Решение № 631 от 01.07.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 631 гр. Перник, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Ц.Ч.М. като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20231720105811 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл.439 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на искова молба, депозирана от С. П. К., ЕГН:

********** от гр. ******, ул.****** ****** "бл.**,вх.*, ап.*** чрез адв. Х. Х. от АКПерник срещу „Топлофикация-Перник“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Съдът е констатирал с Определение № 122 от 11.01.2024 г. , че исковата молба е частично нередовна, тъй като не ищцата не е обосновала правния си интерес по отношение на сумата от 446,50 лв., съставляваща такси по изпълнението и разноски по изпълнително дело и сумата от 217,99 лв., съставляваща такси към ЧСИ. Не конкретизирано основанието на което се претендира да се признае за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество разноски по изпълнително дело, нито е конкретизирано по кое от двете изпълнителни дела се претендират тези разноски, нито какви са тези разноски. Следва да се посочи правното основание на което се ангажира отговорността на ответното дружество по отношение на дължимите такси от ищцата на ЧСИ по изпълнителните дела. На ищцовата страна следва да бъде указано в определен от съда едноседмичен срок да отстрани констатираните нередовности като обоснове правния си интерес по отношение на сумата от 446,50 лв., съставляваща такси по изпълнението и разноски по изпълнително дело и сумата от 217,99 лв., съставляваща такси към ЧСИ. Следва да се конкретизира основанието на което се претендира да се признае за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество разноски по изпълнително дело и дали не се касае за предявен отделен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за обезщетяване на имуществени вреди, произтичащи от неоснователно воден изпълнителен процес, както и да конкретизира по кое от двете изпълнителни дела се претендират тези разноски и какво съставляват тези разноски. Следва да се посочи правното основание на което се ангажира отговорността на ответното дружество по отношение на дължимите такси от ищцата на ЧСИ по изпълнителните дела.

С молба от 31.01.2024 г. ищцата чрез процесуалния й представител адв. Х. е посочила, че сумата от 446,50 лв. и сумата от 217,99 лв. съставляват такси начислени от ЧСИ съгласно Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ по изп.д. № 1739/2023 г. на ЧСИ Ст.Б.. Моли 1 съдът да допусне обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп.д. № 1739/2023 г. на ЧСИ Ст.Б. и по отношение на тези суми. Прилага удостоверение от ЧСИ Ст. Б. от 25.01.2024 г. и запорно съобщение.

Съдът с влязло в сила определение от 31.01.2024 г. е счел, че производството по делото следва да бъде прекратено в частта по отношение на сумата от 446,50 лв. и сумата от 217,99 лв. съставляват такси начислени от ЧСИ съгласно Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ по изп.д. № 1739/2023 г. на ЧСИ Ст.Б., тъй като по отношение на тези вземания ответното дружество не притежава надлежна пасивна процесуална легитимация и същите се дължат от ищцата на трето неучастващо по делото лице ЧСИ Ст. Б., тъй като представляват такси дължими по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. Поради липсата на надлежен ответник производството по делото в тази част се явява недопустимо и следва да се прекрати.

Ищцата С. П. К., ЕГН: ********** от гр. ******, ул.****** ****** "бл.**,вх.*, ап.*** чрез адв. Х. Х. от АК-Перник в исковата си молба твърди, че по искане на дружествотоответник спрямо нея било образувано частно гражданско дело № 04085/2017 г по описа на Пернишки районен съд. По посоченото дело и на основание чл. 410 ГПК била издадена Заповед за изпълнение № 3272 от 30.06.2017 г. и изпълнителен лист от 11.10.2017 г., с които длъжникът бил осъден да му заплати суми както следва: сумата от 1315,36 лв., съставляваща главница за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и сумата от 265,01 лв., съставляваща мораторна лихва за периода от 08.07.2014 г. до 08.06.2017 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 29.06.2017 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 31,61 лв., съставляваща държавна такса и сумата от 50 лв., съставляваща юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на горепосоченият изпълнителен лист дружеството ответник било образувало изпълнително дело № 1771/2017 г. по описа на ЧСИ Ст. Б., с район на действие Пернишки окръжен съд на 29.11.2017 г., което е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Изпълнително дело № 1739/2023 г. на ЧСИ Ст. Б. било образувано на 14.06.2023 г. след изтичане на петгодишната погасителна давност по отношение на вземанията на ответното дружество. Последното изпълнително действие по това изпълнително дело било извършено на 07.07.2023 г. като бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца и върху банковите му сметки.

