Решение № 81 от 20.07.2026, Районен съд - Раднево

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Раднево, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20255520100039 по описа за 2025 година

Производството е за съдебна делба във фазата по нейното извършване – ІІ фаза.

След като разгледа извършените до момента съдопроизводствени действия, направените искания и събраните доказателства, съдът установи следното:

С Решение № 11/10.02.2026г., постановено по делото, влязло в законна сила на 13.03.2026г., е допуснато да се извърши делба между М. З. К., ЕГН **********, с адрес гр. *****, действащ чрез пълномощника З. К. С. и служебния адвокат Р. Р., С. Г. Г. — Ч., ЕГН **********, и В. Б. Ч., ЕГН **********, двамата с адрес гр. *****, на следния недвижим имот: апартамент, находящ се в гр. *****, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 59,95 кв.м., в жилищна сграда – блок, построен върху държавна земя, при съседи на апартамента: от юг – улица, от изток – коридор, заедно с изба № 3 с полезна площ от 9,37 кв.м., при съседи от север – външен зид, от изток – коридор и с 4,490 % ид.части от общите части на цялата сграда и съответната част от правото на строеж върху терена, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, при съседни обекти с идентификатори: на същия етаж ***, под обекта *** и над обекта ***, при следните

1 квоти: За М. З. К. – 1/2 ид.части, За С. Г. Г. — Ч. и В. Б. Ч. – 1/2 ид.части в режим на СИО.

Ищецът е направил искане за възлагане на имота по реда на чл. 349 ГПК /виж молба вх. № 60/07.01.2026 г. на л.150/ и е предявил претенции по сметки /същата молба като искането за възлагане/. С протоколно определение от 21.05.2026 г. е приета за съвместно разглеждане заявената от ищеца претенция по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и заявената от ищеца претенция за възлагане на имота по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК.

Ответниците считат, че имотът като неподеляемо жилище следва да се изнесе на публична продан и не следва да се възлага на ищеца по реда на чл.

349 ГПК, тъй като същото не е ползвано от него никога.

Въз основа на събраните по делото доказателства и след тяхната преценка, съдът направи следните фактически констатации и правни изводи:

По извършването на делбата:

От приетата по делото СТЕ е видно, че имотът е такъв, който не позволява да се раздели и да се обособят две самостоятелни жилища с отделни входове, т.е. представлява неподеляемо жилище – апартамент. Виж и заключението на вещото лице по СТЕ /л.172/.

При съдебната делба следва да се цели спазване на принципа на чл. 69, ал. 2 ЗН всеки от съделителите да получи реален дял от имотите, ако разбира се това е възможно. В случая с оглед квотите на съделителите и единственото неподеляемо жилище това е невъзможно да се осъществи.

В правната доктрина и съдебната практика е прието, че само ако броят на имотите е равен или по-голям от броя на съделителите е възможно делбата да бъде извършена чрез теглене на жребий. В случая имотите са по-малко от съделителите /1 имот и 3 съделители/ и е невъзможен способ за извършване на делбата чрез жребий.

От друга страна разделянето на имота на части е невъзможно и няма направени искания за възлагане на жилището, а и такива предпоставки не са налице.

Не са налице и предпоставките за възлагане на жилището по реда на чл.

349 ГПК. Хипотезата на ал. 1 въобще не се разглежда, тъй като е възможна 2 само при делба на СИО, в случая СИО е само идеална част и това прави недопустимо възлагане по чл. 349, ал. 1 ГПК. Също не са налице предпоставките и по чл. 349, ал. 2 ГПК, тъй като задължително условие за възлагане е съсобствеността да е възникнала от наследяване, което също не е налице. Ответниците са придобили ½ ид.части в режим на СИО чрез покупкопродажба от трето за съсобствеността лице.

Право на възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК/чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) има само сънаследник, т.е. лице, което е придобило идеална част от имота по наследство и то в хипотезата, при която съсобствеността е възникнала от наследяване. Придобилият по силата на сделка идеална част от жилище няма основание да го получи чрез възлагане от съда по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК (чл. 288, ал. 3 ГПК – отм.) – Р. 257/2001 г., I ГО, Бюлетин бр. 4/2001 г. При наличие на т.нар. смесена съсобственост извършването на делбата по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК (чл. 288, ал. 3 ГПК – отм.) е недопустимо – т. 8 от ТР №1/2004 г., т.е. при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл. 349, ал. 2 ГПК (чл. 288, ал. 3 ГПК – отм.) е недопустимо и делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на неподеляемия жилищен имот на публична продан по реда на чл. 348 ГПК (чл.

288, ал. 1 ГПК – отм.).

Съгласно чл. 348 ГПК когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. При така посочените аргументи съдът намира, че единственият възможен способ за ликвидиране на съсобствеността между страните е чрез изнасяне на жилището на публична продан съгласно чл. 348 ГПК.

