Решение № 92 от 25.02.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. София, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно търговско дело № 20251001000563 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №260172/07.05.2025 г. по гр. д. №2789/2019 г. по описа на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният осъдителен иск от „Пазари Запад“ ЕАД с ЕИК 130111826, срещу „Искра-21“ АД с ЕИК 121841032, с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 78 877 лева, ведно със законната лихва от 26.02.2019г. до плащането, представляваща обезщетение за лишаване от ползване за периода 25.02.2014 г. - 25.02.2019 г. на терен под сгради с идентификатори ***, *** и ***, находящи се в поземлен имот с идентификатор *** с площ 2822 кв. м., с номер по предходен план кв. 7, парцел II, находящ се в гр. София, ж.к.

Люлин IV мр, м. Красная песня, одобрен със заповед №РД-09.251 от 30.09.1991 г., целият с площ 5500 кв. м., с граници на имота от изток - бул. П.

Владигеров, запад - ул. 401, север бул. 3. Стоянов, юг - парцел.

Решението е обжалвано изцяло от ищеца в първоинстанционното производство - „Пазари Запад“ ЕАД, действащ чрез процесуалния си представител. Във въззивната жалба с вх. №269374/10.06.2025 г. се заявява, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства и при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че „Пазари Запад“ ЕАД като еднолично търговско дружество с общинско имущество, в чийто капитал е включен общински пазар, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин IV”, кв. 7, парцел II, се 1 легитимира като собственик на терена на този общински пазар, в който са разположени процесиите обекти, а именно терен под сгради с идентификатори ***, *** и ***, находящи се в поземлен имот с идентификатор ***. Оспорва се изводът на първата инстанция, че относно обект, представляващ магазин за мебели с площ 229 кв. м., са налице предвидените предпоставки по чл. 2, ал. 3 ЗОС /отм./, тъй като той е бил изграден от кооперативна организация със собствени средства и строителството е извършено до 13 юли 1991 г. В тази насока се излагат подробни съображения като се изтъква, че не се установява, че процесният обект е построен със средства на кооперацията, оттам и че за същия е налице тази императивна предпоставка за приложението на разпоредбата на отменения чл. 2, ал. 3 ЗОС/отм./. Поддържа се, че магазинът за мебели, изграден през 1981 г., представлява временна постройка по смисъла на чл. 120 ППЗТСУ (отм.), не е имал траен градоустройствен статут, за него не е проведена процедура по инициатива на собственика му по реда на § 17 от ПР на ЗУТ за изменение на действащия регулационен план, с цел временният строеж да получи траен градоустройствен статут, поради което по отношение на него не е приложима отменената разпоредба на чл. 2, ал. 3 ЗОС. Изтъква се, че нанасянето на обектите в кадастралната карта с идентификатори ***, *** и *** не може да промени характера им на преместваемите обекти, тъй като одобрените кадастрални карти и кадастрални регистри имат единствено декларативно действия, като са налице множество случаи, в които преместваеми обекти са заснети в КККР като сгради. Заявява се, че обстоятелство, че в случая не се касае за недвижими вещи по смисъла на чл. 110 ЗС, се потвърждава и от представеното по делото писмено разрешение №30/26.07.2002 г., издадено от главния архитект на район „Люлин” в което е посочено, че конструкцията на преустройвания магазин за мебели е сглобяема /метална/. Посочва се, че за основателността на иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД не е от значение начинът на ползване, респективно неизползването на вещта, а е достатъчно тя да се намира без правно основание във фактическата власт на ответника. Пояснява се, че всяко владение без основание води до обогатяване за владелеца (държателя) за сметка на собственика, поради което се дължи обезщетение по силата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като фактическата власт може да се упражнява чрез различни действия, включително чрез поставяне на вещи или застрояване на имота на собственика, което е възможно да се извършва лично от владелеца (държател) или чрез трето лице. Заявява се, че от разрешение № 30/26.07.2002 г. и удостоверение за ползване на строеж /обект/ по предназначение № 50/29.07.2002 г. се установява, че именно „Искра-21“ АД е юридическото лице, което се легитимира като собственик на процесния магазин за мебели с площ от 229 кв.м. Изтъква се, че е без правно значение обстоятелството къде точно са разположени магазин с площ 80 кв.м. и на магазин с площ 37 кв.м. (в обекти с ***, *** или ***), след като по отношение на разширяването и преустройството на обекта „магазин за 2 мебели” с площ 229 кв.м. последователно в магазин за мебели със склад и магазин за електроматериали и железария и в 3 броя магазини с обща площ 338 кв.м., а именно: с площ от 202 кв.м. под сграда с ***; с площ от 85 кв.м. под сграда с *** и с площ от 51 кв.м. под сграда с ***, не са налице предпоставките по чл. 2, ал. 3 ЗОС /отм./. При условията на евентуалност се сочи, че ако това обстоятелство се приеме за правно релевантно, то първата инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение, като служебно не е назначила техническа експертиза, която да установи къде точно са били разположени магазин с площ 80 кв.м. и магазин с площ 37 кв.м. в сградите заснети в КККР с идентификатори ***, *** и ***. Моли се решението да бъде отменено изцяло, а предявеният иск да бъдат изцяло уважен. Претендира се присъждане на сторените разноски пред двете съдебни инстанции.

