфликтни отношения. Вещите лица препоръчват с оглед на таза констатация да се обмисли възможността взимането и връщането на детето от всеки от родителите да се случва на неутрално място, напр. в детската градина (по-късно в училище. Според тяхното заключение психологичното и психиатричното изследване не дават основания да се мисли за значителни отклонения от нормативното при нито един от родителите, което да предполага ограничаване на техния капацитет да родителстват или да създава сериозни и значителни рискове за детето. По изложените съображения вещите лица са достигнали до извода, че и двамата родители нямат дефинитивно ограничение на родителския си капацитет. И двамата през своите личностни особености, които са в рамките на широката норма, имат капацитет да родителстват пълноценно относно детето си Авела. Вещите лица не са констатирали наличие на родителско отчуждение у детето Авела. За детето майката е безусловен авторитет. Детето приема от нея модели на поведение, които в някои аспекти са обезпокояващи – например модела за прекомерно често миене на ръце и стриктно заобикаляне на кофите на боклук. Тези тенденции в поведението на детето са несъответни на неговата възраст и са повлияни от модели на поведение на майката. За детето те биха могли да бъдат рисков фактор за формиране на подобни поведенчески модели, които биха могли да бъдат неблагоприятни за неговото оптимално психично благоденствие. Детето се чувства добре с баща си, наслаждава се на времето, което прекарва заедно с него, но му е нужно известно време на адаптация, когато е с баща си, за да се случи това. И двамата родители успяват да откликнат като цяло подходящо на нуждите на детето. Същeвременно вещите лица са констатирали, че при детето е налице риск от отчуждаване, доколкото в резултат на конфликта на лоялност, който детето изпитва във висока степен спрямо майката – съзнателно и несъзнателно – то се чувства конфронтирано от различните послания, които получава от двамата си родители, от техните конфликти (на които то често е свидетел) и от различните модели на поведение и изисквания, които има към него в семействата на двамата му родители. Към настоящия момент моделът на майката значително доминира, без детето да може да интегрира полезните аспекти от един различен родителски стил, който бащата практикува. При наличието на по-продължително време, което да прекарва детето с баща си, при ограничаване на срещите между двамата родители, което перманентно създава предпоставки за конфликти между тях, детето би могло да интегрира по-успешно за себе си тези различни модели и да се възползва от предимствата, които всеки от тях предоставя.