Решение № 137 от 12.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. София , 10.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Людмила Цолова

Светла Станимирова

Женя Димитрова при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Людмила Цолова Въззивно търговско дело № 20201001002239 по описа за 2020 година за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК .

С решение №417, постановено на 28.02.2020г. по т.д.№460/2019г.

Софийски градски съд е осъдил на основание чл.99 ЗЗД вр. чл.430 ал.1 ТЗ „Петком“ЕООД, Н. П. М. и К. Т. Л. при условията на солидарност да заплатят н а „Мелон България“ЕАД сумата 37363,47 лв. – вземане за главница, цедирано на ищеца от „Юробанк България“АД по договор за банков кредит продукт „БИЗНЕС ОВЪРДРАФТ“ № BL 19710 от 09.07.2008 г. с разсрочено плащане за периода 21.03.2014 г. – 10.07.2018 г. ; само „Петком“ЕООД да заплати на „Мелон България“ЕАД и сумата от 12617,69 лв. – цедирана главница по същия договор с разсрочено плащане за периода до 21.02.2014 г., включително; отхвърлил е предявения срещу тримата ответници иск за разликата от 5316,00 лв. до пълния предявен размер от 55297,16 лв., както и предявения срещу физическите лица иск при условията на солидарност да 1 заплатят сумата 12617,69 лв. – главница по същия договор с разсрочено плащане за периода до 21.08.2014 г. като погасен по давност. Присъдил е в полза на „Мелон България“ЕАД направените от него разноски и юрисконсултско възнаграждение, а последният – да заплати на процесуалния представител на физическите лица адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА.

Срещу така постановеното първоинстанционно решение са постъпили в законоустановения срок въззивни жалби и от ищеца , и от ответниците Н.М. и К.Л..

В жалбата си „Мелон България“ЕАД оспорва решението в частта,с която съдът е отхвърлил иска срещу М. и Л. за сумата 12 617,69 лв. като погасен по давност, както и в частта,с която искът срещу тримата ответници е отхвърлен за разликата от 5 316 лв.,представляваща преоформена лихва, натрупана към главницата. По отношение на първото от тези вземания въззивникът е направил оплакване за вътрешна противоречивост на първоинстанционното решение, сочейки,че от една страна съдът е приел,че вземанията по разсрочените вноски, доколкото не представляват периодични плащания, се погасяват с изтичане на общата петгодишна давност, а от друга – че тази давност следва да се изчислява не от изтичането на срока по кредита,а от падежа на всяка от вноските. Поддържа се тезата,че в случая следва да намери приложение чл.430 ал.1 ТЗ, която установява,че задължението за плащане на цялата сума по кредита става изискуемо с изтичането на уговорения срок, който в случая е изтекъл на 10.02.18г., като въпреки настъпилите падежи на вноските по погасителния план, те не следва да се разглеждат като самостоятелни вземания с настъпил падеж. Решението в останалата му обжалвана от този въззивник част е оспорено с доводи, че договорът за кредит представлява по характера си търговска сделка, сключена от банкова институция при осъществяване предмета й на дейност, като за този вид правни субекти е създадена възможност за капитализиране на лихви при определени условия, с което към неизискуемата главница се прибавят лихви, които по същността си представляват възнаграждение по договора за кредит.Твърди се,че уговорката в анекс №2 към договора за кредит в този смисъл не води до погасяване на съществуващи задължения на кредитополучателя и солидарните длъжници, а само преурежда първоначално 2 уговорените условия по съществуващия кредит. Възражения въззивникът е направил и срещу присъждането по реда на чл.38 ал.2 ЗА в негова тежест на адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ответниците физически лица, по съображения за липса на данни за наличие на рознинска връзка между тях. Поискано е решението да бъде отменено в обжалваната му част,като въззивната инстанция уважи предявения от дружеството иск изцяло.

Ответниците по тази въззивна жалба Н.М. и К.Л. са я оспорили като неоснователна и молят да бъде отхвърлена.

