Решение № 13 от 08.02.2023, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Оряхово, 08.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Люб. Павлова при участието на секретаря Вержиния Ив. Иванова като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Гражданско дело № 20221460100551 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на С. Г. К., ЕГН ********** от гр. Оряхово, ул. „Христо Смирненски“ № 47, действаща чрез пълномощника си адв. Д. М. от САК против „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.

Джавахарлал Неру № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г, представлявано от С.П.П., като са предявени искове за обявяване нищожността на клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем № 5839028 от 21.07.2022 г., предвиждащи заплащането на такса за експресно разглеждане в размер на 754,80 лв. и неустойка за непредостявяне на поръчител по кредита в размер на 503,10 лв.

Предявени са два обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 -ро ЗЗД, а в условията на евентуалност - с искове с правно основание чл. чл. 26, ал. 1, предл. 3- то ЗЗД.

От името на ищцата се твърди, че между нея и „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ********** е сключен Договор за паричен заем Standard 14 № 5839028 от 21.07.2022 г. Посочва се също, че съгласно сключения договор, заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя заем в размер на 1200 лв., а заемополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията и срока на сключения договор – 30 вноски за 60 седмици, като кредитът е отпуснат при годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,38 % и при фиксиран ГЛП от 40,32 %.

Сочи се, че съгласно чл. 1, ал. 3 от договора ищцата следва да заплати допълнителна такса за услуга по експресно разглеждане на искането за заем в размер на 754,80 лв., която ще бъде разсрочена за изплащане заедно с погасителните вноски по заема. Освен това съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемателят се е задължил да представи в 3-дневен срок обезпечение по заема, а в ал. 2 на същия член е уговорено, че ако не предостави такова, ще дължи 1 неустойка в размер на 503,10 лв., която също ще бъде разсрочена за плащане към погасителните вноски по заема.

Твърди се нищожност на сключения Договор за паричен заем № 5839028 от 21.07.2022 г., поради противоречието му с нормите на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10, вр. с чл. 22 и чл. 19, ал. 1, вр. с чл. 10, ал. 2 и чл.

10а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК, като са изложени подробни доводи за неправилно посочване на ГПР по заема и на ГЛП по него, тъй като в същите е следвало да бъдат включени допълнителната такса за услуга по експресно разглеждане на искането за заем и неустойката за непредставяне на поръчител по заема. Иска се произнасяне на съда в мотивите на съдебното решение по отношение на твърдяната недействителност на целия договор за заем и обявяване нищожността на клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем № 5839028 от 21.07.2022 г., поради противоречие с императивни норми от ЗПК, поради заобикаляне на закона – чл. 19, ал. 4 от ЗПК и поради накърняване на добрите нрави, вкл. и неравноправност. Изложени са подробни доводи във връзка с твърденията за нищожност на тези клаузи, свързани главно с невключването на таксата и неустойката в ГПР по заема.

Претендират се разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК **********, действащо чрез адв. А.Н. от МАК, с който се оспорват предявените искове като неоснователни. Признава се факта, че с ищцата е сключен Договор за паричен заем № 5839028 от 21.07.2022 г. за сумата от 1200 лв., с всички негови условия и уговорки.

Твърди се, че не са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9-11 от ЗКП, тъй като при посочена фиксирана лихва липсва задължение в договора да се съдържа информация по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗКП, а не е налице и законово ограничение относно размера на възнаградителната лихва. Сочи се, че правилно е определен и ГПР, тъй като същият е изчислен именно към момента, в който е сключен договора, поради което в него няма основание да се включва начислената в последствие неустойка. Това е така, тъй като на кредитора не е известно дали заемателят ще изпълни поетото с договора задължение, а чл. 19, ал. 3 от ЗПК гласи, че при изчисляване на ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща за неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Цитирана е и практика на Съда на ЕС, според която не е необходимо договорът за кредит да съдържа разбивка на всяка погасителна вноски, от която да е видно погасяването на главница, лихви и други разходи по кредита.

По отношение на твърденията за нищожност на клаузата за неустойка се твърди, че в случая същата има обезщетителна функция за евентуалните вреди от неизпълнение на договора, без необходимост от доказване на вредите и този разход изрично е изключен от законодателя при изчисляването на ГПР (чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК). Сочи се също, че при преценка за прекомерност следва да се намали нейният размер, а не директно да се счита за нищожна.

По отношение на твърденията за нищожност на клаузата за предоставена услуга за експресно разглеждане на документи се твърди, че същата не е действие по усвояване или управление на кредита, като няма задължителен характер. Ищцата доброволно е заявила ползването на услугата, вместо да изчака 10 дни за одобрение на кредита. Сочи се, че тя е 2 допълнителна услуга и стойността и на основание чл. 19, вр. с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗКП не следва да се включва в ГПР по договора, а и следва да се има предвид, че договор за заем може да не бъде подписан и съответно да не възникне заемно правоотношение между страните.

