Решение № 518 от 05.11.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 518 гр. Бл.град, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Бл.ГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело № 20241200500767 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК - ”въззивно обжалване”. Образувано е по въззивна жалба с вх. № 12008/23.05.2024 г., подадена от Община Бл.град, представлявана от кмета М.П.Б., с административен адрес *********, чрез мл. юрк. Г.С., против Решение № 326/07.05.2024 г., постановено по гр.д. № 1562/2023 г. по описа на РС – Бл.град. С атакуваното решение е признато за установено по отношение на ищците В. П. С., ЕГН ********** и Д. П. С., ЕГН **********, че ответникът Община Бл.град не е собственик на недвижим имот с идентификатор ***, представляващ имот с пл. № 149, в кадастрален район 501, в ********* с ЕКАТТЕ 00134, съгласно Заповед № РД-18-82/26.11.2021 г на ИД на АГКК, целият с площ от 2 206 кв.м, с трайно предназначение урбанизирана територия, с административен адрес в *********. С въззивната жалба атакуваното решение се настоява да бъде отменено поради следните аргументи: процесният имот бил бивша собственост на АПК “Д. Бл.”, представляващ земеделска земя, като бил предоставен безвъзмездно на ОНС Бл.град по силата на Разпореждане № 404/28.10.1968 г., изм. с ПМС № 1/07.01.1981 г. Ето защо и с оглед обстоятелството, че имотът бил държавна 1 собственост, а и с оглед предназначението му за жилищно застрояване (ЗРП от 1985 г.), имотът преминал в патримониума на общината по силата на параграф 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, като било без значение липсата на съставен нарочен акт за общинска собственост; от събраните в хода на процеса доказателства не ставало ясно как е била установена фактическата власт върху процесния имот от ищците, на какво основание, както и как същите са демонстрирали намерение за своене, като изрично се възразява да е осъществен фактическият състав на института на придобивната давност, като първоинстанционният съд неправилно приел за установено, че в периода от 1969 г. до настоящия момент ищците осъществявали фактическа власт върху процесния имот; развити са правни съображения относно приложението на разпоредбата на чл. 6 от Закона за собствеността, ред. бр. 92/16.11.1951 г. С тези доводи се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което предявеният отрицателен установителен иск бъде отхвърлен като неоснователен.

Претендират се разноски. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В представения по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК отговор към въззивната жалба от страна на въззиваемите страни се сочи, че по делото не било доказано реализирането на посочените в акта за държавна собственост придобивни основания, тъй като по отношение на цитираното във въззивната жалба ПМС № 1/1981 г. било налице произнасяне на КС с Решение № 12 от 1993 г., в което било прието, че за МС не съществувало правно основание да отчуждава безвъзмездно с административен акт внесените от кооператорите в ТКЗС земеделски земи, поради липса на нормативно предвиден ред за отчуждаване, като доколкото в АДС като бивш собственик бил посочен именно АПК, то ответникът е следвало да ангажира доказателства за заплатено обезщетение, което обаче не било сторено; допълва се, че районът на процесния имот никога не е бил част от ТКЗС или АПК, поради което приложение на посоченото ПМС поначало било невъзможно; акцентира се, че е невъзможно придобиването на собствеността да се е случило по силата на РП, одобрен със Заповед през 1985 г., като по отношение на недвижимия имот не било установено да е налице реализация на обществено мероприятие, респ. не се съдържали данни за провеждано отчуждаване, като самата заповед за одобряване на ЗРП по чл. 22 ЗТСУ (отм.) не притежавала непосредствен отчуждителен ефект; представят се и правни съображения по отношение 2 приложението на плана, приет при действието на ЗПИНМ (отм.); по отношение на приложението на параграф 42 от ПЗР ЗИД ЗОС се акцентира, че по делото не било установено процесният имот да е обслужвал каквито и да е било потребности на населението, като според СТЕ към 1999 г. действително е бил действащ плана от 1985 г., но ответникът не успял да докаже, че имотът попадал в изменения на ПР, касаещи обществени мероприятия; възразява се срещу твърденията за безстопанственост на спорния имот, тъй като всички разписни листове установявали наличието на собственик в лицето на наследодателя на въззиваемите, като по делото било установено основанието, въз основа на което е започнало владението.