В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в първоинстанционното производство – „Искра-21“ АД (н.), действащ чрез назначения постоянен синдик, е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди се, че действителният собственик, не само на процесните сгради, но и на прилежащия към тях терен е РПК „Искра Люлин - София“, на основание чл. 2, ал. 3 ЗОС (отм). Заявява се, че „Пазари Запад“ ЕАД е собственик само на частите от имота, извън прилежащите части от него към сградите, предвид което е налице спор за материално право /за собственост/ между ищеца, в настоящото производство и Кооперация „Искра Люлин-София“, което би следвало да се разреши по общия исков ред. Поддържа се, че от писмо от 02.02.2017 г. до главния архитект на СО-район Люлин и от протокол № 3/25.04.2017г. на комисия по чл. 196, ал.1 ЗУТ (представени от самия ищец) е видно, че РПК „Искра-Люлин София“ е собственик на сгради с идентификатори ***, *** и ***, поради което „Искра-21“ АД не е легитимиран да отговаря по предявения иск.

Изтъква се, че „Искра - 21“ АД не се е обогатил със суми, представляващи наем, плащан от наематели през процесния период, както и не е ползвал за дейността си процесните сгради. Заключава се, че от ищеца не е доказан нито един от елементите от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД. Моли се първоинстанционното решение да бъде изцяло потвърдено.

С определение от 22.10.2025 г. въззивниият съд е оставил без движение на исковата молба, като е дал конкретни указания на въззивника-ищец за отстраняване на констатираните нередовности. С уточнителна молба към исковата молба от 14.11.2025 г. „Пазари Запад“ ЕАД е изпълнил дадените указания. Препис от молбата – уточнение е изпратен за становище на „Искра21“ АД, като в дадения срок такова не е постъпило.

Въззивният съд намира във връзка с разясненията дадени с ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ВКС, ОСГТК, че доклад по делото вместо първоинстанционния съд не следва да бъде извършван, но следва да 3 разпредели доказателствена тежест между страните, доколкото такава липсва.

Следва да се произнесе по направените с молбата – уточнение от 14.11.2025 г. доказателствени искания и да даде възможност на страните да направят доказателствени искания във връзка с разпределената доказателствена тежест.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирана страна в процеса против решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

От приетите в първоинстанционното и въззивното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка:

С решение №81, отразено в протокол №61/23.07.1999г. на СОС, последният е решил да учреди „Пазари-Люлин“ ЕАД с общинско имущество и е утвърдил капитал и устав на дружеството. Последното е поело активите и пасивите по баланс към 31.12.1998г. на звено „Общински пазари“, район Люлин. Към решението е приложен списък на материалните активи, включени в капитала на „Пазари-Люлин“ ЕАД. Дружеството е регистрирано с решение №1/25.10.1999г. по ф.д. № 13015/1999г. на СГС.