По претенцията за сметки:

При иск за обезщетение за лишаване от ползване по чл. 31, ал. 2 ЗС Когато общата вещ се ползва лично от някой от съсобствениците същият дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване. Вземането по чл. 31, ал. 2 ЗС се явява частен случай на общата забрана (чл. 59 ЗЗД) едно лице да се облагодетелства за сметка на друго; източник на вземането е едно фактическо положение – реалното ползване на общата вещ, което обуславя разместване на имуществени блага между правните сфери на съпритежателите на една обща вещ по отношение 3 на която всеки е титуляр на правото на собственост в определен обем – решение № 516/11.01.2011 г. по гр.д. № 1385/2009 г., ВКС, II г.о.

Ищецът трябва да докаже: 1) че имотът е съсобствен с ответника, 2) че е отправил писмена покана, 3) че ответникът ползва имота или ползва площ, поголяма от съответстващата на правата му в съсобствеността (достатъчно е да докаже, че ответникът е имал фактическата власт в момента на отправяне на поканата) и 4) ползата, която е пропуснал след поканата, обикновено в размер на дължимия пазарен наем.

Ищецът следваше да докаже изпратена покана до ответниците за заплащане на наем, но такава не беше представена по делото. Беше представена покана от името на З. К. С. /л.151/, лично като лице със запазено право на ползване, тоест със самостоятелни права, но не и от страна на ищеца М. З. К.. Без правно значение е за предявената претенция по сметки обстоятелството, че пълномощника на ищеца, лицето З. К. С. е въведен с протокол за въвод във владение от 14.06.2024 г. в процесния имот, тоест от тази дата насетне и той не би могъл да има претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС.

Поради това искът по чл. 31, ал. 2 ЗС е недоказан и поради това неоснователен и ще се отхвърли.

По държавната такса за производството и разноските:

Определената пазарна цена на имота от 55750 евро, съобразно заключението на вещото лице /л.172/, следва да се има предвид с оглед определяне на държавната такса по делото и съгласно чл. 355, изр. първо от ГПК. Поради това съделителите следва да заплатят съобразно стойността на дяловете си държавна такса в размер на 4 % върху стойността на дела си (чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК), или за ищеца М. З. С. – 1115 евро /4 % от 27 875 евро/ и за ответниците С. Г. Г.

— Ч. и В. Б. Ч. – 1115 евро /4 % от 27 875 евро/. Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса за производството с определение № 446/10.10.2025 г. /л.18/.

Съгласно чл. 355 ГПК разноските в делбеното производство се заплащат от страните съобразно стойността на дяловете им, т.е. разноските, направени с оглед нормалното развитие на делбеното производство остават за сметка на страните. Разноски по правилата на чл. 78 ГПК се присъждат само по присъединените искове в делбеното производство, т.е. по повод всички 4 оспорвания, които са въведени в спорния предмет и които са били приети за основателни, като искът за делба е отхвърлен или делбата е допусната при посочените от ответника квоти с оглед уважено негово възражение. Като разноски следва да се разпределят внесените от един съделител разноски, които покриват такива в полза на другите съделители, а именно за депозит за експертиза и за назначен особен представител.

Разноските по делбата остават за страните както са направени, тъй като никоя от страните не е заплащала разноски за друга страна.

По претенциите за сметки не са претендирани разноски, затова не ще се присъждат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до делба имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. *****, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 59,95 кв.м., в жилищна сграда – блок, построен върху държавна земя, при съседи на апартамента: от юг – улица, от изток – коридор, заедно с изба № 3 с полезна площ от 9,37 кв.м., при съседи от север – външен зид, от изток – коридор и с 4,490 % ид.части от общите части на цялата сграда и съответната част от правото на строеж върху терена, представляващ самостоятелен обект с идентификатор

***, при съседни обекти с идентификатори: на същия етаж ***, под обекта *** и над обекта

***, със справедлива пазарна стойност 55750 евро, като след извършването й получените от проданта суми се разпределят между съделителите, както следва: 1/2 част за М. З. К., ЕГН **********, с адрес гр.

*****, и 1/2 част за С. Г. Г. — Ч., ЕГН **********, и В. Б. Ч., ЕГН **********, двамата с адрес гр. *****.

ОТХВЪРЛЯ заявената от ищеца М. З. К., ЕГН **********, с адрес гр.

*****, действащ чрез пълномощника З. К. С. и служебния адвокат Р. Р., претенция за възлагане на имота по реда на чл. 349 ГПК като неоснователна.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от ищеца М. З. К., ЕГН **********, с адрес гр. *****, действащ чрез пълномощника З. К. С. и 5 служебния адвокат Р. Р., срещу ответниците С. Г. Г. — Ч., ЕГН **********, и В. Б. Ч., ЕГН **********, двамата с адрес гр. *****, искове по претеции за сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на 1/2 ид.части от процесния апартамент за периода от 02.12.2010 г. до 14.06.2024 г. в размер на 31435 лв. и мораторно обезщетение върху главницата за периода от 02.12.2010 г. до 14.06.2024 г. в размер на 30 000 лв.

ОСЪЖДА С. Г. Г. — Ч., ЕГН **********, и В. Б. Ч., ЕГН **********, двамата с адрес гр. *****, да заплатят на основание чл. 355 ГПК по сметка на РС-Раднево държавна такса в размер на 1115 евро (хиляда сто и петнадесет евро).

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________ 6