Решение № 1511 от 04.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1511 гр. Пловдив, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20235300501576 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на К. Т. К., ЕГН ********** от гр.П. против решение № 1401/30.03.2023г.,постановено по гр.д.№ 8979/21г.по описа на РС-Пловдив,12ти гр.с.,с което е отхвърлен като неоснователен предявения от К. Т. К. иск да бъде осъдено "Водоснабдяване и канализация" ЕООД,ЕИК-115010670, със седалище гр.Пловдив , да заплати на ищеца следните дадени на отпаднало основание суми по изп. дело № 797/16г.на ЧСИ Обретенова: 366.50лв.такси и разноски, събрани на 23.01.2018 г.;39 лв.обезщетение за забава / мораторна лихва върху сумата от 366.50 лв. за периода от 07.05.2020г до 30.05.2021г. ; 98.71 лв. такси по същото дело; 200 лв. – платени на ЧСИ Обретенова такси по изпълнителното дело; 3422.83лв.,платени на взискателя на 04.05.2020г.; 369 лева обезщетение за забава / мораторна лихва върху сумата от 3422.83 лв. за периода от 07.05.2020г до 30.05.2021г. ; 441.74 лв., платени на ЧСИ Обретенова като такси.

Жалбоподателят К. Т. К. счита решението за постановено в нарушение на процесуалните правила,в противоречие на материалния закон и явно необосновано по съображения,изложени в жалбата.Като пороци на решението посочва грешната правна квалификация,дадена от съда на предявения иск,като същият не бил по чл.55 от ЗЗД,а такъв за вреди по чл.49 от ЗЗД,а също и неверни изводи на съда по отношение на погасителната давност по чл.118 от ЗЗД и доброволното плащане при принудителото изпълнение.Иска се 1 отмяна на решението и постановяване на друго,с което да се уважи исковата претенция.Претендират се разноски за двете инстанции.

Въззиваемата по тази жалба страна- "Водоснабдяване и канализация" ЕООД , ЕИК-115010670 намира същата за неоснователна и моли атакуваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила по съображения,изложени в писмен отговор.Претендира разноски пред въззивната инстанция за юрск.възнаграждение.

ПдОС, след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,намира за установено следното:

Същата е подадена в срок от легитимирана да обжалва решението страна,поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Пред ПдРС е предявен от К. Т. К. против "Водоснабдяване и канализация" ЕООД,Пловдив иск,квалифициран от съда като такъв с правно основание чл.55,ал.1,предл.трето от ЗЗД.

Твърденията на ищеца в исковата молба са,че ответното дружество „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД се било снабдило по реда на чл.237 от ГПК(отм.) с изпълнителен лист за суми,дължими по договор при общи условия за доставка на питейна вода за периода 31.03.2000г.–12.05.2003г.в размер на 1309.20лв.главница,представляваща стойност на доставената вода,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 12.05.2006 година до окончателното изплащане на вземането; 26.18лв.разноски и 40лв. възнаграждение за юрисконсулт.Въз основа така издадения изпълнителен лист били образувани по искане на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД две изпълнителни дела: № 718/2007г по описа на ЧСИ Марияна Обретенова,прекратено на основание чл.433, ал. 1,т. 8 от ГПК през 2016г. и впоследствие – изпълнително дело № 797/16г. на същия съдебен изпълнител.

През 2020г., п о предявен отрицателен установителен иск на ищеца по чл. 439 от ГПК,било признато за установено по отношение на кредитора,че сумите по изпълнителния лист са недължими поради изтекла погасителна давност и издаденият изпълнителен лист бил обезсилен от съда.Въпреки това съдебния изпълнител събрал дължимите суми, в размер, значително надвишаващ посочените в листа стойности.

Ищецът поискал от съда обратен изпълнителен лист и такъв му бил издаден, но само за сумите по първоначалния такъв,които му били върнати от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД; останали обаче неплатени събраните от К. суми за :366.50лв.,събрани на 23.01.2018г., 98.71лв. съдебни такси и още 200 лв. ДТ и на 04.05.2020г. – 3422.83лв. и 441.74 лв. съдебни такси.Поради това претенцията на К. Т. К. е за осъждане на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД да заплати на ищеца следните суми: 366.50лв. такси и разноски по изп. дело № 797/16г.на ЧСИ Обретенова, събрани на 23.01.2018г.;

39лв.обезщетение за забава / мораторна лихва върху сумата от 366.50лв. за периода 07.05.2020г.-30.05.2021г. ; 98.71лв. съдебни такси по същото дело , 200лв.–платени на ЧСИ Обретенова такси по изпълнителното дело, 3422.83лв.,платени на взискател на 04.05.2020г.;

2

369 лева обезщетение за забава / мораторна лихва върху сумата от 3422.83 лв. за периода 07.05.2020г.- 30.05.2021г. ; 441.74 лв.,платени на ЧСИ Обретенова като такси, ведно със законната лихва върху всички суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и разноските в производството.