С подадена от тях въззивна жалба същите оспорват решението в частта му,с която са осъдени да заплатят в полза на „Мелон България“ЕАД солидарно с „Петком“ЕООД сумата 37 363,47 лв., както и направените от ищеца разноски и юрисконсултско възнаграждение. Считат за неправилен изводът на съда за доказана активна материално-правна легитимация на ищеца при направено от тях оспорване на приетото по делото „потвърждение за извършена цесия“, което съдът е игнорирал.Неправилен , според тези въззивници, е и изводът за наличие на тяхно задължение към ищеца.Твърдят, че този извод на съда е формиран на базата на недопустимо извършено от него стеснително тълкуване на клаузата от анекс №2 към договора за кредит /с който е поета солидарната им с кредитополучателя отговорност/, имаща характер на условие за влизането в сила на същия, като е приел,че това условие касае единствено началото на теченето на периода за облекчено погасяване на дълга, вместо, че то е задължително за влизане в сила на анекса изобщо. По тези съображения въззивниците - физически лица са поискали решението да бъде отменено в обжалваната му част,а искът,предявен срещу тях – отхвърлен като неоснователен. Претендират направените пред двете инстанции разноски.

Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок от легитимирани страни в процеса, имащи правен интерес от обжалване на решението и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което са допустими.

Софийски апелативен съд, произнасяйки се по реда на чл.269 ГПК и като взе предвид данните по делото , констатира следното:

3

Ищецът „Мелон България“ЕАД е предявил срещу „Петком“ЕООД , Н.М. и К.Л. искова молба, в която е изложил твърдения за сключен на 09.07.2008г. между „Юробанк България“АД и „Петком“ЕООД договор за банков кредит, по силата на който кредитополучателят усвоил сума в размер на 50 000 лв. за посрещане на краткосрочни оборотни нужди; със сключен към договора анекс №2/04.10.2011г. кредитът е преоформен,като просрочената главница и натрупана възнаградителна лихва са отнесени към редовната главница по кредита, а в договора и анексите към него са встъпили като съдлъжници при условията на солидарна отговорност физическите лица Н.М. и К.Л.. Към 03.08.2017г. задълженията по кредита не са били обслужвани редовно и той е бил в просрочие,а крайният срок за връщане на сумите по него е изтекъл на 10.07.2018г. Активната си легитимация ищецът обосновава с качество на цесионер по сключен на 21.06.2017г. с банката договор за цесия /влязъл в сила на 03.08.2017г./, с който тя му прехвърлила вземанията си по кредита, наред с други вземания,посочени в приложение към договора за цесия. Твърди се , че ответниците били уведомени писмено за цесията и че следва да плащат на „Мелон България“ЕАД като техен кредитор, но погасяване на вземанията не били извършени до датата на завеждането на исковата молба.

Поради това ищецът е поискал съдлъжниците М. и Л. те да бъдат осъдени в условията на солидарност с „Петком“ЕООД да му заплатят прехвърленото му вземане за главница по договора за банков кредит в размер на 55 297,16 лв., ведно със законната лрихва и разноските по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците Н.М. и К.Л. са оспорили основателността на претенцията на ищцовото дружество,за което считат,че не може да се легитимира като носител на твърдяното материално право на вземане срещу тях. Доколкото в договора за цесия е записано,че той влиза в сила след заплащането на уговорената цена за вземанията и не са налице данни за плащането й, ответниците считат,че договорът не е породил правно действие изобщо и конкретно спрямо тях,тъй като в приложението, в което са описани прехвърляните вземания, както и в банковото извлечение от счетоводните книги, е посочено единствено името на кредитополучателя „Петком“ ЕООД, но не и тези на ответниците. Същите оспорват,че са надлежно уведомени за 4 цесията, считайки, че за частния съдебен изпълнител липсва правна възможност да връчва документи изобщо, а това важи единствено за тези по образуваните пред него изпълнителни дела. Оспорен е като невлязъл в сила анекс №2, предвид неизпълнено посочено в него условие за внасяне на сума в размер на 1300 лв., на основание на което не е произвело действие и обективираното в анекса изявление за встъпване на физическите лица в дълга на „Петком“ЕООД. Направено е възражение за погасяване на част от задълженията за анюитетни вноски по кредита, които ответниците считат за периодични плащания, с изтичането на кратката погасителна давност от три години. По тези съображения ответниците са поддържали становище за неоснователност на претенциите на ищеца срещу тях и искане за отхвърлянето им. Претендирани са разноски и присъждане по реда на чл.38 алр.2 ЗА на адвокатско възнаграждение на процесуалния им представител.

