Акт от 27.03.2017, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 938 27.03.2017 година град

Пловдив

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ при участието на секретаря Ангелина Димитрова, като разгледа доклааното от съдията гражданско дело № 14740 по описа на съда за 2016 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Ищецът

„Кълектор“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Любляна“ № 42, вх. Б, ет. 3, ап.

29, представлявано от у. Д.Н.Д., чрез пълномощника си ю. Л.Ч., е предявил против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Ж.П.С. и Р.Д., иск за осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 13 293, 77 лева, прехвърлена с два договора за цесия, представляваща недължимо платена от „Поло Комерс“ ООД, ЕИК: *********, сума по корекция на сметка за електроенергия за периода 30.04.2011 г.- 14.07.2011 г. по издадена фактура № **********/ 24.10.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че „Поло Комерс“ ООД, ЕИК: *********, бил потребител на ел. енергия на обект в гр. Н., като с писмо от 25.10.2011 г. ответникът го уведомил за извършена проверка на 14.07.2011 г. на СТИ в обекта, при която се установило манипулиране на уреда, който не отчитал цялото количество консумирана ел. енергия. В тази връзка била извършена корекция на сметка на абоната за период от 75 дни- от 30.04.2011 г. до 14.07.2011 г., като била начислена допълнително сума в размер на 13 293, 57 лева, за което се издала фактура № **********/ 24.10.2011 г. Сумата била доброволно заплатена, за да не бъде спряно електроснабдяването на имота. На 18.06.2013 г. между „Поло Комерс“ ООД и И.Ж.П., ЕГН: **********, и двете страни действащи чрез един и същ пълномощник- а. К.Т., бил сключен договор за прехвърляне на вземане, с който дружеството прехвърлило възмездно на физическото лице платената сума по фактурата. Предишният кредитор упълномощил цесионера по договора да съобщи на длъжника, което направил пълномощникът му, подписвайки съобщението с електронен подпис, изпратено на електронната поща на ответника и получено там. На 13.04.2016 г. И.Ж.П. от своя страна сключил друг договор за цесия, но този път с ищеца, като двете страни отново се представлявали от пълномощника си а. Т., с който договор „Кълектор“

ЕООД придобило вземането по процесната фактура.

Пълномощникът отново уведомил длъжника по електронен път, като цесията била породила своето действие на основание чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. Задължението по фактурата се оспорва по основание и размер, като се твърди, че то не било ликвидно и изискуемо, а ответникът дължал връщането му на основание чл. 55 ал.

1, предложение първо от ЗЗД. Доставчикът на ел. енергия нямал законово основание да извършва едностранна корекция на сметки, нито по действието на предходната, нито по актуалната нормативна уредба. По този въпрос вече била формирана задължителната практика на ВКС, в която това право на доставчика се отричало, а клаузите от общите условия, които го предвиждали, били обявени от съда за нищожни, защото нарушавали основни принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. От друга страна, в случая нямало виновни действия на клиента, който не бил манипулирал въпросния електромер, а пък ответникът не бил доказал наличие на виновни действия на потребителя, поради което пак според задължителната съдебна практика коригирането на сметка за ел. енергия за минал период било лишено от правно основание. След като абонатът не бил извършил действия, които да са довели до неточно отчитане на електроенергията, не можело да му се ангажира никаква отговорност и така платената по фактурата сума се оказвало, че била получена от ответника без основание, поради което той дължал връщането й. В този смисъл се моли за осъждането му да я заплати, като се претендират и разноските по делото.

В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска. Представя писмено становище по спора, както и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си подава писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. На първо място се оспорва валидността на договора за цесия от 18.06.2013 г., като се твърди, че същият бил нищожен на основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД поради липса на съгласие, защото бил подписан от един и същ пълномощник на двете страни, който не разполагал с такава представителна власт. По същия начин се оспорва и вторият договор за цесия от 13.04.2016 г. Твърди се, че първото пълномощно на а. било поправено и със заличена дата, а второто също било неавтентично. Справка от сайта на а. колегия- В. пък установявала, че за периода 17.07.2015 г.- 17.03.2016 г. а. К.Т. бил със спрени права. В тази връзка и уведомлението за цесия не било редовно по смисъла на чл. 99 ал. 3 от ГПК, защото било подписано от същото лице.

Алтернативно се излагат съображения за това, че процесната сума била начислена правомерно и тя била дължима за изразходвана ел. енергия в размер на 71 660 kWh за м. юли 2011 г., като тя била измерена от СТИ и редовно ежемесечно отчитана. Общите условия за продажба и пренос на ел. енергия били публични, достъпни на интернет сайта на дружеството и публикувани в пресата, като те били одобрени и с решение на ДКЕВР. Ответникът продавал ел. енергия на клиентите си по тези ОУ, като по тях имал задължение да снабдява обекта на „Поло Комерс“ ООД в гр. Н., който имал открита партида с номер ***. Абонатът пък трябвало да заплаща задълженията си в съответните срокове, като измервателните системи се отчитали на място или от разстояние поне веднъж месечно. Затова в конкретния случай отчетът на електромера бил извършен в края на м. юли 2011 г., което не противоречало на действащата правна уредба, а доставената ел. енергия се измервала със СТИ, собственост на оператора. Между „Поло Комерс“ ООД и ответника била сключена спогодба от 23.05.2012 г., според която абонатът бил признал задължението си по фактурата и не оспорвал, че употребил описаното в нея количество ел. енергия. Ищецът бил доставил до клиента за м. юли 2011 г. съответното количество ел. енергия, възлизащо на стойността по фактурата, начислена правомерно. Освен това електромерът на обекта бил разположен така, че абонатът има визуален достъп до показанията му и можел да ги следи, като регулира потреблението си. Прави се възражение и за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на иска, като също претендира разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа отговора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С писмо от 25.10.2011 г. „ЕВН България Електроразпределение“ АД е уведомило клиента си „Поло Комерс“ ООД, ЕИК: *********, че на 14.07.2011 г. при извършена проверка на обекта му в гр. Н.- „Поло маркет“, било констатирано, че електромерът отчитал с грешка- минус 44, 74 %, поради манипулация на уреда, за което бил съставен съответния протокол.

