Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 23408 от 19.12.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 15491/2025
Вид
Решение № 23408
Подписан
19.12.2025
В сила
22.01.2026
Състав
НАТАЛИ ПЛАМЕНОВА ГЕНАДИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 11, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.17, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 3, т. 3 и т. 4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 3, т. 3 и т. 4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.8, т.1 и т. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.8, т.1 и т. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 9, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие

РЕШЕНИЕ

№ 23408 гр. София, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело № 20251110115491 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ЗЗДН.

Образувано е по молба с вх. № 95524/18.03.2025 г., подадена от Л. Б. Н., ЕГН **********, действаща лично и в качеството си на майка и законен представител на детето Б. М. Я., ЕГН:

********** (конституирано като страна в производството на основание чл. 9, ал. 2 от ЗЗДН), срещу М. П. Я., ЕГН **********,, лице с което молителката е живяла на фактически начала и от което има дете, и срещу А. Н., с адрес: **********, лице с което бащата на детето се намира в интимна връзка, с искане за защита на молителката, както и на детето на страните Б. М. Я., ЕГН: **********, при твърдения за извършени актове на домашно насилие срещу молителката в присъствието на детето, респективно и срещу детето на 04.03.2025 година, пред жилището на молителката, изразяващи се отправяне на обиди и заплахи към молителката от двамата ответници в присъствието на детето.

В молбата се твърди, че родителите са разделени, като с решение на съда е одобрено постигнатото между родителите споразумение, с което родителските права са предоставени на майката, на бащата е определен режим на лични контакти и издръжка. Твърди се, че бащата е взел детето на 27.02.2025г., за да го заведе на почивка и на 04.03.2025 г. е бил деня в които да го върне. Молителката и ответника са се разбрали ответника да доведе детето при майката към 20:00 часа. Въпреки, че обичайно предаването било на дуго място, ответника довел дето пред жилището на молителката в **********,. Молителката била на лекции и зкъсняла като пристигнала ответника детето и приятелката на ответника от около 5 години, с която последния имал интимна връзка били паркирали пред блока на молителката, пред вх.

А. Бащата поискал детето да остане да спи при него, като първоначално молителката не била съгласна, но след като детето се разплакало се съгласила. В този момент се А. Н. и казала „Ти си лоша майка. Виж, детето ти не те иска.“, кала й още : „Ще съжеляваш. Ше си платиш, детето ти ще те намрази. Ще съжеляваш след години, много си долна.“ Ответника пък я наричаб „лигава дрисла, пикла, ще съжеляваш, ще си платиш, ще страдаш, ще останеш биз работа“. Сочи се, че след това молителката и детето се прибрали и молителката се обадила 1 два пъти на тел 112. Патрула пристигнал в 22:06 часа и молителката слязла пред блока където били ответниците и приятел на ответника. Тогава в разговора пред полицаите, А. Н. крещяла на молителката „Млъкни бе.“ „Ще съжеляваш, ще си платиш. Падаш много долно, че викащ полиция.“ Ответника и казал, че е трябвало да я удари и че ще я бие. Казал и „Много си долна падаш много ниско с това, че викаш полиция“, заплашил я като й казал „Заклевам се, утре си без работа. Лигава дрисла“

Ответникът Б. М. Я., чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва молбата, като твърди, че на прозесната дата не е извършвал акт на домашно насилие спрямо молителката и детето.

Ответницата А. Н., чрез процесуалния си представител оспрова изложената молба.

Твърди, че не е интимна приятелка на ответника Б. Я.а. Сочи, че е в брак с друго лице.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

По делото е отделено като безспорно, с доклада по делото (л. 51) че молителката Л. Б. Н., ЕГН ********** и ответникът М. П. Я., ЕГН **********,са живяли на семейни начала и че са родители на детето Б. М. Я., ЕГН: **********, както и обстоятелството, че на 04.03.2025г. ответнка М. Я., заедно с ответницата А. Н. са отишли до дома на молителката, за да върне бащата детето на майката.

Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която са описани твърдените актове на насилие на 04.03.2025 година от всеки един от ответниците, като е посочено мястото, датата и часа, както и отправените към молителката заплахи и обиди. По делото е постъпила докладна записка от 2-ро РУ СДВР (л. 78 от делото), видно от коята въз основа на постъпил сигнал на 04.03.2025г. относно лицата Л. Н., М. Я. и А. Н. е изпратен полицейстки екип – ПИ Т. П. и КО Н. Русимов, които е посетил адреса на молителката в **********,, към писмото е изпратена и информационна карта за дейността на наряда на 04.03.25г. (л. 81 от делото)

Постъпило е писмо от ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“ в което е посочено, че молителката Л. Н. и ответника М. Я. не се водят на отчет.

По делото е постъпило писмо от МВР Дирекция „Вътрешна сигурност“ от което се установява, че записите от боди камерите на полицейските служители за процесната дата и времеви период не се съхраняват в тяхната сисетма и не са налични.

Постъпил е и социялен докла от 22.04.2025г. на ДСП – Сердика, в които молителката е изложила фактите и обстоятелствата във връзка с отношенията на страните и за развоя на събитията на процесната дата 04.03.2025г. по идентичен начин, така както са описани и с исковата молба. Предвид изложеното е проведен и разговор от социалния работник и с детето Б., съобразен с възрастта му. При разговора детето е споделило, че живее с майка си, че не се вижда често с баща си, но когато то взима се разхождат и му купува играчки. Детето е заявило, че баща му никога не го е удрял. В хода на социалното проучване е посочено, че основни грижи за детето полага майката, която му е осигурила всичко необходимо за израстването на детето. Живеят в жилище собственост на майката в което детето има собствена стая. Детето има личен лекар, поставени са му всички ваксини съгласно имонизационния календар, посещава детска градина. В заключение социалния служител е посочено, че на база на извършеното проучване е установено, че между родители е налице конфликт, които е възможно да окаже в бадеще влияние в психо- емоционалното развитие на детето, което не е в негов интерес. Посочено е, че в интерес на детето е да бъде отглеждано в сигурна и спокойна семейна среда.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Й.

Е.а Д., Б.И.ова Р., Н. К. Г. и Н. И. П..

От показанията на свидетелката Д. се установява, че Л. Н. и М. Я. са живеели на 2 фактически начала и че имат дете. Твърди, че познава ответницата А., тъй като я е виждала с ответника Я.. Разказва за случай преди една година, при които свидетелката заедно с молителката Л. и детето са били в Кауфланд в кв. Банишора, където случайно са засекли М. и А. на излизане от магазина. Свидетлката сочи, че е виждала М. и А. на пазара на бул. К.

Величков, както и че ги е виждала да се държат за ръце и да се целуват, както и да се качват заедно към апартамента на М.. Твърди, че детето също е споделяло, че баща му има приятелка, но не е казвало как се казва, а само е описвало как изглежда. Споделяло е, че са ходили на море с тази приятелка, като те с баща му са спали в едната стая, а детето и детето на жената, което е момиченце по- малко от него са спали в другата стая.

Свидетлката Богомира Рангелова сочи, че познава ответницата А. Николава, тъй като са колежки от 1 година и половина, както и че А. има съпруг, който се казва Ивайло Николов, с когото живее в гр. София, ж.к. Люлин. Свидтелката заявява, че не е виждала А. с други мъже. не познава другите страни в настоящото производство. Сочи, че познава и ответника М. Я., с който също са колеги. Твърди, че не е виждала по – близки отношения между А. и М., освен приятелски. Твърди, че А. и е приятелка в социалните мрежи „Фейсбук“ и „Инстаграм“, където не е виждала сники на А. и М. има само снимки на нея и мъжа и негови приятели. Свидетелката сочи, че А. има дете, момиченце, което еэнавършило 4 години март месец 2025г., като свидетелката сочи, че е била на рождения ден на детето, където са били роднините му и баща му.

