Решение № 4917 от 22.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4917 гр. София, 22.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Анна Кофинова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20241100508712 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалба от длъжника Р. Д. Б. срещу разпореждане от 22.05.2024 г. на ЧСИ М.Б., с което е отказано да бъде намален приетия с постановление за разноски от 01.04.2024 г. адвокатски хонорар по изп. дело № 20248380401280, както и да бъде отменена начислената с поканата за доброволно изпълнение пропорционална такса по т. 26 от ТТР към 3ЧСИ като недължима, както и обикновените такси по т. 1 и 5 от ТТР към ЗЧСИ като несъобразени с Тарифата. Твърди, че по отношение на адвокатското възнаграждение е било направено от длъжника възражение за прекомерност, което ЧСИ неправилно е оставил без уважение. Поддържа, че по делото са приети разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., а освен образуване на изпълнително дело друга дейност по делото не е извършвана.

При условията на алтернативност поддържа, че не дължи разноски за адвокат на взискателя, тъй като предприетите дейстия за образуване на изпълнително дело се дължат на недобросъвестност на взискателя, въпреки че задължението е изпълнено доброволно. Поддържа, че липса основание за заплащане на такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, тъй като същата се дължи при дела с предмет – 1 парични вземания, а такова не е налице в случая. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени разпореждането от 22.05.2024 г. на ЧСИ М.Б. изцяло, или да бъде намалено адвокатското възнаграждение до минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и да бъде отменена начислената с ПДИ такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, респ. начислени обикновени такси по т. 1 и 5 от ТТР към ЗЧСИ да бъдат съобразени с Тарифата.

Ответникът по жалбата – взискателят Й.Д.Г. е подал възражение в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, с което оспорва жалбата като неоснователна.

ЧСИ М.Б. е изложил на основание чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви, в които поддържа становището, че жалбата е допустима, а по същество – неоснователна.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите, изложени в жалбата, възражението на взискателя и мотивите на съдебния изпълнител, приема за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 20244838040 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ е образувано по молба на взискателя Й.Д.Г. срещу Р. Д. Б. и въз основа на приложен към нея изпълнителен лист от 12.03.2024 г. по гр. д. № 49403/20 г. по описа на СРС, 84 състав, на основание влязло в сила решение от 15.07.2021 г. по гр. д. № 49403/20 г. по описа на СРС, 84 състав, с което е определен режима на лични отношения на бащата Й.Д.Г. с детето О.Й.Г..

С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано с оглед успешното предаване на детето в дните за личен контакт с него да бъдат налагани глоби, да бъде постановено принудително довеждане, да бъдат наложена глоба по чл. 527, ал. 3 ГПК за всяко неизпълнение, както и със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството да бъде отнето детото принудително и да бъде предадено на взискателя, в случай, че не бъде предадено доброволно и се създават пречки от майката. Освен това с молбата са възложени на ЧСИ и изрични правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие от 27.03.2024 г., сключен между Й.Д.Г., като клиент, и адвокат Н.Ц.К., с предмет – образуване на изпълнително дело срещу Р. Д. Б., както и процесуално представителство, защита и съдействие по 2 изпълнителното дело и извършване на действия с цел Й.Д.Г. да започне да осъществява пълноценен контакт с детото си О.. Договорено е възнагражение в размер на 600 лв., платимо в брой, като е уговорено, че подписаният договор служи за разписка за получената сума от 600 лв.

С постановление от 01.04.2024 г. на ЧСИ М.Б. са приети разноски по изпълнителното дело № 20248380401280 в общ размер от 648,00 лв., от които сумата в размер на 48,00 лв., представляваща такси по т. 1 и 5 от ТТР към ЗЧСИ, както и адвокатско възнаграждение за защита по изпълнителното производство в размер на 600,00 лв.

На 10.04.2024 г. на длъжника Р. Д. Б. е връчена покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че задължението й по изпълнителното дело включва неолихвяема сума за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., неолихвяема сума по т. 1 и 5 ТТР към ЗЧСИ в размер на 48,00 лв., както и дължима сума по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 72,00 лв., или общо дължимата сума е в размер на 720,00 лв.

На 15.04.2024 г. по изпълнителното дело е постъпило становище от длъжника Р. Д. Б., в което поддържа, че не е дала повод за образуване на изпълнителното дело, поради което не дължи претендираните от нея разноски за адвокатско възнаграждение, а при условията на евентуалност твърди, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до минимума.

Посочено е, че начислените такси по ТТР към ЗЧСИ са завишени, а таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ не се дължи, тъй като такава такса се дължи за дела с предмет – парични вземания, а в случая – не е налице такова вземане.

На 22.05.2024 г. е постъпила по изпълнителното дело молба от взискателя Й.Д.Г., в която е посочено, че възражениетоо на длъжника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.

