Протокол № 909 от 17.12.2021, Районен съд - Разград

ПРОТОКОЛ

№ 909 гр. Разград, 10.12.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ при участието на секретаря ПЕНКА В. ТОЦЕВА и прокурора Северина Любенова Монева (РП-Разград)

Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ

Наказателно дело от общ характер № 20213330200114 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ЗА Районна прокуратура Разград прокурор М.

ПОДСЪДИМИЯТ Т.С., явява се лично и с адв. З.

ВЕЩОТО лице чрез видеоконферентна връзка по реда на НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. З.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото.

СНЕМА самоличността на вещото лице

Ив. Хр. Ст. – 68, г. женен, неосъждан, без родство

СЪДЪТ разяснява на вещото лице наказателната отговорност по чл. 291 от НК, същият обеща да даде вярно заключение.

СЪДЪТ докладва заключението на вещото лице по извършената съдебномедицинска експертиза на лицето Р. ЦВ. СТ..

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Поддържам заключението. Запознах се с всички материали по делото, вкл. и с експертизата на д-р В.. Аз мисля, че тоя въпрос дали единствено и само шофьорът в автомобила може да понесе удари от лявата страна, не е поставен в експертизата, която ми е назначена. Нараняванията на Р.С. са установени от медицинската документация, там са описани в графите с чекиране, травмата на главата му. В неговите показания се уточнява че в областта на ухото, при приемането също е уточнено, че в 1 областта на ухото и травмата в рамото има изследване рентгелогично, което няма травмиране в костната структура. В ляво ухо и ляво рамо са нараняванията.

Съдебномедицинските заключения се изграждат на обективни факти в делото, които съм посочил.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси и възражения по заключението. Да се приеме.

АДВ. З.: Ние категорично възразяваме срещу изготвената експертиза. Не може медицинско лице да отговаря на въпроси от технически характер, без да направи изявление колко е сигурно и какъв е процента на вероятност, това което е дало като заключение да отговаря на твърдяното. Абсолютно не е компетентно и не е относимо. Не получихме категорични отговори на нито един от зададените въпроси.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА заключението на вещото лице.

НА вещото лице да се изплати възнаграждение в размер на 250 лв. от бюджета на съда за изготвената експертиза и участие в заседанието. (ИЗД. РКО) ОСВОБОЖДАВА вещото лице от участие в заседанието.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.

АДВ. З.: В разпоредителното заседание по делото направихме доказателствени искания във връзка с изготвяне на съдебномедицинска експертиза с вещо лице психолог, такова искане направихме и още в хода на досъдебното производство. Във връзка с оспорените от нас две съдебномедицински експертиза, считам че е необходимо да се назначи съдебномедицинска експертиза с вещо лице психолог, което след като се запознае с медицинската документация, с всички писмени и гласни доказателства, събрани в хода както на досъдебното, така и в съдебното производство, да отговори могъл ли е Т.С. да възприема адекватно към момента на инцидента цялата ситуация, да дава адекватни и обективни отговори на въпроси които са му задавани, както от полицейските служители, така и от медицинските лица, могъл ли е да възприема адекватно както извършената проверка за алкохол, така и представените му в последствие за подпис актове. Както и какъв е процента на вероятност и съществува ли възможност на лице в шоково състояние и установена с медицинска документация комоцио да му се въздейства и да му се повлияе по някакъв начин върху спомена и съзнанието към момента на инцидента, като му се съобщи и внуши за нещо сторено от него, с цел да отговаря и потвърждава внушеното му предварително в шоково състояние с комоцио, какви са непосредствените последни спомени на лицето и възможно ли е да се запази и възпроизведе спомен не от последните няколко минути на инцидента, а да се възпроизведе нещо което е по-назад във времето.

ПРОКУРОРЪТ: Намирам искането за неоснователно, няма връзка с предмета на доказване и цели единствено шиканиране на процеса.

2

СЪДЪТ, намира действително искането за неоснователно, като не намира че по искания начин могат да се установят конкретни обстоятелства от значение за делото. Съдът не намира за нужно да коментира конкретно изложените доводи за евентуални внушения по отношение на подсъдимия. Ето защо

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без уважение направеното искане.

АДВ. З.: Във връзка с хода по същество, моля да приемете талон за изследване, бланка, която всеки би могъл да види към Наредба № 1/19.07.2017 г., утвърден образец.