При горните аргументи е отправено искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни, като се претендират и разноски по делото и е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

След като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на ищеца, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

С определение № 385/12.12.2022 г., неоспорено от страните, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за паричен заем Standard 14 № 5839028 от 21.07.2022 г. за сумата от 1200 лв., с всички негови условия и уговорки. Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото доказателства.

Видно от представения по делото Договор за паричен заем Standard 14 № 5839028 от 21.07.2022 г. „Вива Кредит“ ООД, ЕИК ********** е отпуснало заем на ищцата в размер на 1200 лв. за срок от 60 седмици (30 вноски), с месечна погасителна вноска от 75,49 лв., включваща част от дължимите по кредита главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Договорът е сключен при ГПР от 49,38 % и фиксиран ГЛП от 40,32 %. Съгласно чл. 1, ал.

3 от договора ищцата следва да заплати допълнителна такса за услуга по експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 754,80 лв., която ще бъде разсрочена за изплащане заедно с погасителните вноски по заема. В тази връзка съгласно чл. 2, ал. 1, т. 7 от договора общият размер на всички плащания, с включената такса за експресно разглеждане, възлиза на 2264,70 лв. Освен това съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемателят се е задължил да предостави в 3-дневен срок обезпечение по заема – поръчител (отговарящ на редица изрично посочени условия) или банкова гаранция, а в ал. 2 на същия член е уговорено, че ако не предостави обезпечение, ще дължи неустойка в размер на 503,10 лв., която също ще бъде разсрочена за плащане към погасителните вноски по заема, при което дължимата месечна вноска ще възлиза на 92,26 лв., а общото задължение по договора става 2767,80 лв.

Горните обстоятелства се установяват и от приетите като доказателства и представени от ответното дружество справка – погасителен план по Договор за паричен заем № 5839028 от 21.07.2022 г., която включва дължимите по договора суми, съгласно погасителен план, вкл. и платените от ищцата суми по заема и дължимия остатък.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Представените по делото доказателства дават основание за извода, че страните са във валидно кредитно правоотношение, възникнало въз основа на сключен между тях Договор за паричен заем Standard 14 № 5839028 от 21.07.2022 г. за сумата от 1200 лв. В конкретния случай се касае за сключване на договор за паричен заем от разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), където е предвидена 3 възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние. Съгласно чл. 18 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2, получил съгласието на потребителя за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Съгласно ал. 2 на текста за доказване на електронни изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).

Разпоредната на ал. 3 на чл. 18 от ЗПФУР предвижда, че изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна, и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Закон за потребителския кредит (ЗПК), както и разпоредбите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Съгласно разпределението на доказателствената тежест по предявените искове, съдът намира исковете за основателни по следните съображения:

Ответното дружество, съобразно изричните указания на съда, не ангажира доказателства в процеса, че ищцата е заявила искане за ползване на услугата за експресно разглеждане на заявката си за кредит с цена за услугата от 754,80 лв., както и че преди подписване на договора за заем е била предварително уведомена за съдържанието на клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора за дължима неустойка в размер на 503,10 лв. в случай на непредоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1 на същия чл. 4.

Съдът намира за неоснователно твърдението на ответника, че бързото разглеждане на документи не може да се разглежда като действие по усвояване на кредита само поради факта, че предхожда сключването му и се твърди, че е допълнителна, доброволно избрана и незадължителна услуга за заемателя, които обстоятелства не се доказаха от ответника. Експресното разглеждане на документи може да се приеме, че на практика е част от процедурата по усвояване на кредита, тъй като обуславя неговото по-бързо отпускане, респ. усвояване от заемателя. Именно това е целта на експресното разглеждане и одобрение на кредита – неговото по-бързо получаване от страна на потребителя. Поради това съдът намира, че претендираната такса за експресно разглеждане на документите, чрез които ищцата кандидатства за отпускане на кредита, заобикаля забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява на кредитора да иска от потребителя заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване на кредита. С тази такса кредиторът цели да си набави допълнителни плащания, извън предвидените в закона. Освен че не се доказа, че услугата е изрично избрана от страна на ищцата, то не се установи и дали въобще има друга процедура за кандидатстване за кредит освен тази, която е наречена от кредитора „експресно разглеждане на заявката за паричен заем“ и съответно какво 4 включва тази друга процедура. Отделно от това по отношение на цената на тази такса от 754,80 лв. не става ясно въз основа на какви критерии е формиран този необосновано висок размер, което е допълнително основание да се приеме, че по същество тази уговорена „такса“ оскъпява по скрит начин кредита, респ. ГПР, като основен критерий за потребителя при определяне на финансовата тежест на кредита. Бързото разглеждане на документите на потребителя няма пряко отношение към съществените престации по договора за заем и предхожда по време сключването му, поради което не може да бъде определено и като допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. С оглед на тези доводи и предвид заобикалянето на разпоредбата на чл. 10а, ал.