Решение № 946 от 15.07.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 946 гр. София, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20231000500133 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 195 от 14.10.2022 год., постановено по гр.д.№ 229/2021 год. по описа на Окръжен съд Кюстендил е развален на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, във връзка с чл. 189, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, договора, сключен на 02.03.2020 г. с нотариален акт № 036, т.I, рег.№ 0469, д.№ 34/2020 г. от 02.03.2020 г. на нотариус С. М. между Е. И. К., като продавач и Ю.

Й. С., като купувач, за покупко-продажба на недвижим имот представляващ ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр.Дупница, одобрени със Заповед №3000556/30.07.2004 г. на Изп.директор на АГКК, с административен адрес на имота: гр.Дупница, *** с площ 281 кв.м, като ответника е осъден да заплати и сумата от 27 000 лева, представляваща продажната цена, платена по договор за покупко-продажба, както и сумата 389.40 лева, представляващи направени по продажбата разноски на основание чл.

189, ал.1 от ЗЗД. С решението са разпределени и разноските между страните.

Решението е обжалвано от ответника Е. И. К. с доводи за неправилност. Оспорват се изводите на съда с които е прието, че е налице евентуална евикция по отношение на имота, тъй като не е оспорена собствеността му, като продавач по договора. Моли решението да бъде отменено лиан и предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Въззиваемите Ю. Й. С. и В. О. С. оспорват навените по жалбата доводи и молят за потвърждаване на решението. Претендират разноските по делото.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна в производството и 1 срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно и допустимо. Преценявайки основателността на жалбата съобразно изложените оплаквания, съдът намира следното:

Не е спорно между страните, че посредством договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 36, т.I, рег.№ 0469, дело №34/2020 г. по описа на нотариус С. М., ответникът Е. К. е продал на Ю. С. поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.Дупница, одобрени със Заповед №30005-56/30.07.2004 г. на Изп.директор на АГКК, с административен адрес на имота: гр.Дупница, *** с площ от 281 кв.м за продажна цена в размер на 27 000 лева, изплатена от купувача на продавача изцяло и в брой преди подписване на договора. Отделно е платена и сумата 389.40 лева за дължима нотариална такса. Сключването на договора е извършено по време на брака между ищците Ю. Й. С. и В. О. С..

За да се упражни надлежно правото на разваляне на договор по реда на чл. 189, ал. 1, изр.1, вр. с чл.87, ал.3 от ЗЗД от добросъвестния приобретател на спорния имот, не следва да бъде установено със съдебно решение по положителен и безспорен начин притежаването от третото лице право върху имота. В този смисъл законът не прави разлика между реализирана или предстояща евикция, защото и в двата случая става въпрос за пълно неизпълнение или неточно изпълнение на задължението да се прехвърли правото на собственост, за налични права на трето лице, противопоставими на купувача, вече реализирани или които ще се реализират в бъдеще. Затова купувачът може да развали договора за продажба по реда на чл.87, ал.3 от ЗЗД и да търси обезщетение за вредите, които претърпява от неизпълнението /чл. 189, ал. 1 ЗЗД/, стига да е добросъвестен.

В настоящия случай от представените по делото доказателства, неоспорени от страните /висящ спор досежно собствеността по гр.д.1570/21 год. по описа на ДРС/ се установява, че ищците са узнали за спора относно собствеността на закупения от тях имот след като вече сделката е била изповядана пред нотариус. Сключения договор за продажба е действителен, породил е целените от страните правни последици - възникване на задължение за продавача да прехвърли правото на собственост и съответно за отговорност за неизпълнение на това задължение /чл. 188 и сл. ЗЗД/. Въз основа на това въззивният съд приема, че са налице достатъчни основания за евентуална евекция досежно имота.

От събраните доказателства по делото може да се направи извод за значително разколебаване на удостоверителната сила на констативния нотариален акт, с който праводателката на ответника се е снабдила за собственост върху посочения имот. В настоящето производство не се разрешава окончателно кому принадлежи правото на собственост, а касае добросъвестното изпълнение на задълженията на двете страни по договора за покупко-продажба, както и наличието на вероятна основателност да са налице права на трети лица по отношение на имота.

2

При твърдяни и установени права на трети лица върху имота, то исковата претенция е основателна и договора следва да бъде развален, а като последица от това ответника дължи връщане на платената продажна цена и заплащане на заплатените от купувачите такси.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Окръжен съд Кюстендил следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора пред въззивния съд, въззиваемите имат право на разноски, но доказателства за извършени такива не са ангажирани, поради което съдът не следва да им присъжда разноски за настоящата инстанция.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 195 от 14.10.2022 год., постановено по гр.д.№ 229/2021 год. по описа на Окръжен съд Кюстендил.

Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3