Определение № 285 от 29.05.2020, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№285./29.05.2020 гр.Варна

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

РОСИЦА СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева въззивно ч. гр. дело № 174/2020г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на ПК „Напредък“, чрез процесуален представител адв. К. *** против протоколно определение на ОС – Варна от 06.03.2020г., постановено по гр.д. № 771/2018г. и с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на предявения от него отрицателен установителен иск за собственост чрез неговото увеличение, съобразно вариант 1 от заключението на в.л. Д..

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на атакуваното определение. Твърди се, че предмет на исковата претенция е прилежащия терен към собствения на кооперацията магазин, площта на който терен е посочена приблизително в исковата молба. С оглед на това се счита, че увеличението на тази площ съобразно приетата СТЕ не съставлява предявяване на нов иск, както е приел окръжния съд, а процесуално допустимо изменение на вече предявения. Иска се отмяна на обжалваното определение и допускане на исканото изменение.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – Община Варна, с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от ПК „Напредък“ иск за приемане за установено, че Община Варна не е собственик на реална част от ПИ *** по КК на гр.Варна, целият с площ от 6 482 кв.м. и с площ на реалната част от 2 000 кв.м., графично индивидуализирана с граници на приложената на л.65 от делото скица.

Фактическите твърдения за така предявения иск, вкл. и по обосноваване правния интерес от избраната форма на защита са, че въз основа на отстъпено право на строеж през 1980г. кооперацията е собственик на недвижим имот – супермаркет № 5, със застроена площ от около 1 500 кв.м., построен в ПИ *** по КК на гр.Варна, целият с площ от 6 482 кв.м. На основание чл.2 ал.3 ЗОС /отм./ е придобила и прилежащия терен към магазина, съставляващ реална част от ПИ и площ на тази част от 2 000 кв.м. Границите на същата са индивидуализирани от жалбоподателя-ищец на представената с исковата молба скица, приложена на л.65 от първоинстанционното дело. В условията на евентуалност се твърди, че тази част е придобита от него въз основа на давностно владение, осъществявано непрекъснато от построяването на магазина до настоящия момент. Посочено е също така, че за целия ПИ *** е съставен АОС № 702/1998г., както и че въпреки проведената с Общината кореспонденция същата отказва да деактува собствената на кооперацията реална част от него и по този начин оспорва правото му на собственост.

По повод приетото в с.з. от 06.03.2020г. заключение на в.л. Д., с което са дадени варианти за възможността за обособяване на терена върху който е построен процесния супермаркет, вкл. и прилежащата му част от него, в самостоятелен УПИ, жалбоподателят е поискал да бъде допуснато изменение на предявения иск, чрез увеличение на претендираната прилежаща площ съобразно посоченото по вариант 1 от заключението на СТЕ.

Съпоставката между първоначално въведената в предмета на спора реална част от ПИ, индивидуализирана по местонахождение и граници чрез представената към исковата молба скица /л.65/ и графичното изображение на възможното обособяване на самостоятелен УПИ по вариант 1 от заключението, безспорно налагат извод, че исканото изменение по същество съставлява предявяване на нов иск – касае се за нова реална част от ПИ ***, различна от твърдяната като придобита по силата на чл.2 ал.3 ЗОС /отм./, респективно владяна и придобита по давност прилежаща площ към магазина. Наред с това, освен несъвпадането на границите е налице и въвеждане на ново условие /основание/ за определяне на претендираната като собствена прилежаща площ, респ. оспорвана като притежавана от ответната страна част от ПИ, а именно възможността за обособяване на самостоятелен УПИ, условията за което не се припокриват със съдържанието на понятието за прилежаща площ.

Ето защо, като е приел, че исканото изменение на иска е недопустимо първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на ОС – Варна от 06.03.2020г., постановено по гр.д. № 771/2018г. и с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на предявения от него отрицателен установителен иск за собственост чрез неговото увеличение, съобразно вариант 1 от заключението на в.л. Д..

Определението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с частна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.