С АЧОС № 5513/01.06.2021 г. е актуван общински пазар, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин IV, кв. 7, парцел II, по плана на м. Красная песня, одобрен със заповед №РД-09.251 от 30.09.1991г., с площ 5500кв.м. /като видно от отбелязване са изключени 1325кв.м. поради реституция/, с граници на имота от изток - бул. П. Владигеров, запад - ул. 401, север бул. 3. Стоянов, юг парцел. Посоченото правно основание за притежание правото на собственост от общината е чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗОС, вр. чл. 30, ал.4 ППЗОС и решение №81, протокол №61/23.07.1999г. на СОС. Отбелязано е в т. 11, че имотът е включен в капитала на „Пазари-Люлин“ АД по решение №81, протокол №61/23.07.1999г. на СОС.

Съгласно устав на „Пазари Запад“ ЕАД, върху който е отбелязано, че е приложение №3 към решение №773 по протокол №44/23.11.2017г. на СОС, капиталът е внесен изцяло от едноличния собственик Столична община и в него са включени непарични вноски, съобразно приложен списък, като част от списъка е идентичен с този към решение №81, протокол №61/23.07.1999г. на СОС.

С писмо от 02.02.2017г. „Искра - 21“ АД е уведомило главния архитект на СО-район Люлин, че собственик на сгради с ид. № ***, *** и *** (сгради с идентификатори 4, 5 и 6) е РПК

„Искра-Люлин София“.

Видно е от писмо от 06.02.2017 г. директора на дирекция „Общински строителен контрол“ до изпълнителния директор на „Пазари Запад“ ЕАД, че 4 след служебно проучване на информационната система на НАГ не са открити одобрени строителни книжа и разрешение за строеж на сгради с ид. № ***, *** и *** (сгради с идентификатори 4, 5 и 6).

Видно е от протокол №3/25.04.2017 г. на комисия по чл. 196, ал. 1 ЗУТ, че комисията е приела, че представените от РПК „Искра-Люлин София“ строителни книжа са непълни и че обектите са изградени като строежи с временен характер по смисъла на чл.120 ППЗТСУ /отм./. Липсват доказателства за проведена процедура по §26 ПРЗ ЗИД ЗК за деактуване на сградите и прилежащите терени. Не са открити доказателства за проведена процедура по § 17, ал. 1 ПР ЗУТ за запазване на временните строежи до реализиране на предвижданията на действащия ПУП, както и за проведена процедура по §17, ал. 2 ПР ЗУТ за допускане на изменение на ПУП с цел временните строежи да придобият траен градоустройствен статут. Съгласно предвижданията на действащия ПУП обектите попадат в УПИ II - за обществено обслужване и ТП. Със строителния план за имота е предвидено изграждане на осеметажна сграда за обществено обслужване. Обектите не са включени в режима на застрояване на имота. Въз основа на горното комисията е предложила на директора на „Общински строителен контрол“ да издаде заповед по чл. 195, ал. 5 ЗУТ за премахване на обектите и разчистване на терена от строителни отпадъци.

С отговор на искова молба от РПК „Искра-Люлин София“ са представени следните документи: разрешение за строеж №6327/1978г.

/нечетливо/, протокол за въвеждане в експлоатация на магазин за мебели от 30.11.1981г. с инвеститор ПК Искра, протокол № 1335/28.11.2001г., издаден от началника на Девета районна служба „Пожарна и аварийна безопасност“, одобрен инвестиционен проект от 2002г. в части Архитектурна, К., Ел., ВиК на обект магазин за мебели със склад и магазин за електроматериали и железария, фаза заснемане - промяна на функцията, с инвеститор РПК Искра и санитарно разрешително от 12.11.2001 г. за разкриване на обект магазин за мебели. Видно от представената обяснителна записка, обектът е проектиран и изпълнен като магазин за хранителни стоки в павилион, като в последствие е преустроен в магазин за мебели и за електроматериали и железария.