Определение № 626 от 16.06.2025, Районен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 626 гр. Плевен, 16.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валери Цв. Цветанов като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Частно наказателно дело № 20254430200972 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 243 ал. ІV от НПК.

Първоинстанционният съд е сезиран с жалба по реда на чл. 243 ал.ІV от НПК от Н. К. К. чрез адв. Д. С. от АК-Плевен против Постановление на Районна прокуратура – гр. Плевен от 15.05.2025г, с което е прекратено на основание чл.199 и чл.243, ал.1 т.1 във вр. с чл.24, ал.1 т.1 от НПК наказателното производство по прокурорска преписка №141/2025г. по описа на Районна прокуратура град Плевен, досъдебно производство №ЗМ 138/2025г. по описа на Първо РУ град Плевен, водено за престъпление по чл.325, ал.1 от НК.

Моли съда да постанови определение, с което да отмени Постановление на Районна прокуратура – гр. Плевен от 15.05.2025г., постановено по прокурорска преписка №141/2025г. по описа на Районна прокуратура град Плевен, досъдебно производство №ЗМ 138/2025г. по описа на Първо РУ град Плевен, водено за престъпление по чл.325, ал.1 от НК и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона за продължаване на разследването. Навеждат правни доводи, че изводът на наблюдаващия прокурор по наказателното производство не кореспондира с 1 изискванията за внимателно проучване на всички доказателствени средства с ясно изразена позиция по съществуващите в тях противоречия и начина за преодоляването им, което лишава направените фактически изводи в постановлението от убедителност и безспорност, а изложеното становище, че свидетелите не си спомняли какво са правили после и видите ли заради това не се кредитират с достоверност показанията им, не звучи сериозно.

Съдът, като съобрази наведените в жалбата правни и фактически доводи и събраните по досъдебното производство доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 243 ал. ІІІ от НПК, допустими е, разгледана по същество е неоснователна.

В Районен съд гр.Плевен на 22.11.2024г. е образувано НЧХД №2168/2024г. по поводод постъпила тъжба с вх. рег. №32354/22.11.2024г. от Н.

К. К. против И.Г.С. за извършено престъпление по чл.148 ал.1 т.5 пр.1 вр. чл.146 ал.1 от НК.

С протоколно определение №2694/19.12.2024г., постановено по НЧХД №2168/2024г. съдът е прекратил съдебното производство и е изпратил материалите в РП-Плевен за опследващи процесуални действия.

Досъдебното производство е образувано на 19.03.2025г. за това, че през месец юли 2024г. в гр.Плевен извършил непристойни действия грубо нарушаващи оществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.

В хода на разследването са разпитани в качеството на свидетели лицата:

Н. К. К., И.Г.С., Н.М.Н., С.П.М. и П.А.О..

В хода на разследването е установена следната фактическа обстановка:

Видно от свидетелски показания, Н. К. и И.С. са влезли в спор, и между тях е ескалирало напрежение, породено от лични разпри в предходно време.

В показанията на свидетелите П.О., С.М. и Н. К., има сериозни несъответствия по отношение на възникналата ситуация.

В протокол за разпит от 21.03.2025г. К. заявил, че М. и О. са я срещнали, след като е завела гражданско дело срещу И. и са й казали, че са били свидетели на случая и искат да дадат показания, поради факта, че са силно възмутени от станалото. Н. К. твърдяла, че „Те дойдоха при мен след 2 време....аз не знаех, че са били там“.

В протокол за разпит от 02.04.2025г. С.М. обяснил, че е бил свидетел на скандала между Н. и И., като заявявил: „Н. излезе с мен и П. да пуши пред университета“.

В протокол за разпит от 07.04.2025г. Петър О. потвърдил, че е станал пряк свидетел на възникналия конфликт, и след като е приключил конфликта той и С. са си тръгнали.

Предвид факта, че има толкова различни възприятия на една и съща ситуация от О., М. и К., които много подробно си спомнят фрази, които са чули, но нямат никакъв спомен какво са правили, след скандала, прокурорът е приел, че не трябва да се кредитират техните показания.

Прокурорът при Районна прокуратура-Плевен в обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство е направил анализ на събраните по досъдебното производство доказателства.

За да прекрати наказателното производство, в мотивите си от 15.05.2025г., прокурорът е приел, че е налице хипотезата на чл.243, ал.1, т.1, във вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК – липса на престъпление.

От правна страна е прието, че не са събрани достатъчно доказателства относно субективната страна на деянието по чл. 325, ал.1 от НК, по чл.131 ал.1 т.12 от НК или друго престъпление от общ характер посмисъла на Наказателния кодекс. Според прокурора е установено, че е налице възникнал конфликт, но видно от доказателствата по делото няма налице умисъл за изразяване на явно неуважение към обществото. Деянието по-скоро е било насочено към личността по лични мотиви от предишни конфликти между лицата.

Така постановеното постановление за прекратяване на наказателното производство е било обжалвано от Н. К. К..

Съдебният контрол върху постановленията за прекратяване на наказателното производство следва да даде отговор на въпросите дали са извършени всички необходими действия по разследването, изяснена ли е фактическата обстановка и направен ли е всеобхватен анализ на събраните доказателства. На съда е вменено позитивното задължение да провери както обосноваността на атакувания прокурорски акт, т.е. доколко възприетите 3 фактически положения са изводими от доказателствената съвкупност или пък вътрешното убеждение на прокурора по фактите е опорочено поради игнорирането на част от доказателствените материали или тяхното изопачаване, така и неговата законосъобразност /материална и процесуална/ дали при правилно установената фактология материалният закон е приложен правилно и дали не е допуснато съществено процесуално нарушение в процеса на събиране, приобщаване и последващата оценка на доказателствените източници.