Моли съдът да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че не дължи на ответното дружество сумата от 1200,20 лв., главница съставляваща стойността на неплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и законна лихва в размер на 630,59 лв., съставляваща законна лихва върху главницата за периода от 29.06.2017 г. до 01.06.2023 г., за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4085/2017 г. по описа на ПРС. Претендира сторените по делото разноски.

В законоустановения срок ответникът “Топлофикация- Перник”АД е подал отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът твърди, че са предприети изпълнителни действия, в резултат на които давността е прекъсвана многократно. Ответникът твърди и се позовава на съдебна практика в този смисъл, че перемцията на изпълнителното дело е без значение относно прекъсването на давността. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани и претендира сторените по делото разноски.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна при условие на евентуалност.

Съдът е разпределил доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва : указал е на ответника, че следва да докаже на всички предпоставки на отричаните от ищеца вземания, т. е. фактите, от които произтичат. Ответникът следва да докаже, че е предприел действия по принудително събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да докаже прекъсване или спиране на давностния срок.

Ищецът следва да докаже наличието на правен интерес от предявяване на установителните 2 искове, т. е. следва да се докаже, че ответникът претендира процесните вземания (наличието на правен спор). Следва да докаже настъпването на нови факти след приключване на съдебното дирене по което е било издадено изпълнителното основание и образувано висящо изпълнително производство по отношение на претендираните вземания.

В о.с.з. ищеца редовно призован не се явява лично, а се представлява от адв. Х. от АКПерник, която поддържа предявените искове. Претендира сторените по делото разноски и представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.

В о.с.з. ответникът се представлява от представител по пълномощие юрисконсулт Софрониева, която моли да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и излага съображения по същество, претендира сторените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

С оглед становището на страните съдът счита, че по делото липсва спор, че за процесните вземания е издаден изпълнителен лист от 11.10.2017 г. въз основа на влязла в сила заповед №3275/30.06.2017 г. по ч.гр.д. № 4085/2017 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са претендирани по изп.д. № 1771/2017 г. по описа на ЧСИ С. Б..

Пернишкият районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове с правно основание чл.439 от ГПК са допустими, тъй като към момента на подаване на исковата молба-14.12.2023 г. е налице висящо изпълнително производство по изп.д. № 1739/2023 г. на ЧСИ С. Б., което е образувано въз основа на изпълнителен лист от 11.10.2017 г. поради което и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

Не се спори между страните, че на 11.10.2017 г., въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3275/30.06.2017 г. по ч.гр.д. № 4085/2017 г. по описа на Пернишкия РС, в полза на ответника е бил издаден изпълнителен лист, с който ищецът е бил осъден да заплати на ответното дружество следните суми: сумата от 1315,36 лв., съставляваща главница за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и сумата от 265,01 лв., съставляваща мораторна лихва за периода от 08.07.2014 г. до 08.06.2017 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 29.06.2017 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 31,61 лв., съставляваща държавна такса и сумата от 50 лв., съставляваща юрисконсултско възнаграждение, като въз основа на този изпълнителен лист е образувано на изп.д. № 1771/2017 г. на ЧСИ Б. на 28.11.2017 г.

От събраните по делото писмени доказателства се установи, че по изпълнителното дело № 1771/2017 г. на ЧСИ Б. не са извършвани от ответника действия насочени към спиране или прекъсване на давността от 04.12.2017 г., когато е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение и банковите сметки на ищеца като изпълнителното дело се е прекратило по право на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК на 04.12.2019 г. , а постановлението за прекратяване на изп. дело е с дата 15.05.2023 г. Изпълнително дело № 1739/2023 г. на ЧСИ Ст. Б. е образувано на 13.06.2023 г. Последното изпълнително действие по това изпълнително дело е извършено на 07.07.2023 г. като е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца и върху банковите сметки на ищеца.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила. Предявеният 3 иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след издаване на изпълнителния лист. Настоящия съдебен състав намира, че обективираните в издадения изпълнителен лист вземания на ответника се погасяват с изтичането на пет-годишен давностен срок по чл.117, ал.2 от ЗЗД, тъй като с неговото издаване вземането е определено по основание и размер. Настоящото изп.д. № 1771 /2017 г. е е образувано на 28.11.2017 г. или след постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно задължителното за съдилищата Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство давността за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД. В случая, обаче Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС не намира приложение, тъй като изпълнителното производство е образувано след постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което се прилагат разрешенията на последното. Освен образуване на изпълнителното дело по молба на ответника, в която са посочени способи за изпълнение, по същото не са извършвани същински изпълнителни действия, годни да прекъснат давността от 04.12.2017 г., когато е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение и банковите сметки на ищеца. С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.