Окръжен съд - Бл.град, Първи въззивен граждански състав, след като съобрази гореизложените възражения на въззивника, представената искова молба и отговор към нея, както и приетите по делото доказателства, установява следното от фактическа страна:

Районен съд - Бл.град е бил сезиран с искова молба от страна на В. П. С., ЕГН ********** и Д. П. С., ЕГН **********, против Община Бл.град, обективираща предявен отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК, в която били наведени твърдения, че те са наследници на П.М. С., починал на *********, като същият приживе осъществявал фактическа власт върху следния недвижим имот, а именно - имот с пл. № 149, с площ от 2 200 кв.м., находящ се в *********, при съседи: имот пл. № 316, имот пл. № 155, имот пл. № 454, имот пл. № 468 и имот пл. № 452 по КП на ********* от 2001 год., който имот по действащата кадастрална карта представлява поземлен имот с идентификатор ***, съгласно заповед № РД-18-82/26.11.2021 г на ИД на АГКК, с трайно предназначение урбанизирана територия, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), с административен адрес в *********. В тази връзка е посочено, че наследодателят на ищците владеел повече от 40 години преди смъртта си имота, а след неговата смърт това владение било продължено от ищците, като в югоизточната му част страните изградили жилищна сграда и в него положили трайни насаждения. През м. юни 2023 г. била издадена декларация с нарочно отбелязване, че по отношение на процесния имот бил съставен акт за общинска собственост, което обстоятелство рефлектирало върху възможността на ищците да се снабдят с титул за собственост, а оттам бил продиктуван и техният правен интерес от предявяване на настоящата 3 отрицателна установителна претенция. В указания в чл. 131, ал. 1 ГПК срок е представен отговор от ответната страна, в който се твърди, че спорният имот е общинска собственост по силата на чл. 2, ал. 1, т.1 от ЗОС във вр. с параграф 42 от ПЗР на ЗОС, като по отношение на него бил издаден акт за държавна собственост № 52 от 20.03.1985 г. на основание ПМС № 1 от 1981 г. и чл. 77 от Наредба за държавните имоти, доколкото преди това имотът бил собственост на АПК “Д. Бл.”. Към 05.11.1999 г., когато разпоредбата на параграф 42 от ПЗР на ЗОС била приета, територията, в обхвата на която попадал недвижимият имот, съгласно предвижданията на КЗРП на *********, одобрен със Заповед № 2 от 05.01.1985 г. на ОНС - гр. Бл.град, била отредена за жилищно строителство, обществени и благоустройствени мероприятия на общината. Възразява се, че за очертания с исковата молба период била налице правна пречка за придобиване на имоти държавна собственост по силата на упражнявано давностно владение - чл. 86 ЗС.

С атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд - Бл.град е прието, че по делото липсват доказателства, че имотът е държавна собственост и след като е владян в продължение на повече от 10 години в реални граници от ищците по делото, то те са придобили собственически права върху него по силата на давностно владение. С Решение на КС № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. били обявени за противоконституционни разпоредбите на пар. 1, ал. 1 от ЗД на ЗС /обн. ДВ бр. 46/2006 г. посл. доп. ДВ бр. 18/2020 г./, както и на пар. 2 от ЗР на ЗИ на ЗС /ДВ бр. 7/2018 г./, налагащи мораториум върху възможността за придобиване по силата на давностно владение на имоти частна общинска собственост, поради което цитираният параграф нямал действие, което обуславяло извода, че и след 2006 г. такъв имот е могъл да се придобие на основание давност по чл. 79, ал. 1 ЗС, поради което исковата претенция била уважена изцяло.