Видно от документа с фабричен номер 003939/ 14.07.2011 г. за извършената проверка на обекта, е отразена грешката в измервателната група и е посочено, че е бил свален електромерът за проверка в БИМ, като наред с това е представен и констативен протокол № 291190/ 20.09.2011 г. от БИМ за експертиза на този електромер, установила, че уредът не съответства на метрологичните и техническите изисквания. Приложена е и справка за коригиране на сметката за електроенергия.

В процесната фактура № **********/ 24.10.2011 г. на стойност 13 293, 57 лева за 71 660 kWh обаче не е посочено, че поради неточното отчитане с нея се извършва корекция на сметката с допълнително начислена електрическа енергия на абоната за минал период, а, че фактурата е издадена за консумирана ел. енергия и мрежови услуги за отчетен период м. юли 2011 г.

На

23.05.2012 г. между „ЕВН България Електроснабдяване“ АД и „Поло Комерс“ ООД е подписана спогодба, с която страните се съгласяват, че абонатът дължи на доставчика на ел. енергия сумата от 14 320, 83 лева по гореописаната фактура № **********/ 24.10.2011 г., ведно с обезщетение за забава, която сума е било договорено да се заплати на четири месечни вноски съобразно описания в спогодбата график.

На

18.06.2013 г. е сключен договор за прехвърляне на вземане между „Поло Комерс“ ООД, като цедент и И.Ж.П., ЕГН: **********, като цесионер, по силата на който сумата от 13 293, 57 лева по корекционната фактура № **********/ 24.10.2011 г., е прехвърлена възмездно. Двете страни по договора за цесия са представлявани от един и същ пълномощник- а. К.Т., надлежно упълномощен от у. на „Поло Комерс“ ООД- Х.И.С. на 14.06.2013 г. и от И.Ж.П., също на 14.06.2013 г. с изрични писмени пълномощни. От И.Ж.П. са представени молба от 13.02.2017 г., с която лицето заявява, че потвърждава всички извършени от а. Т. действия по настоящото дело, нотариално заверено пълномощно за представителство от 16.02.2017 г., както и молба, адресирана до ответника с нотариална заверка на подписа от 17.02.2017 г. за потвърждаване на извършените от а.а действия по договора за прехвърляне на вземането с декларация на лицето, че тези действия не са във вреда на страните по цесията. Пълномощникът е уведомил ищеца за прехвърленото вземане по фактурата по електронен път с електронен подпис, за което е представено съответното писмено известие.

На

13.04.2016 г. е сключен нов договор за прехвърляне на вземане, но този път между И.Ж.П., като цедент и ищеца „Кълектор“ ЕООД, като цесионер, с който сумата от 13 293, 57 лева по корекционната фактура пак е прехвърлена възмездно. И тук цедентът е представляван от пълномощника си а. К.Т., който пак по електронен път е уведомил ответника за извършената нова цесия.

Видно от справка от а. съвет- В., а. К.Д. Т. е бил лишен от право да упражнява а. професия за периода 17.07.2015 г.- 17.03.2016 г.

Като писмени доказателства са приети още удостоверения гражданско състояние на лицата И.Ж.П. и Х.И.С. от съответните общини по постоянните им адреси на лицата, от които са видни семейното им положение, техните съпруги и деца.

С решение № 117/ 20.01.2014 г., постановено по търг. дело № 3532/ 2011 г. на СГС, ТО, VI- 11 състав, е открито производство по несъстоятелност на „Поло Комерс“ ООД, обявена е начална дата на неплатежоспособността- 01.01.2011 г. и на дружеството е назначен временен синдик.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

В случая е предявен иск за неоснователно обогатяване на ответника с платената от негов абонат сума за начислена ел. енергия, което вземане е било прехвърлено с два последователни договора за цесия. Така от една страна ищецът трябва да установи, че е носител на редовно прехвърлено вземане по фактурата, а от друга- ответникът безспорно да установи, че сумата е получена от него на валидно правно основание.

На първо място, във връзка с направените в отговора оспорвания за валидността на цесията, свързани с легитимацията на ищеца, следва да се посочи, че основното възражение на ответника касае представителната власт на пълномощника на страните по договора за прехвърляне на вземане. Няма спор по това, че ответникът по делото е трето лице по договорите за цесия и именно поради това той няма правен интерес да се позовава за липса на представителната власт на пълномощник на страните. В този смисъл е и точка 2 от ТР № 5/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС, където изрично е предвидена възможността при сключване на договор от лице без представителна власт на недействителността на сделката да може да се позове само лицето, от името на което е сключен въпросния договор.

Оттук следва, че единствено мнимо представляваният може да се позове на недействителността, но не и третите за договора лица, които нямат такъв правен интерес. Доколкото ответникът не е страна по цесията, а трето лице за тази сделка, той няма право да навежда каквито и да е възражения за нищожност, касаещи представителната власт на пълномощника.