Решение № 150 от 15.11.2024, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Девин, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Диана Ал. Стоева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20245410100139 по описа за 2024 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл.124 ГПК, във връзка с чл.26, ал.1, предл. I, II и III ЗЗД, във връзка с чл.22, чл.11 и чл.19 ЗПК, във връзка с чл.143 ЗЗП от С. М. К., с ЕГН **********, от с. Б., общ. Б., обл. Смолян, ул. П. № *, чрез адв. Е. И., със съдебен адрес гр. П., ул.

Б. №* против „К. Й.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Х., ул. Л. № **, представлявано от В. М. И., с искане съдът да прогласи нищожност на клаузата от договор за кредит № 426*, предвиждаща заплащане на неустойка, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

В исковата молба ищцата поддържа твърдения, че е сключила с ответното дружество договор за кредит № 426*, по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 1100.00 лева, при годишен процент на разходите - 48,257%.

Съгласно чл.6 от договора, договорът за заем следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл.10 от ОУ към договора, а именно: едно или две физически лица, които отговарят 1 кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.

В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в чл.6 от договора, респ. на чл.10 от ОУ към договора за кредит от договора, същият дължи неустойка визирана в чл.8 на кредитора в размер на 1 088.25 лева, която той следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка.

Доверителят ми е усвоил изцяло заемният ресурс, но не дължи плащания за неустойка, поради това, че са били заобиколени изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК и поради това, че кредиторът е въвел неизпълнимо за кредитополучателя изискване.

Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението следва да се извърши при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения.

Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, които биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество. Неустойката се кумулира към 2 погасителните вноски и води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави.

Неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция.

Неустойката по спорния договор има санкционен характер, но поставянето на условие за обезпечение на задължение за всяка вноска с поемане на поръчителство от физическо лице, което да отговаря на изисквания, създаващи значителни за изпълнението им препятствия, противоречи на принципа на добросъвестността, тъй като цели да създаде предпоставки за начисляването на неустойката.

По изложените съображения, неустойката е излязла в разрез с добросъвестността извън присъщите й функции. Предвидено е тя да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита.

Поради невключването на неустойката в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговаря на реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката.

В срока за отговор по чл.131 ГПК от ответника е представен писмен отговор, в който поддържа, че искът е допустим, но изцяло неоснователен.

Ищецът е кредитополучател, който е сключил с дружеството „К.

Й.“ ООД договор за паричен заем № 426*/13.06.2023г., при общи условия и предоставена съответна информация в стандартния европейски формуляр.

Договорената сума от 1 700.00 лева е получена от кредитополучателя, за което той е подписал РКО от 13.06.2023г. От страните е уговорено връщането й на 13 месечни погасителни вноски от по 163.24 лева.

Едновременно с това е посочен и размера на погасителната вноска от по 293.00 лева месечно, в който размер е включена и дължимата неустойка, при липса на представено обезпечение, видно от приложения към договора 3 погасителен план.

Страните са постигнали съгласие за фиксиран месечен лихвен процент от 3. 330% и годишен процент на разходите от 48.068 %. Уговорено е и предоставяне от страна на кредитополучателя обезпечение в 3-дневен срок от сключване на договора, изразяващо се в осигуряване на 1 поръчител и 2 ипотека или особен залог или банкова гаранция или ценна книга, като при неизпълнение се дължи неустойка в размер на 1 686.85 лева /чл. 8 вр. чл. 6 от договора вр. чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ/.

Оспорва иска за провъзгласяване на нищожност на клаузата на чл.8 от Договора за кредит.

Това споразумение е постигнато в израз на доброволно формираната воля на страните и в съответствие с принципите на свободата на договаряне. Размерът на неустойката е изначално определен до точно фиксирана и определена от страните сума, без от длъжникът да се търси нещо в повече, както е съобразен и с поведението и кредитния риск на заемателя.

Към момента на сключване на договор, заемателя по него е бил съгласен с тази неустойка, изразил е своята воля, посредством подписването на договора. Задължението на заемателя по договор за паричен заем с № 426*/13.06.2023г. е формулирано ясно - да върне заетата сума, да заплати възнаградителна лихва за периода на договора, както и ако не предостави обезпечение в тридневен срок от подписването на договора да заплати договорената неустойка по чл. 8.

При сключване на процесният договор за паричен заем, страните по него са действали в рамките на свободата на договаряне (чл.9 ЗЗД) и по тяхна воля са формулирали клаузата по чл.8 по начин, който да гарантира изпълнението на задълженията на заемателя (обезпечителна функция), да осигури обезщетяването на заемодателя за евентуалните вреди при неизпълнение (обезщетителна функция), както и евентуално да санкционира неизправния заемател чрез заплащане на допълнителна парична сума в полза на изправната страна (санкционна функция). Като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия па волята в частното право (чл.9 ЗЗД). С нея страните уговорят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, 4 настъпили от неизпълнението. Самият договор за заем има за предмет предоставяне на потребителски кредит по смисъла на ЗПК, като са спазени изискванията към този тип договори. Уговорената в договор за паричен заем с № 426*/13.06.2023г. и търсена неустойка съставлява разход, който заемателят заплаща при неизпълнение на задълженията си за предоставяне на надеждно обезпечение по него.

Клаузата по чл.8 от договор за паричен заем с № 426*/13.06.2023г. е индивидуално уговорена с кредитополучателя.

Последният е получил заем от небанкова финансова институция, вписана в регистъра по чл.З, ал.2 ЗКИ, като средствата в нея не са набрани чрез публично привличане на влогове. При положение, че след като вземането не е гарантирано и с ипотечно или заложно обезпечение, заемът се явява по[1]рисков и именно с цел да се обезпечи. Неустойката освен обезпечителна и обезщетителна функция има и санкционна такава.

Годишния процент на разходите на заема е фиксиран 48,068 %. И не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България /по арг. от чл.19, ал.4 от ЗПК/ - основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта /в този смисъл Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения/.

С оглед предвиденото в чл.19, ал.2 и ал.З от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула, отразена в приложение № 1 към закона, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Във формулата не се включват разходите които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Процесната неустойка представлява разход, уговорен във връзка с неизпълнение на договорните задължения на потребителя, поради което не може се определи като възнаградителна лихва и съответно не може да се отнесе към годишния процент на разходите (ГПР).

Разпоредбата на чл.19, ал.З, т.1 ЗПК изрично изключва от обхвата на ГПР на разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. В противен случай би 5 се стигнало до неправилно определяне на размера на ГПР.Още повече, че член 19 т.2 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета уточнява, че с годишния процент на разходите се определят общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му според договора за кредит.В случая предвиденото задължение за заплащане на уговорената в чл.8 от договора неустойка е за неизпълнение на договорно задължение на заемателя.

С оглед на всичко изложено, счита, че процесният договор напълно отговаря на изискванията на чл. 10 ЗПК и не е в противоречие с тях.

Спазени са изискванията на посочените разпоредби. Договорът е изготвен на разбирам език. Всички параметри по него са изчислени към момента на сключването му и са посочени по ясен и четлив начин, съгласно изискванията на ЗПК. В него е посочен общия размер на заема, условията за усвояването му, лихвения процент, ГПР, общата сума, дължима от ищеца, изчислена към момента на сключване на договора за заем, както и информация за правото на потребителя при погасяване на главницата (чл.5 от договора). Подписан е погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. В настоящия случай заемът се погасява при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора. Няма промени в лихвения процент за срока на отпускане на кредита.