Решение № 41 от 16.08.2021, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. В. , 08.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГР. СЪСТАВ - ОБЖАЛВАНЕ

ДСИ в закрито заседание на осми август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Л. В. Л.

В. Д. С.

В. Й. М. като разгледа докладваното от В. Д. С. Въззивно гражданско дело № 20211300500292 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.435 ал.2 т.2 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на СВ. С. М. от с.В., обл. В. в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20201320403099. Жалбата е подадена против действията на Държавен съдебен изпълнител/ДСИ/, изразяващи се в запориране на парични средства на М., които са с произход от пенсия, като е било изпратено запорно съобщение до банка ДСК.

Излагат се аргументи, че по тази сметка М. получава суми от пенсия, която е в размер под минималната работна заплата. М. твърди, че тези суми са несеквестируеми съобразно разпоредбата на чл. 446а от ГПК.

Правят се и следните доказателствени искания: да бъде възстановена сумата от 26,18 лева, която според М. е неправомерно изтеглена от сметката му в банка ДСК и е преведена по сметка на ДСИ; да се спре изпълнителното производство, както и да се спре действието на запорното съобщение.

Иска се да бъде отменено обжалваното действие „налагане на запор върху банкова сметка на длъжника“ в Б. ДСК.

1

Държавен съдебен изпълнител е депозирал пред Окръжен съд - В. мотиви, в които изтъква доводи за неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и изтъкнатите във възражението аргументи, провери законосъобразността на обжалваното действие, намери за установено следното от фактическа страна:

Подадената жалба е допустима – подадена е в законовия срок от процесуално легитимирано лице срещу обжалваем акт съобразно разпоредбата на чл. 435 ал.2 т.2 от ГПК.

Изпълнително дело № 20201320403099 е образувано по молба от Ж. Г.

С. от гр. В. по повод задължение с произход „неимуществени вреди“, които М. е причинил на взискателя и за което има влязъл в сила съдебен акт.

На 24.09.2020 г. ДСИ е изпратил до Н. Р. в гр. В. /като трето задължено лице/ запорно съобщение, с което уведомява Н., че налага запор върху „личната пенсия на длъжника“.

Изпратени са били запорни съобщения и до П. и. б., И. А. б. и У.К. Б. по същото изп. дело.

С писмо №17-10-016474/1/03.02.2021г. банка ДСК уведомява ДСИ, че е наложен запор върху спестовната и върху разплащателната сметка на длъжника /двете са с различни номера/.

В писмото на банка ДСК до ДСИ е посочено, че по блокираната сметка постъпва „пенсия ПОД установения размер на минималната работна заплата, по отношение на която запорното съобщение не поражда действия“, както и че „средства с такъв произход ежемесечно ще бъдат предоставяни на разпореждане на титуляра, длъжник по запора“.

По делото е постъпило писмо от банка Д. от 18.03.2021 г., с което банка Д. съобщава на ДСИ, че „сума в размер на 26,18 лв. е преведена в изпълнение на запора на 10.02.2021 г. и представлява натрупано салдо по банковата сметка на длъжника от преводи с основание „пенсия“, придобили характер на спестявания“.

Точно за този превод от 26,18 лв. е подадена жалбата на М. и за тази сума е образувано настоящото дело.

2

Окръжният съд намира, че жалбата е основателна.

Според задължителните указания в т. 1 на Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия – запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др.

Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо.

Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това. Доколкото в случая длъжникът се позовава именно на несеквестируемостта на вещи/суми/, върху които е насочено принудително изпълнение, жалбата е допустима и отмяна на несъвместимите с несеквестируемостта действия е законна последица от извода за несеквестируемост на вещта.

Разпоредбата на чл. 446а ГПК е категорична, че суми от пенсия с размер под минималната работна заплата са несеквестируеми.

Суми с такъв произход не подлежат на принудително изпълнение.

Когато такива суми са придобили характер на спестявания /според писмото на банка Д./ също няма правна възможност върху тях да се насочва принудително изпълнение, защото произходът на тези суми е от пенсия, чийто размер е под размера на минималната работна заплата за страната.

Действието на банковите служители не е съобразено със Закона, в частност с посочената разпоредба от ГПК, тъй като тези 26,18 лева представляват сума, чийто произход е от пенсия, която по размер е по-ниска от минималната работна заплата.

Нито банките, нито дори Държавата имат право да секвестират парични суми с такъв произход.

В това отношение Законът е категоричен – аргумент в разпоредбата на чл.446а ал.2 от ГПК/доколкото задължението не е за издръжка/.

Поради това настоящата инстанция намира, че доколкото процесната сума е несеквестируема вещ, действията на ДСИ, представляващи отнемане на несеквестируеми суми от банковата сметка на длъжника са неправилни и незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.

3

Водим от горното и на основание чл.437 ал.2 т.2 от ГПК , съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ действията на Държавен съдебен изпълнител при районен съд - Видин, извършени по изп. д. № 20201320403099, изразяващи се в отнемане на несеквестируеми суми от банковата сметка на длъжника СВ. С. М. с ЕГН********** в банка Д. чрез запор върху несеквестируема движима вещ, собственост на длъжника.

Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4