Ответникът е оспорил иска,като твърди,че е върнал на ищеца сумите по обратния изпълнителен лист,а останалите суми не е получил неоснователно.

По делото са събрани писмени доказателства,изготвена е и е приета и ССЕ,от които се установява следното:

По искане на ответното дружество на 17.05.2006г. е издаден изпълнителен лист по реда на чл. 237 от ГПК (отм.) против ищеца по ч.гр.д. № 3479/06г.по описа на ПдРС, за вземания на “Водоснабдяване и канализация“ЕООД за доставена питейна вода за периода 31.03.2000г.-12.05.2003г.на стойност както следва: 1309.20лв.– главница, ведно със законната лихва върху нея от 12.05.2006г.до окончателното изплащане на вземането,26.18лв.–разноски и 40лв.възнаграждение за юрисконсулт. По делото няма данни ищецът да е оспорил така издадения изпълнителен лист по реда на чл. 250 или 255 от ГПК ( отм. ).

Въз основа н а така издадения изпълнителен лист "Водоснабдяване и канализация" Е О О Д като взискател е образувало изпълнително дело № 718/2007г.при ЧСИ М.Обретенова,като в изпълнителния лист има отбелязване на събрана и изплатена сума от 70.89лв.по това дело,без да е ясно какво е платено с нея.Делото е прекратено по реда на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК с постановление на съдебния изпълнител от 01.06.2016г. Взискателят въз основа на същия изпълнителен лист е подал молба за образуване на друго изп.дело през същата 2016г.Такова е образувано под № 797/16г.

На 23.01.2018г.по сметката на ЧСИ са постъпили по изп.дело 1069лв. парични средства на длъжника,разпределени от ЧСИ както следва: 603.79лв.са преведени на държавата като присъединен взискател,366.50лв.-на ответното дружество,без да се посочва вида или характера на платените суми,и 98.71лв.са усвоени като дължими такси към съдебния изпълнител.

На 04.03.2020г К. предявява пред ПдРС иск с правно основание чл.439 от ГПК,позовавайки се на изтекла в негова полза погасителна давност като новонастъпил факт и иска да се установи по отношение на ответното дружество недължимост на това вземане.По този начин оспорва изпълнението по изп. дело № 797/16г. Образувано е гр.д.№ 3663/20г.по описа на ПРС.С исковата молба е поискано обезпечение на иска чрез спиране на изпълнението по изпълнителното дело № 797/2016г. по описа на ЧСИ Обретенова, тъй като по същото е бил насрочен способ за принудително изпълнение срещу длъжника.С определение от 05.03.2020г.съдът е допуснал обезпечение на изпълнението на съдебното решение по него,като е спрял изпълнението по изп. дело 797/2016г на ЧСИ Обретенова.В тази връзка е издадена обезпечителна заповед на 12.03.20г.,получена от К. на 14.03.20г.

На 04.05.2020г. по сметката на ЧСИ е постъпила общо сума от 5339.55лв.от 3 длъжника,която съдебният изпълнител е разпределил на 07.05.2020г.по реда на чл. 460 от ГПК, по следния начин: 85.60лв.авансови такси на ЧСИ,431.45 лв.– на държавата като присъединен взискател, и 3352.83лв.–на взискателя, за пълно погасяване на задължението, от които : 1309.19лв.главница,2043.64лв.лихви като обезщетение за забава в плащането на главницата за период от 12.05.2006г. до 07.05.2020г.,и 70лв.–отново за взискателя,платени от него авансово такси по сметката на ЧСИ по делото.Остатъка от сумата в размер на 1043.53лв. е върнат на длъжника. Плащанията са извършени от ЧСИ на същия ден, 07.05.2020г.

На 08.05.2020г.изпълнителното дело е приключено от съдебния изпълнител поради пълно плащане на задължението по него.За издадената обезпечителна заповед ЧСИ Обретенова е била уведомена на 14.05.2020г.,след приключване на изп.дело.

След влизането в сила на решението на ПдРС по гр.д.№ 3663/20г.,с което са уважени исковете на К. за недължимост на вземането-през ноември 2020г. ,ищецът е поискал издаване в негова полза на обратен изпълнителен лист за сумите по първоначалния.РС Пловдив,ІІІ бр. състав,издава в негова полза обратен изп.лист,но в него не е включена законната лихва върху главницата от 12.05.2006г . до окончателното изплащане на вземането.„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е платило всичко дължимо съобразно този обратен изпълнителен лист.

Въз основа на така очертаната фактическа обстановка и при наведените в исковата молба обстоятелства и петитум първостепенният съд е квалифицирал иска като такъв с правно основание чл.55,ал.1,предл.трето от ЗЗД.А съгласно цитираната разпоредба всеки,който е получил нещо на отпаднало основание,е длъжен да го върне.Районният съд е посочил в мотивите си подлежащите на доказване факти в конкретния казус: имущественото разместване – плащането на суми от страна на К., изначалното наличие на основание за това плащане и последващото му отпадане от правния мир,реалното обогатяване на ответника с платеното от ищеца и общ факт,пораждащ както обогатяването, така и обедняването.

Съдът е приел за безспорно плащането на дълга в пълен размер,както и изначалното наличие на основание за плащането.Така не е формиран спор по това , че за вземането си за стойност на доставена вода,ответното дружество е разполагало с изпълнителен лист,издаден по частното дело № 3479 по описа на ПРС за 2006г. Установил е,че ч аст от таксите са платени направо на ЧСИ , без преди това да бъдат авансово внесени от ответника като взискател,като е приел,че с тях по никакъв начин ответното дружество не се е обогатило по смисъла на чл. 55 от ЗЗД и само поради това исковете за връщането им са неоснователни.

Като спорен въпрос съдът е очертал дали между страните,и от кой момент, е отпаднало основанието за плащане.

ПдРС посочва,че притезанието на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД към К. е било ликвидно и изискуемо към датата на издаването на изп.лист,като се е ползвало и със изпълнителна сила,съответно е било изпълняемо по принудителен ред , до момента на влизане в сила на решението на съда по гр.д. № 3663/20г.на ПдРС през ноември 2020г.С 4 това решение № 260931/19.10.2020г.е оспорено изпълнението по изп.д.№ 797/16 на ЧСИ М.Обретенова,тъй като притезанието е било погасено с настъпването на нов факт – изтичане на давност.Според първостепенния съд решение № 260931/19.10.2020г.обаче няма ретроактивно действие- то не оспорва изпълнението от датата на подаването на исковата молба (датата, на която длъжникът се е позовал на давността и е завършен сложния фактически състав на същата ), тъй като, по аргумент от чл.433,ал.1,т.7 от ГПК е необходимо настъпването на правопогасяващия факт да бъде установено със сила на пресъдено нещо,за да е противопоставимо на съдебния изпълнител,а според чл.439 от ГПК необходимо е самия факт да е настъпил след датата на издаването на изпълнителното основание. В противен случай съдебният изпълнител е длъжен да събере вземането принудително,тъй като дължи подчинение на издадения изпълнителен лист.

Напълно възможно е в периода от датата на подаването на иска по чл.439 от ГПК до датата на влизане на решението по него в сила,да бъдат събрани по изпълнителното дело суми.Това неблагоприятно за длъжника развитие на изпълнителния процес районният съд приема,че може да бъде преодоляно само чрез обезпечението на иска,допуснато чрез спиране на изпълнението.Но в случая, макар съдът да е допуснал по искане на К. обезпечение на иска му,издадената още на 12.03.20г. обезпечителна заповед е доведена до знанието на съдебния изпълнител на 14.05.2020г.Преди тази дата обаче,на 07.05.2020г., съдебния изпълнител е изпълнил вземането изцяло,платил е на взискателя още същия ден и е настъпило основанието по чл.433,ал.2 от ГПК за прекратяване на изпълнителното дело.То предхожда евентуалното основание по чл.433,ал.1,т.7 от ГПК,което би настъпило при уважен иск по чл. 439 от ГПК.ПдРС е приел,че така явилата се конкуренция на основания следва да бъде решена в полза на първото по време такова.