При постановяването на решението си съдът е приел за установено наличието на валидно възникнало въз основа на сключения между „Юробанк България“АД и

„Петком“ЕООД договор за кредит търговско правоотношение, по силата на което кредитополучателят се е задължил да върне усвоените от него средства ,ведно с възнаградителна лихва и лихва за забава в определен срок. Прието е, че с анекс №2 към договора ответниците физически лица са встъпили в дълга на дружеството - кредитополучател като съдлъжници към банката, поемайки солидарна с неговата отговорност за плащане, както и че към момента на сключването му са приели съществуването на остатък от усвоената главница в размер на 47 148,25 лв., просрочени главница и лихви в размер на 7876,40 лв. и дължими такси, комисионни, застрахователни премии и други разноски по кредита в размер на 259 лв. , като са постигнали съгласие сборът от тези суми да бъде преоформен в главница, за изплащането на която е предвиден облекчен ред – в рамките на първите 12 месеца да бъде изплащана само лихвата, което облекчение да отпадне в случай,че не бъде платена първоначално определената сума от 1300 лв. Обсъдени са като доказателства, надлежно установяващи активната материално- правна легитимация на ищеца, договорът за цесия, писменото потвърждение от страна на представители на банката, че вземанията по договора са прехвърлени на цесионера „Мелон България“ЕАД и връчените на М. при отказ,а на Л. - чрез негова близка, 5 уведомления за цесията. Писменото потвърждения от цедента съдът е кредитирал като годно да установи настъпилия прехвърлителен ефект,въпреки липсата на данни за плащане на цената на вземанията, което е поставено като условие за влизането в сила на договора за цесия и доколкото по делото няма твърдения и ангажирани доказателства за обстоятелство, което да поставя под съмнение декларираното в потвърждението. Като неоснователно е счетено възражението на ответниците, касаещо връчването на уведомленията за цесията,извършено от ЧСИ, като съдът се е основал на разпоредбата на чл.18 ал.5 от ЗЧСИ, придаващ на частните съдебни изпълнители качеството на длъжностни лица по смисъла на чл.179 ГПК, както и на тази по чл.43 ЗЧСИ, овластяваща го да делегира правомощия по връчване,а следователно и да учредява удостоверителна компетентност. С оглед това е приел,че длъжниците са надлежно уведомени по реда на чл.99 ал.3 ЗЗД за извършената цесия. По отношение на оспорената от ответниците тяхна материално правна легитимация да отговарят за задължението на кредитополучателя и с оглед наведения довод, че анексът, подписан доброволно от тях, в качеството им на съдлъжници, поели солидарна отговорност наред с кредитополучателя, за задълженията му, не е влязъл в сила, съдът е извършил тълкуване на волята на страните по него. Съобразил е,че в анекса изрично е визиран като мотив за сключването му - изпитвани от кредитополучателя затруднения за изпълнение на задълженията му и желание на банката да го подпомогне. С оглед това, както и предвид факта , че срокът за плащане на вноската от 1300 лв. /30.09.2011г./ е обвързан с началния период на облекченото плащане /от м.октомври 2011г./ и систематичното място на условието за влизане в сила на анекса е в началото на същия,а не след изявленията на ответниците за встъпване в дълга, съдът е приел,че смисълът на това условие, който може да бъде изведен и от клаузата на чл.18 от анекса, е, че то касае единствено последиците от прилагането на облекчения ред за погасяване на задълженията. На базата на това и доколкото встъпването в дълг представлява самостоятелно от правна гледна точка правоотношение, съдът е приел,че ответниците са обвързани със задълженията, произтичащи от договора за кредит. Съобразено е,че ищецът претендира усвоена и невърната на падежа главница по договора за кредит,като падежиралите към момента на сключването на анекс №2 /м.октомври 2011г./ вноски от същата са били в размер на 2832,91 лв.,а 6 непадежиралите такива до края на срока на договора – 47 148,25 лв. /видно от изрично посоченото в анекса и приложения към него погасителен план/.