Решение № 14681 от 16.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14681 гр. С., 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20221110116632 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2, вр. чл. 4 от ЗОДОВ, вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от С. М. Т., чрез адв. Т., срещу Прокуратурата на Република България, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.

3, предл. 2 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 3000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни страдания, стрес, малоценност, унижено достойнство и опетнено име, претърпени от ищеца вследствие на неоснователно повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК по ДП №675/2018 г. по описа на 03 РУ – СДВР, за което наказателното производство е било прекратено с постановление за прекратяване от 23.05.2019 г., ведно със законната лихва от 29.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърденията, че с постановление от 04.06.2018 г. по ДП №675/2018 г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр.пр.

№5850/2018 г. по описа на СРП, бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК. С постановление от 23.05.2019 г. по ДП №675/2018 г. наказателното производство, водено срещу ищеца, било прекратено, като в постановлението било прието, че липсват доказателства за осъществен състав на престъпление по чл. 325, ал. 1 НК или състав на друго престъпление от общ характер. Ищецът твърди, че в резултат на незаконното обвинение претърпял неимуществени вреди в рамките на обичайните в подобни случаи негативни преживявания, обусловени от провежданото производство, което е рефлектирало върху честта и достойнството и обичайния му начин на живот. Поддържа, че от проведеното срещу него наказателно преследване до прекратяването му с влязло в сила прекратително постановление на прокурора, ищецът е понесъл неимуществени вреди, отговорна за които е Прокуратурата на Република България. Предвид изложеното и отчитайки обективни и субективни факти относно вида на повдигнатото обвинение, извършените с участието на ищеца процесуални действия и периода от време, в който същите били извършвани, личността на ищеца и възприемането от него на случващото се, ищецът претендира 1 заплащането на обезщетение в размер на 3000 лева за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на незаконното обвинение, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата. Претендира разноски.

Ответникът, чрез прокурор К., оспорва предявения иск по основание, както и ищецът да е претърпял посочените в исковата молба неимуществени вреди, които да са резултат от противоправно поведение на органи на прокуратурата по ДП № 675/2018 г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр.пр. №5850/2018 г. по описа на СРП. Поддържа, че исковата претенция е неоснователна, доколкото постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство срещу ищеца не било влязло в сила. Навежда твърдения, че воденото срещу ищеца досъдебно производство било с ниска степен на интензивност, не била прилагана мярка за неотклонение или друга мярка за процесуална принуда, наказателното производство срещу ищеца било продължило в рамките на разумния срок и е приключило още в неговата досъебна фаза. Оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди като силно завишена и несъобразена с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Софийски районен съд, ГО, 167 състав, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

На 13.03.2018 г. с постановление на прокурор при Софийска районна прокуратура по пр.пр. № 5850/2018 г., на основание чл. 212, ал. 1 НПК, било образувано досъдебно производство № 675/2018 г. по описа на 03 РУ-СДВР, за това, че на 29.11.2017 г., около 14:00 часа, в гр. С., на кръстовището на бул. „Сливница“ и бул. „Опълченска“ били извършени непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – престъпление по чл. 325, ал. 1 НК.

С постановление от 04.06.2018 г., предявено на 07.06.2018 г., С. М. Т. бил привлечен в качеството на обвиняем в извършване на престъпление от общ характер, а именно за това, че на 29.11.2017 г., около 14:00 часа, в гр. С., на кръстовището на бул. „Сливница“ и бул.

„Опълченска“, на пътното платно с посока „Лъвов мост“, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – отправил думите „Ще ти еба майката!“, „Нещастник!“, „Ще те пребия“ към свидетеля Н.С.С. и счупил заедно панорамно стъкло на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 420 ЦДИ“, с рег. № СА1313ХА, собственост на Стойчев - престъпление по чл. 325, ал. 1 НК.

С постановлението спрямо С. М. Т. не е била определена мярка за неотклонение.

Непосредствено след предявяване на постановлението – на 07.06.2018 г., С. М. Т. е бил разпитан в качеството му на обвиняем.

С постановление от 23.05.2019 г. на прокурор при СРП е било прекратено на основание чл. 199 вр. чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК наказателното производство по досъдебно производство № 675/2018 г. по описа на 03 РУ - СДВР, пр. пр.

№ 5850/2018 г. по описа на СРП, водено срещу С. М. Т. за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, поради липса на осъществен състав на престъпление.