Искам да кажа, че беше отхвърлено искането ни, което правим отново по отношение на д-р В., да предостави снимковия материал от прегледа на Т.С., която твърди че го има в цифров апарат и технически е индивидуализира и е заснела състоянието му. По двете наши искания в разпоредителното заседание, съдът не ги отхвърли, а каза че на този етап на разпоредителното заседание, мисля че противоречията са доста в хода на съдебното производство и би следвало да се изяснят тези въпроси, които са от значение за обективната истина. В никакъв случай никакво шиканирне. Готови сме и за ход по същество, готови сме и с всички материали, но смятам че има неизяснени неща.

ПРОКУРОРЪТ: Считам искането за неоснователно.

СЪДЪТ не намира за необходимо допълнително да се изискат снимкови материали.

Намира, че делото може да се изясни и без тези материали, ето защо О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без уважение направеното искане.

АДВ. З.: Нямам други искания.

ПОДСЪДИМИЯТ: Не желая да дам обяснения.

СЪДЪТ на основание чл. 283 НПК прочита и приобщава писмените доказателствени материали по Досъдебно производство № 1873ЗМ-737/2020 г. по описа на РУМВР Разград.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата.

АДВ. З.: Нямам искания.

СЪДЪТ счете делото за изяснено и

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА съдебното следствие за приключено.

ДАВА ход на съдебните прения.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам повдигнатото обвинение понеже намирам че в хода на проведеното съдебно следствие безспорно се доказа извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, а именно това че на 12.11.2020 г., по главен път ІІ-49 Разград-Търговище до км. 24+410 в землището на гр. Разград, е управлявал МПС л. а. Опел 3

Вектра, с рег. № ************ с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 1.54 на хиляда, установено по надлежния ред. Обстоятелството, че именно подс. С. е управлявал лекия автомобил, се доказва от показанията на свидетелите Р. ЦВ. СТ., тези дадени в хода на проведеното разследване на досъдебното производство на 13.11.2020 г., на СВ. Г. СТ. - лекар в ЦСМП при МБАЛ Разград, и част от медицинския екип посетил произшествието, от АЙТ. Х. Ч. - медицинска сестра към същия екип, от Д. М. Д. и Х. Т. Х. мл. Автоконтрольори в сектор Пътна полиция при ОДМВР Разград, също посетили местопроизшествието и установили не само кой е управлявал МПС, а и употребата на алкохол от водача, а именно с техническо средство. Авторството на деянието в лицето на подсъдимия С., се доказва и от двете съдебномедицински експертизи - едната изготвена в хода на досъдебното производство, а другата при проведеното съдебно следствие, като в заключението си и двете вещи лица са категорични че именно подс. С. е управлявал лекия автомобил, а не свид. Р.С., като изводите си за това правят въз основа на телесните увреждания, които и двамата са получили в следствие на настъпилото ПТП. Заключенията на вещите лица са обективни, безпристрастни, обосновани, в достатъчна степен са пълни и ясни, изготвени са от компетентни лица, притежаващи нужните знания и опит, поради което следва да бъдат напълно кредитирани. Аргументът на защитата, че на вещите лица е възложена недопустима задача, а именно чрез нараняванията на освидетелстваните лица, да дадат заключение относно местоположението им в процесния автомобил на автопроизшествието, е несъстоятелен. Така поставената задача е не само е допустима, но и абсолютно относима и необходима, с оглед предмета на доказване в настоящото досъдебно производство, касателно авторството на извършеното деяние. Както беше посочено по-горе е ясно какви са заключенията на вещите лица. Показанията на горепосочените свидетели също следва да бъдат кредитирани, тъй като са дадени от лица които са непредубедени и незаинтересовани от изхода на делото, последователни са и вътрешно непротиворечиви, взаимодопълващи се и са кореспондиращи помежду си, което ги прави обективни и не води до съмнения в тяхната достоверност. Действително, макар и единственият пряк очевидец на случая свид. Р. ЦВ. СТ. в последствие вече да твърди че не подсъдимия, а самият той управлявал МПС, то неговите показания следва да бъдат ценени много внимателно. Следва да се отчете обстоятелството, че на 13.11.2020 г., т. е още на следващият ден, Р.С. е бил разпитан от разследващ полицай Н. И., пред която категорично, дума която дори самият той употребява, е заявил че лекият автомобил се е управлявал по подс. С.. Тези показания са прочетени от съда на основание чл. 281, ал. 4, във връзка с ал. 1, т. 1 НПК, съответно са приобщени като гласно доказателствено средство и именно те следва да бъдат кредитирани, понеже са депозирани непосредствено след възникналото събитие и преди свидетелят да се срещне с подсъдимия, с когото са много близки приятели от детинство. Също така впоследствие, след направено искане от подсъдимия, тогава обвиняем и неговия защитник адв. З. протокол за предявяване на разследване от 23.11.2020 г., съответно уважен от прокурор при Районна прокуратура Разград на 10.12.2020 г. разследващ полицай Н. И. провела очна ставка между обвиняемия и свидетеля. В хода на същата, обаче свид. Р.С. депозира диаметрално противоположни показания, а именно: че на 12.11.2020 г. той 4 управлявал МПС. В хода на съдебното следствие по настоящото дело, той продължава да твърди това. Тези негови показания не следва да бъдат кредитирани, защото са лъжливи и не отговарят на обективната действителност и очевидно обслужват защитната теза на подсъдимия. В тази им част показанията му са в директно противоречие с показанията на медицинския и полицейския екипи, пред които самият Р.С., а и подсъдимия вечерта на местопроизшествието, са обяснили че водач на катастрофиралото МПС е именно подсъдимия, като дори от свид. Р.С. са снети обяснения, написани собственоръчно от него, в които твърди че Т.С. е управлявал автомобила. Именно, тъй като показанията в тази им част на свидетеля са в директно противоречие, на първо място са самите негови показания които е дал в първия му разпит, в противоречие са и със заключенията на двете съдебномедицински експертизи, които са категорични, водят до това, че показанията му са непоследователни, пристрастни, неподкрепени от останалите доказателства по делото, което води пък до тяхната необективност и недостоверност, поради което и не следва да бъдат кредитирани. Не следва да бъдат кредитирани и показанията на свидетелите П. С. М. - баща на подсъдимия и ЦВ. Т. СТ. – баща на свид. Р.С. по гореизложените съображения. Освен това тези свидетели не са и преки очевидци на процесните събития, а възпроизвеждат това което са им казали синовете им. Следва да се има предвид че свид. П. М. е бил напълно наясно още вечерта, когато е посетил сина си в болницата, че последният го грози наказателна отговорност по повод на това което е извършил и то свързана с налагане на наказание лишаване от свобода, ето защо изградената в последствие защитна версия на подсъдимия цели само и единствено той да избегне следващата му се наказателна отговорност, в което за съжаление е въвлякъл и най-близките си. Употребата на алкохол от същия, е установена по надлежния ред, а именно този предвиден и нормативно установен в Наредба № І/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техни аналози, а именно с техническо средство.