В наказателния процес задължението за излагане на мотиви се отнася до всички процесуални органи и във всички стадии на производството /арг. от чл.34 и чл.199 ал.2 от НПК/, като същото е закрепено изрично и на конституционно ниво – чл.121 ал.4 от Конституцията на Република България.

Мотивите представляват обективираното външно изражение на връзката между съдържанието на доказателствените материали, установената по делото фактическа обстановка, приложения закон и достигнатите от органите на съдебната власт умозаключения, въз основа на които постановяват съответен акт. Според съда обжалваното постановление на Районна прокуратура-Плевен за прекратяване на наказателното производство е мотивирано, като наблюдаващият прокурор стриктно е изпълнил вмененото му задължение и е провел задълбочено аналитично обсъждане на приобщения по делото доказателствен материал и е изложил аргументирано позицията си кои от тях кредитира с доверие, респ. кои от тях отказва да използва при формирането на свободното си вътрешно убеждение.

Съобразно разпоредбата на чл.199 ал.2 от НПК всяко постановление освен мотиви трябва да съдържа и диспозитив, като мотивите трябва да съответстват на диспозитива. Прокурорът при Районна прокуратура-град Плевен в мотивите на обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство по прокурорска преписка №141/2025г. по описа на Районна прокуратура град Плевен, досъдебно производство №ЗМ 138/2025г. по описа на Първо РУ град Плевен, е приел, че не са събрани достатъчно доказателства относно субективната страна на деянието по чл. 325 ал.1 от НК.

При събраните по делото доказателства законосъобразно и обосновано прокурорът е приел, че няма налице извършено престъпление, нито по чл. 325, 4 ал. 1 от НК, нито по чл. 131, ал. 1,т. 12 от НК. Хулиганството е определено в наказателно - правната теория и съдебната практика като грубо нарушаване на установения обществен ред, свързано с проявление на явно неуважение към обществото. Характерно за хулиганството е не само обективното несъответствие на вътрешното с установения обществен ред, но и фактът, че с действията си деецът демонстрира едно незачитане на обществото и на принципите, върху които е изградено нормалното му съществуване. Именно тази демонстрация, провокираща непристойност на действията на дееца, характеризира същите като посегателство срещу обществения ред. За да се прецени налице ли е хулигански мотив, следва да изходи не само от обективните действия на дееца, но следва да се свържат и с поведението на лицето, спрямо което са насочени и съответно мотива за това действие.

Безспорно хулиганството може да се осъществи с пряк или с евентуален умисъл. Последният ще е налице, ако по личен мотив се нанася телесна повреда и действията могат да се квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл. В тази насока личният мотив не винаги изключва определянето на подбудите като "хулигански". Съчетаването на личния мотив с "хулиганските подбуди" по смисъла на чл. 131, ал.1, т. 12 от НК е възможно.

Именно тогава ще е налице евентуалният умисъл за престъпното хулиганство, който е възможен, вкл. според даденото тълкуване с ППВС № 2 1974 година, т.З. Съгласно съдебната практика -ППВС № 2/1957 година, т. 19, р. № 65/2010 година на ВКС, 1 ИО, р. № 441/2011 година на ВКС. 1 НО и др.:

„Следователно оскърбленията, побоищата, телесните повреди и другите действия, извършени по лични мотиви, могат да се квалифицират и като хулиганство, когато са извършени публично, в присъствието на много хора, грубо нарушават обществения ред и изразяват едновременно с това и умисъл на дееца за явно неуважение към другите граждани и обществото“.

Заканосъобразни и обосновани са изводите на прокурора, че липсва умисъл за изразяване на явно неуважение към обществото, като деянието по-скоро е било насочено към личността по лични мотиви от предишни конфликти между лицата. Ситуацията се е развила в изолирано помещение в сградата на МУ Плевен, като същата не е нарушила обществения ред. Действително действията на лицата носят белега на непристойност, но целта не е била да демонстрират грубо нарушение и незачитане на обществения ред, които два признака са задължителен белег, за да е налице престъпление по смисъла на 5 чл.325,ал. 1 от НК или по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК.

По така изложените съображения съдът счита, че жалбата на Н. К. К. чрез адв.Д. С. по реда на чл. 243 ал. ІV от НПК против Постановление на Районна прокуратура – гр. Плевен от 15.05.2025г, с което е прекратено на основание чл.199, чл.243, ал.1 т.1 във вр. с чл.24, ал.1 т.1 от НПК наказателното производство по прокурорска преписка №141/2025г. по описа на Районна прокуратура град Плевен, досъдебно производство №ЗМ 138/2025г. по описа на Първо РУ град Плевен, за престъпление по чл.325, ал.1 от НК, е неоснователна. Обжалваното постановление на Районна прокуратура-Плевен за прекратяване на наказателното производство следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 243 ал. ІV от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Районна прокуратура – гр. Плевен от 15.05.2025г, с което е прекратено на основание чл.199, чл.243, ал.1 т.1 във вр. с чл.24, ал.1 т.1 от НПК наказателното производство по прокурорска преписка №141/2025г. по описа на Районна прокуратура град Плевен, досъдебно производство №ЗМ 138/2025г. по описа на Първо РУ град Плевен, за престъпление по чл.325, ал.1 от НК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се протестира от прокурора и да се обжалва от Н. К. К. пред Плевенски окръжен съд в 7 дневен срок от съобщението му.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на Районна прокуратура – Плевен, К.В.К. и Н.И.А..

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6