Определение № 1795 от 22.10.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1795 гр. Варна, 22.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело № 20263100900593 по описа за 2026 година

Производството е образувано по исковата молба (вх. № 25280/03.08.2026 г.) на ищеца „ВЕНТА ГРУП“ ЕАД, ЕИК 204557689, седалище град София, поправена с молба №31548/01.10.2026г., с която срещу ответника „ТУРИСТ ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД, ЕИК 103814076, седалище град Варна, като универсален правоприемник на „ТУРИСТ ПРЕМИУМ ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД, ЕИК 204340479, седалище град Варна, се предявява отрицателен установителен иск за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в общ размер на 400 000 евро, представляваща претендирано обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от твърдени недостатъци на доставени HPL плоскости, поради липсата на възникнало материално право в полза на ответника – кредитор.

С оглед съвпадащите твърдения на страните за инициирано от ответника заповедно производство, съдът извърши служебна проверка, при която установи, че за части от вземането, за установяване недължимостта на което е образувано настоящото производство, са образувани две заповедни производства - ч.гр.д. № 1059/2026 г. по описа на РС - Своге, и ч.гр.д. № 1330/2026 г. по описа на РС - Свищов. Заявените по тези производства частични вземания (в размер от по 12 700 евро, представляващи част от общо вземане в размер на 400 000 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата) произтичат от същото материалноправно основание, на което се основава и 1 предявеният понастоящем отрицателен установителен. И по двете заповедни производства от стрА. на длъжника „ВЕНТА ГРУП“ ЕАД, ЕИК 204557689, са подадени и възражения по чл. 414 ГПК, съответно по реда на чл. 422 ГПК са предявени искове за установяване съществуването на вземанията, предмет на разглеждане по гр.д. № 28547/2026 г. и гр. д. № 29764/19.10.2026 г., двете по описа на Софийски районен съд.

Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/09.07.2019 г. по т. д. № 1/2017 г.

ОСГТК, ВКС, основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т. 5 на ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. Връзката между делата, която има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела.

Настоящият състав намира, че в случая е налице такава връзка на обусловеност, съобразявайки в тази връзка и разрешенията по т.2 от ТР № 3/22.04.2019 г. по т. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС. В исковите производства пред СРС ще се решат със сила на пресъдено нещо (СПН) въпросите относно основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти (юридическите факти, от които правоотношението произтича), страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи както за частичния иск, така и за иска за остА.лата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за остА.лата част от вземането. При отхвърляне 2 на частичния иск като неоснователен кредиторът не би могъл успешно да предяви иск за остА.лата непредявена част от вземането, тъй като с влязлото в сила решение, с което се отхвърля частичният иск, се отрича цялото спорно право. Съобразявайки тези основни положения обосновано следва да се приеме, че изходът от исковите производства за установяване съществуването на част от вземането се явява преюдициален за крайния извод на съда по предявения в настоящото дело установителен иск по отношение на цялото вземане.

С оглед горното съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК и с цел избягване постановяването на противоречиви съдебни актове производството по делото следва да бъде спряно до приключване на обуславящите производства по предявените частични установителни искове.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по т.д. № 593/2026 г. по описа на ВОС, ТО, до окончателното приключване с влезли в сила с влезли в сила съдебни актове на производствата по гр. д. № 28547/2026 г. и гр. д. № 29764/19.10.2026 г., двете по описа на Софийски районен съд, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Определението може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3