С разпореждане от 22.05.2024 г. ЧСИ М.Б. е отказал да намали приетия с постановление за разноски от 01.04.2024 г. адвокатски хонорар по изпълнителното дело.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол – по арг. от чл. 435, ал. 2, т. 7 3

ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато длъжникът не е дал повод за образуване за изпълнителното дело, тъй като е изпълнил задължението си преди това, изпълнителните действия са изоставени от взискателя или са отменени от съда, или разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Настоящият съдебен състав намира, че отказът на ЧСИ, обективиран в разпореждане от 22.05.2024 г., да намали приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение, е незаконосъобразен. Съображенията за това са следните:

Съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 г., което е задължително за всички съдилища в Република България, на основание чл.

633 ГПК, съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и не е длъжен да ги прилага, ако това е несъобразено с постигането на легитимна цел. Същите обаче могат да служат на съда за ориентир при определянето на дължимото адвокатско възнаграждение с оглед действителната фактическа и правна сложност на извършените действия по изпълнителното дело.

В случаите на осъществена защита по изпълнително производство, минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията на нормата, която е била действаща към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие, както и на извършване на плащането на уговореното адвокатско възнаграждение. В редакцията на чл. 10 от Наредба

№ 1/09.07.2004 г. към 27.03.2024 г. е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата/, а за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело, което има за предмет действия, извън посочените в т. 2 и 3 – 350 лв. /чл. 10, т.

4 от Наредбата/.

4

Настоящият съдебен състав приема, че длъжникът дължи само минималния размер на възнаграждението за извършването на процесуални действия по образуване на изпълнителното дело, а именно – сумата от 200 лв., посочена в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Това е така, тъй като единствените действия, които са били извършени от процесуалния представител на взискателя, към момента на подаване на становището от длъжника Р. Д. Б. от 15.04.2024 г., в което е било обективирано искането за намаляване на размера на разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, са били свързани с образуване на изпълнителното дело, като други действия по см. на чл. 10, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. не са били извършвани. Обстоятелството, че в молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано да бъде наложена глоба, както и да бъде постановено принудително довеждане, не води до друг извод, тъй като посочването на начин за изпълнение е елемент от редовността на молбата /арг. от чл. 426, ал. 2 и 3 ГПК/ и не представлява самостоятелно искане за извършване на изпълнително действие, предприето от взискателя.

Ето защо, отказът на ЧСИ М.Б., обективиран в разпореждане от 22.05.2024 г., да намали разноските за адвокатско възнаграждение, които е възложил в тежест на длъжника по изпълнението, до размер, съответстващ на действителната фактическа и правна сложност на извършените действия по изпълнителното производство, следва да се отмени като незаконосъобразен, като вместо това следва да бъде постановено намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение до размера на сумата от 200 лв.

По отношение на таксите по изпълнението следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 80 ЗЧСИ предвижда задължение за авансово внасяне, като Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ посочва изрично изключенията от това правило /т. 29, б. „б“ и т. 29, забележка 2/. В чл. 81 ЗЧСИ е посочено, че дължимите авансови такси по изпълнението на вземания за издръжка, на работник от трудово правоотношение, за предваване на дете, както и при възлагане на публични държавни и общински вземания за събиране по чл. 2, ал. 2 и 3, не се внасят от взискателя, а се събират от длъжника.

Неоснователни са доводите на длъжника, че начислените такси по т. 1 и 5 от ТТР към ЗЧСИ в общ размер от 48,00 лв. са завишени. Съгласно т. 1 от ТТР към ЗЧСИ за образуване на изпълнително дело се събира такса в размер 5 на 20,00 лв., а за съгласно т. 5 от ТТР към ЗЧСИ за изготвяне и връчване на съдебния изпълнител или от негов служителна покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 ГПК, се събира такса в размер на 20 лв. Към сбора от сумите по т. 1 и 5 от ТТР към ЗЧСИ следва да се начисли и 20 % ДДС, поради което общият им размер възлиза на сумата от 48,00 лв.

Основателен е доводът на длъжника, че не дължи пропроционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, тъй като тя се начислява при изпълнение на парично вземане, а не - при изпълнение на задължение за предаване на дете /в този случай се събира таксата, посочена в т. 16 от ТТР към ЗЧСИ/. Ето защо, начислената с поканата за доброволно изпълнение пропорционална такса по т.

26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 72,00 лв. не се дължи от длъжника.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 22.05.2024 г. на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ и с район на действие – СГС по изп. дело № 20248380401280 в частта, в която е отказано да бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от 200 лв. до сумата от 600 лв., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя Й.Д.Г., ЕГН: **********, по изп. дело № 20248380401280 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ и с район на действие – СГС от сумата в размер на 600 лв. до сумата в размер на 200 лв.

Разпечатката съдържа 45 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/60901b8f-a39f-4423-a8b4-40f5c8ad0584