Не е спорно между страните, а и се установява от представеното удостоверение, че Д. П. С. и В. П. С. са наследници по низходяща линия на П.М. С., починал на ********* От изслушаната и приета по делото СТЕ, която и този състав на съда възприема като обоснована и пълно изготвена, поради което я кредитира изцяло, се установява, че по регулационния план за с.

*********, одобрен със Заповед № 136 от 07.03.1967 г. на Председателя на ОНС - Бл.град, за недвижимия имот били отредени три парцела - XVI, XV, 4

XVI в кв. 8 и IV в кв. 15, като в разписния лист на дворищната регулация като собственици били посочени М.Д. и П. С., а впоследствие бил вписан и В.В. С..

С нотариален акт за собственост, издаден по силата на обстоятелствена проверка, под № 144 от 14.05.1975 г. П.М. С. е бил признат за собственик по давностно владение на недвижим имот, находящ се в с. *********, представляващ дворно място, образуващ парцел XV с пл. № 59, кв.8 на селото, с площ от 412 кв.м., неурегулиран, с построени в него две жилищни сгради, една пред 1956 г. и една по-стара, едноетажна, от 1929 г. От своя страна, с нотариален акт № 149 от 29.10.1980 г., отново издаден по реда на обстоятелствена проверка, В. П. С. е бил признат за собственик на недвижим имот, представляващ дворно място - парцел XVI, пл. № 59, кв. 8, с площ от 582 кв.м. С нов регулационен план от 1985 г., приет по реда на ЗТСУ, процесният имот попадал в два самостоятелни дворищни парцела XII - 149 и XIII - 149, кв. 6, с обща площ около 4 350 кв. м., с отразяване на намиращите се в имота две масивни жилищни сгради и една паянтова такава, като част от имота бил предвиден за улична регулация, а други били отредени за придаваеми части, а именно територията, която попадала под обособени с плана парцели XIV и XV, кв. 6, както и парцел I, но вече в кв. 5. В разписния лист и по този план за парцела XIII като собственик е записан П. С., а за парцела XII е бил дописан ищецът В. П. С.. Именно за посочения парцел I от кв. 5, предвиден да попада в улица съгласно регулационния план от 1985 г., на основание ПМС № 1 от 07.01.1981 г. е бил съставен представеният по делото акт за държавна собственост от 20.03.1985 г., с посочен бивш собственик АПК “Д. Бл.”, с площ от 1 200 кв.м. По отношение на парцел XIV, кв. 6, площ 700 кв. м., също отреден с уличната регулация, пък е отстъпено право на строеж в полза на ищеца Д. П. С.. Предвижданията на регулационния план от 1985 г. не са реализирани на място, като с последващия план от 2001 г. процесният район попадал под четири самостоятелни парцела - XII - 149, XII -149 и XIV 149, кв. 6, парцел I -149, кв. 5, като част от имота с пл. № 149 бил отново отреден за улица. В кадастралната карта, одобрена през 2021 г., процесният поземлен имот е нанесен с идентификатор № ***, като е отразено, че е с площ от 2 206.15 кв. м., със записан стар идентификатор - пл. № 149, кв.

6, парцел XIII. От страна на вещото лице е констатирано, че на място четирите имота, образуващи пл. № 149, се ползват общо, като в процесния поземлен имот присъства полумасивна жилищна сграда на два етажа, която сграда е 5 описана в представения нотариален акт № 144 от 14 май 1975 г., като този имот в едната си част се ползва като ливада, в друга като зеленчукова градина, с построен до сградата навес и изградена бетонова настилка. По делото не са констатирани данни за провеждане на отчуждителни процедури относно предвижданията на уличната регулация, като в тази връзка св. Й.К., който е и кмет на ********* (с предходно наименование с. *********) в това си качество разполага със служебна информация относно разисквания въпрос и също потвърждава, че процедура за отчуждаване за прокарване на път в процесния имот не се е реализирала, поради липсата на финансови средства.