От показанията на свидетелката Георгива, съседна на молителката Л. Н., жувеща в същия блок, но във вход А се установява, че на 04.03.2025г. е чула нещо показала се е на балкона и е видяла молителката Л. и детето Б. до една кола в която били един мъж и една жена.

Свидетлката твърди, че жената е викала на Л. „селянка“, като мъжът е направил забежка на жената да внимава как се държи пред детето, като след това Л. и детето са се качили горе.

Сочи, че тагава Л. се е обадила на свидетелката, която от своя страна е предложила да слезе да вземе раницата на детето, но Л. ю е казала, че е епо- добре да извика полиция.

Междувременно свидетелката сочи, че е видяла как е дошла кола, тъймно син „Опел“, които е спрял, като водачът на колата свидетелката сочи, че е дошъл при бащата на детето Б.. След това свидетелката сочи, че е дошъл порицейския патрул. След пристигане на пътрула жената, т.е ответницата А. е слязла от колата, отишла към молителката и казала, че детето няма да я погледне повече. Свидетлката сочи, че е видяла ответницата да пуши цигара от цигара и да се гушка с бащата на детето Б. Я.. Свидетрката сочи, че всичко е видяла от своя апратмент и не е слизала пред блока. Твърди, че мъжа нищо не е казвал на молителката, като единствено когато е дошъл полицейския пътрул, се е прекръстил, слизайки от колата и е казал на мотилеката, че ще съжалява и че ще я уволнят от работа.

От показанията на св. П., съученик на ответника се установява че страните са живеели заедно, като по време на фактическото им съжителства се е родило детето им Б.. Свидетеля твърди, че ответника живее на „Константин Величков“ сам. Свидетля разказва за случай, при които ответника е бил в кв. Надежда, за да върне детето и свидетеля минавайки от там случайно го е видял и е спрял да пушат по цигара, като пет минути след това е дошла патрулка. След малко е слязла и молителката Л., която е дошла при тях заедн с полицаите.

Свидетеля твърди, че е разбрал, че Л. е извикала полицаите заради ответницата А. Н., както и че Л. се е държала заядливо с нея. Свидетеля сочи, че е виждал ответницата А. около три пъти, като винаги когато са се виждали е било в голяма компания, като сочи, че и М. е присъствал на тези срещи.

По делото в качеството им на свидетели са разпитани и полицейските служители отзовали се на сигнала подаден от молителката Л. Н. на процесната дата 04.03.2025г., , а именно Т. П. (л.132 от делото) и св. Н. Р.. От показанията на свидетелите след предявавяне на информационата карта на л. 81 от делото, единствено се установява, че същите са посетили адреса в гр. София, жк. Надежда – 4, бл. 444, в 22:00 часа.

3

Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на производството:

Молбата за защита е подадена от лице, което твърди, че то лично е пострадало от акт на домашно насилие, както и се иска защита на малолетно лице, поради което съгласно чл.8, т.1 и т. 2 ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано за това лице.

Молителката твърди, че на 04.03.2025 г. ответникът М. Я., които се твърди да е биш фактически съжител на молителката и баща на детето й е извършил спрямо нея в присъствие на детето на страните, т.е и спрямо детето, акт на домашно насилие, както и че ответницата А. Я.а на същата дата, която се твърди да е в интимна връзка с ответника, е извършила акт на насилие спрямо детето Б. Я., като обиждала и заплашвала неговата майка Л. Н. в негово присъствие. Молбата до съда е подадена на 18.03.2025 г., поради което е спазен преклузивният срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН и молбата е допустима.

По основателността на молбата:

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. Съобразно дадената дефиниция, актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и противоправност на деянието на извършителя.