Предвид изложеното, моля да признаете подсъдимия за виновен в извършване на престъплението за което му е повдигнато обвинение. Що се касае до индивидуализацията на наказанието, което следва да му се наложи, ако бъде признат за виновен, то предлагам същото да бъде определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, каквито намирам че са предходното му осъждане, липсата на каквото и да е съжаление, или разкаяние за извършеното, дори и най-малка критичност, причиняването на ПТП и лека телесна повреда на пътуващия до него пътник. На всички нас е ясно каква е опасността от управление на МПС след употреба на алкохол и до какви тежки последици би могло да се стига, в т. ч. до причиняване на смърт и тежки телесни повреди. Макар наст. случай да не е такъв, а да са причинени само щети на МПС и лека телесна повреда, ако неглижираме поведението на подсъдимия, то утре резултата от подобен род деяние може далеч да не е толкова лек, още повече предвид липсата на укоримост у същия за стореното. Всички ние добре знаем какъв е отзвука в обществото за този вид престъпления, ето защо наказание лишаване от свобода, каквото е предвидено от закона за това престъпление, определено малко над неговия среден размер, а именно около 2 години и 4 месеца, се явява съответно както на обществената опасност на извършеното, така и на личността на подсъдимия и би 5 постигнало своето поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо него, а така също би се отразило възпитателно и предупредително на останалите членове на обществото, т. е би постигнало целите визирани в чл. 36 НК. Определено не са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК и наложеното наказание следва да бъде изтърпяно от подсъдимия при първоначален режим съобразен с разпоредбата на чл. 57 ЗИНЗС, като размера на предложеното наказание обуславя същия да бъде строг такъв. Отделно от това са налице предпоставките за приложение на чл. 68, ал. 1 НК, понеже подсъдимият е извършил настоящото престъпление, което е умишлено такова, в изпитателния срок на осъждането му за друго умишлено престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК по нохд № 92/2019 г. по описа на Окръжен съд Търговище. Съдебният акт по това дело е влязъл в сила на 18.06.2019 г., т. е определеният 3-годишен изпитателен срок е изтекъл на 18.06.2021 г., а деянието предмет на настоящото дело е извършено на 12.11.2020 г.,или подсъдимият следва да изтърпи и отложеното му наказание и то отделно, също при първоначален строг режим, обоснован от обстоятелството че сбора от това наказание и предложеното по-горе надвишава 2 години.