Решение № 146 от 03.08.2025, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Административно наказателно дело 373/2024
- Вид
- Решение № 146
- Подписан
- 03.08.2025
- В сила
- 05.09.2025
- Състав
- Галена Николаева Манова-Узунова
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58д, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.174 · Закон за движението по пътищата
- чл.174, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.14, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 146 гр. Разлог, 03.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Галена Н. Манова-Узунова при участието на секретаря А. Р. Т., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Галена Манова-Узунова, Адм. нак. дело № 20241240200373 по описа за 2024 г.
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН. С НП №*/26.03.2024 г., издадено от Н-к РУ при ОДМВР-Б., РУ-Р., на Г.Н.Д., ЕГН*, с адрес: с.E., о.Р., у.,,В.Б."№119, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, е наложено наказание "глоба" от 1`000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Недоволен от НП е останал жалбоподателят Г.Д., който го атакува с искане за отмяната му. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност, твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения. Навеждат се доводи, че извършеното не представлява адм. нарушение, поради обстоятелството, че жалбоподателят не е извършил визираното в НП действие.
В СЗ жалбоподателят Г.Д. - редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Х., която поддържа жалбата и депозира писмена защита, в която излага становище по хода на делото и претендира разноски.
НО - Н-ка на РУ при ОДМВР-Б., РУ-Р. - редовно призован, не изпраща представител.
Изразява в депозирана молба, която е представил ведно с адм. нак. преписка, че поддържа така издаденото НП и прави възражение за прекомерност на разноските.
РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище.
По допустимостта на жалбата: Жалбата е допустима, тъй като е подадена с/у подлежащ на обжалване акт по чл.58д, т.1 ЗАНН, от санкционираното ФЛ и при спазване на преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното НП, съдът намира за установено от фактическа страна следното: На 17.03.2024 г. в 22:57 часа, полицейски екип при ОД на МВР, РУ-Р. - Ш.А.А. и А.М.И., спрели за проверка движещия се в с.Е., по у."Б., в района на кметство-с.Е., с посока на движение от у."Д.М." за ОУ"Б.М.", л.а. марка "Ш.Ф." с рег. №*, управляван от жалбоподателя Г.Д., лична собственост, и на същия била направена проверка за употреба на алкохол с ТС "Дрегер алкотест дрегер 7510" с №ARBA-0087, като е установена концентрация на алкохол в кръвта 0.85 на хиляда, в издишания въздух. За нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на Г.Д. е съставен от полицейския служител А., в присъствие на пол. служител И., АУАН №* от 17.03.2024 г. и му е издаден талон за мед. изследване с №*. Жалбоподателят Д., не се е явил в ФСМП към МБАЛ-Р., до 60 мин. от 1 връчване на талона, за взимане на кръвна проба и извършване на мед. и хим. изследване за концентрация на алкохол в кръвта.
Въз основа на акта е издадено НП №*/26.03.2024 г. от Н-к на РУ към ОДМВР-Б., РУ-Р., с което за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, са наложени наказания „глоба“ от 1`000.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание Наредба №*/17.12.2012г. на МВР, са отнети 12 контролни точки.
НП е връчено и е обжалвано пред РС-Рг при спазване на правилата на чл.59 от ЗАНН.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени док-ва, приобщени по реда на чл.283 НПК. В съд. производство полицейските служители са потвърдили участието си в адм. нак. производство и отразените в акта факти и обстоятелства. Съдът кредитира показанията им като логични и обективно дадени.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното адм. наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Адм. нак. производство е строго формален процес, тъй като ч/з него се засягат правата и интересите на ФЛ и ЮЛ в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съд. контрол в/у издадените от адм. органи НП е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в НП (арг. чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14, ал.2 от НПК и т.7 от Постановление №10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
НП е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен компетентно (териториално и материално) лице.
Адм. нак. производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а НП е било издадено в 6месечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на адм. акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и с/у какво да се защитава.
Установените по делото обстоятелства дават основание на съда да прецени, че жалбата е допустима, но неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на водач на МПС е забранено да управлява ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Разпоредбата на чл.174 от ЗДвП, предвижда налагане на наказание глоба и лишаване от право да управлява МПС на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта, установена с мед. и хим. изследване и/или с ТС, определящо концентрацията на алкохол в кръвта ч/з измерването му в издишвания въздух, като наказанията са определени в зависимост от концентрацията на алкохол и ако тя е над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, на водача се налага наказание за срок от 12 месеца и глоба 1`000.00 лв.
Редът по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркот. в-ва или техни аналози, се определя с НАРЕДБА №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркот. в-ва или техни аналози на министъра на З, министъра на ВР и министъра на П. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.4 от посочената Наредба, в талона по чл3, ал.2 се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с мед. и хим. лаборат. изследване, като при отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от ТС, а контролният орган отразява в талона за изследване обстоятелствата по чл.3а. Съгласно текста на чл.3а от Наредба 1, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ 2 концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с мед. и хим. лабор. изследване, а на употребата на наркот. в-ва или техни аналози – с мед. и хим.-токсиколог. лаборат. изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с ТС или тест; 2. лицето не приема показанията на ТС или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с ТС или тест. В разглеждания случай очевидно не е налице хипотезата, при което лицето не е приело показанията на ТС, с оглед на която следва да бъдат приети отчетените от същото стойности.
От анализа на установените по делото факти дава основание на съда да прецени, че на 17.03.2024 г. в 22:57 часа, в с.Е., по у."Б., в района на кметство-с.Е., с посока на движение от у."Д.М." за ОУ"Б.М.", е безспорно установено, че жалбоподателят Г.Д. е изпробван с ТС "Дрегер алкотест 7510" с №ARBA-0087, който е отчел 0,85 промила. Установено е също така, че преди извършване на пробата с ТС, същият е управлявал собствения си л. а. с марка "Ш.Ф." с рег. №*, като по този начин е нарушила задължението си по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
В подкрепа на адм. обвинение са показанията на контр. органи от МВР-Б., които са извършили проверката на водача за употреба на алкохол и съставения акт за установяване на адм. нарушение.
Установената концентрация на алкохол в кръвта 0,85 на хиляда, означава, че санкцията на водача е правилно определена по правилата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, който предвижда в случаите, когато в кръвта на водача е установена концентрация на алкохол над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – да бъде наложено наказание от 1`000.00 лв. глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
В тази вр. неоснователни са явяват възраженията на жалбоподателя, че извършеното от него не представлява адм. нарушение, поради обстоятелството, че не е извършил визираното в НП действие, тъй като същият доброволно се е съгласила да бъде изпробван с ТС за употреба на алкохол, като не е направила възражения по отношение на отчетения резултат и не се е явила в ФСМП към МБАЛ-Р., за взимане на кръвна проба и извършване на мед. и хим. изследване за концентрация на алкохол в кръвта, след издадения му талон с №*.
Поради гореизложеното, съдът намира че не са налице основания за отмяна на атакуваното НП, а същото следва да бъде потвърдено в цялост.
По разноските: При този изход на производството право на разноски на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, има АНО, каквато претенция не е заявена, поради което съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 ЗАНН, съдът:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №*/26.03.2024 г., издадено от Н-к РУ при ОДМВР-Б., РУ-Р., с което на Г.Н.Д., ЕГН*, с адрес: с.E., о.Р., у.,,В.Б."№119, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, е наложено наказание "глоба" от 1`000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред Бл.АС.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
3