В хода на настоящото производство като свидетел по делото е разпитан В.Л.К. – брат на ищеца, показанията на който съдът преценява съобразно чл. 172 ГПК. От показанията на свидетеля се установява, че знае брат му да е бил привличан в качеството на обвиняем – това било в средата на 2018 г., когато С. М. Т. се обадил на свидетеля К. и му казал, че са го обвини за хулиганство. Когато било образувано досъдебното производство В.К. не бил в С., защото живеел в Разград, но ищецът му се обадил и бил доста притеснен. Седмица след това свидетелят К. се прибрал в С. и разговарял с брат си, който бил доста притеснен и казал, че са го обвинили за нещо, което не бил направил. Двамата седели до късно и говорили два три дни за това. След това жената на ищеца два - три пъти се обадила на свидетеля К. и му 2 казала, че С. Т. не можел да спи и бил доста притеснен, тъй като майка му е адвокат и щял да опетни нейното име. Свидетелят изяснява още, че брат му завършил военноморското училище и се притеснил, че това щяло да попречи на кариерата му, а освен това доста от приятелите му, след като разбрали, започнали да го отбягват, тъй като досъдебното производство било за нарушаване на обществения ред. След повдигнатото му обвинение ищецът станал по-изнервен, като свидетелят К. присъствал на два семейни скандала с тяхната майка и семейството им не приело приятно това нещо. Първите месеци ищецът бил доста изнервен, но скоро не се е оплаквал да е изживявал случката вследствие от повдигнатото му обвинение.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Основателността на предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/ спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/ образуваното наказателно производство да е било прекратено, поради това, че обвинението не е доказано; 3/ да е претърпял вреда (вреди) и 4/ между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните неимуществени и имуществени последици (вредите) да е налице причинно-следствена връзка. Елементите от горепосочения фактически състав трябва да се установят при условията на пълно и главно доказване от ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.

С оглед релевираните в исковата молба и отговора на исковата молба доводи, настоящият съдебен състав изхожда от неоспореното положение, което се установява и от доказателствата по делото, че е налице незаконен акт на правозащитен орган – обвинение в извършване на престъпление, за което образуваното наказателно производство е било прекратено, поради липса на осъществен състав на престъпление по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. второ НПК.

Спорните между страните въпроси са свързани с настъпването на твърдените неимуществени вреди, наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и твърдените неимуществени вреди и с размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

Настоящият съдебен състав приема, че искът е доказан по основание. Безспорно е между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че е налице незаконен акт на правозащитен орган – по повдигнатото и поддържано срещу ищеца обвинение е постановено постановление за прекратяване на наказателното производство, което е продължило близо една година, тъй като от доказателствата по делото е видно, че ищецът е привлечен в качеството му на обвиняем на 04.06.2018 г., когато е съставено постановлението за привличане на обвиняем (предявено на 07.06.2018 г.), а наказателното производство е приключило на 23.05.2019 г. – датата на постановлението за прекратяване, за което няма данни, нито се твърди да е било обжалвано. Отговорността на ответника произтича от законоустановените правомощия на прокурора да ръководи разследването и да осъществява постоянен надзор за законосъобразното му провеждане, като обвинението следва да се прецени за незаконно, дори и на определени етапи на наказателното производство действията на съответния прокурор да са били основани на убеждението му за виновност на лицето предвид събраните доказателства – чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ.

Настоящият съдебен състав приема, че от незаконното повдигане на обвинение се засяга по един недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност лице, което води до увреждане и настъпване на неимуществени вреди – неблагоприятно отражение върху психиката на човек, независимо от конкретната преценка, която следва да бъде осъществена за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди – чл. 52 ЗЗД.

3

В частност ищецът твърди, че в рамките на наказателното производство е претърпял негативни психически емоции – душевно страдание, стрес, чувство за малоценност, унижение и опетнено име от наказателното производство.

В разглеждания случай по-голямата част от претендираните и релевирани в исковата молба вреди са установени въз основа на събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля В.Л.К. (които доказателствени средства са стандартно използвани в исковия процес за доказване на подобни обстоятелства), от показанията на който е видно, че повдигнатото обвинение повлияло негативно на ищеца – известно време не можел да спи и бил доста притеснен за това как повдигнатото обвинение ще се отрази на кариерата му и приятелските му отношения, бил изнервен и два пъти се скарал с майка му. Същевременно настоящият съдебен състав приема, че по делото не е доказано ищецът да е имал чувство за малоценност.

По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият съдебен състав приема, че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението (т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС), като например – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение.