Акт № 3905 от 02.11.2026, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 3905

Плевен, 02.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - V състав, в съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

При секретар ИРЕНА НИКОЛОВА като разгледа докладваното от съдия КАТЯ АРАБАДЖИЕВА административно дело № 20267170700649 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Делото е образувано по жалба от Н. И. К. с [ЕГН], с адрес [населено място], ул „Шипка“ №24, вх.Б, ет.3, ап.7, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-0938-000314/2.07.2026 г., издадена от Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Плевен.

В жалбата се навеждат доводи, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна и се моли за нейната отмяна.

В съдебното заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв.К. с пълномощно на л.39 от делото, която поддържа жалбата на заявените в нея основания, излага подробни съображения за незаконосъобразност на заповедта в писмени бележки, моли съда да я отмени. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата- Началник сектор ПП при ОД на МВР- Плевен в съдебно заседание не се явява и не се представлява и не взема становище по жалбата.

Административният съд, пети състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Оспорената заповед е връчена на нейния адресат на 13 юли 2026 год., видно от разписката за връчването й на л.6 от делото, а жалбата е подадена на 24 юли 2026 год. и е заведена с вх.№316000-32132, т.е. обжалвана е в установения от закона срок, от надлежна страна-адресат на акта и пред компетентния съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-0938-000314/2.07.2026 г., издадена от Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Плевен, на Н. К., на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка-временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, поради отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления, както следва: НП № 24-0938-003096/20.08.2024г-10КТ; НП № 25-0257-000269/16.06.2025-10КТ ; НП № 25-0256-000302/6.11.2025-10КТ ; Фиш №GT №19203120/21.03.2026-10 КТ. Административният орган е приел, че водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

При проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав на административния съд намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП. В случая това е Началникът на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- Плевен, на когото са делегирани правомощия със Заповед № 316з-2561/4.07.2022 год. на Директора на ОД на МВР-Плевен, приложена на л.19 от делото.

Оспорената заповед е издадена и в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити, визирани в чл.59 от Административно процесуалния кодекс, включително фактически и правни основания за издаването й. В оспорената заповед е посочено обстоятелството, че описаните наказателни постановления са влезли в сила. Действително, не е посочена датата на влизане в сила на всяко от посочените НП, но това не съставлява съществено нарушение, обосноваващо отмяна. Датите на влизане в сила на наказателните постановления, както и начина на тяхното връчване, се установяват от самите наказателни постановления, които са приложени към административната преписка и са известни на жалбоподателя, предвид факта на надлежното им връчване.

Приложената ПАМ кореспондира с формулираните в чл.171 от ЗДвП цели на мерките по глава VІ от ЗДвП-приложена е за осигуряване безопасността на движението по пътищата чрез отстраняване от участие в него на неизправен водач с множество нарушения по ЗДвП, както и за преустановяване на бъдещото им извършване.

При издаване на заповедта са спазени процесуалните правила на закона. Спецификата на мерките по чл. 171, т.4 от ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 от АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалване на заповедта за налагане на принудителна административна мярка. Не е допуснато и твърдяното от пълномощника на жалбоподателя в писмените бележки нарушение, свързано с неуведомяване на водача за обстоятелството, че са му били отнети повече от 2/3 от контролните точки, каквото е изискването на чл.5, ал.3 от Наредба №I-139/16.09.2002 год. Вярно е, че в чл.5 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат, е било предвидено, че броят на отнетите, възстановените и оставащите контролни точки за всеки водач на моторно превозно средство се водят на отчет от службата за отчет на водачите на моторни превозни средства при областните дирекции "Полиция". В ал.3 на чл.5 е било регламентирано, че при отнемане на повече от 2/3 от контролните точки службата за отчет на водачите на моторни превозни средства при областните дирекции "Полиция" изпраща на водача писмено съобщение. Тази Наредба обаче, е била отменена със следваща Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат-последната също отменена с последваща такава, а именно-понастоящем действащата Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в сила от 23.03.2018 г.). В последната, която е и понастоящем действаща Наредба, регламентираща условията и реда за отнемането и възстановяването на контролни точки, не се съдържа правило, което да задължава службата за отчет на водачите да изпраща уведомление при достигане на праг от 2/3 отнети точки. Законът изрично урежда друга последица: при отнемане на всички контролни точки водачът губи придобитата правоспособност и трябва да върне СУМПС – чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Данните за отнетите и оставащите точки се регистрират от съответната служба за отчет на водачите. Това обаче е задължение за водене на отчет, а не само по себе си задължение за уведомяване на водача. Т.е. липсва общо изрично задължение на МВР за уведомяване при загуба на контролни точки над прага 2/3. Независимо от обстоятелството, че горното правило на чл.5, ал.3 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. не е действащо право и не съществува аналогично правило в действащата нормативна уредба, според настоящия състав на съда съществувалото и отменено правило на чл. 5, ал. 3 от Наредба I-139/2002 г. има „информационна и превантивна цел“, като липсата на уведомяване сама по себе си не прави незаконосъобразна последващата ПАМ за изземване на свидетелството при изчерпване на всички контролни точки.

Заповедта е съобразена с материалноправната разпоредба на чл.171, т.4 от Закона за движение по пътищата. Цитираната разпоредба предвижда, че се изземва свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Съгласно последната разпоредба, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. При граматическо тълкуване на цитираните разпоредби за съда се налага извода, че материално-правните предпоставки за прилагане на този вид ПАМ са две: 1. Влезли в сила НП по ЗДвП, въз основа на които са отнети всички контролни точки на водача и 2. Неизпълнено от страна на водача задължение за връщане на свидетелството за управление. Посочените две материални предпоставки следва да са налични едновременно, за да може законосъобразно да се пристъпи към прилагане на принудителната мярка.

Оспорената заповед е издадена затова, че на водача са отнети всички контролни точки със следните влезли в сила наказателни постановления: НП № 24-0938-003096/20.08.2024г-10КТ; НП № 25-0257-000269/16.06.2025-10КТ ; НП № 25-0256-000302/6.11.2025-10КТ ; Фиш №GT №19203120/21.03.2026-10 КТ. Заверени копия на всичките цитирани в оспорената заповед наказателни постановления и Фиш са приложени по делото. От тях се установява, че те са връчени на К., както следва:

НП № 24-0938-003096/20.08.2024г, с което са отнети 10кт, е връчено на К. на 4.11.2024 год. лично срещу подпис-л.9 и л.32-гръб от делото, няма данни по делото и не се твърди това НП да е било обжалвано пред съда в установения от чл.59, ал.2 от ЗАНН 14 /четиринадесет/ дневен срок и да е било отменено, поради което е влязло в законна сила ;

НП № 25-0257-000269/16.06.2025 с което са отнети 10кт, е връчено на К. на 9.09.2025 год. лично срещу подпис-л.34-гръб от делото, няма данни по делото и не се твърди това НП да е било обжалвано пред съда в установения от чл.59, ал.2 от ЗАНН 14 /четиринадесет/ дневен срок и да е било отменено, поради което е влязло в законна сила ;

НП № 25-0256-000302/6.11.2025 с което са отнети 10кт, е връчено на К. на 20.11.2025 год. лично срещу подпис-л.33 от делото. Жалбоподателят е представил доказателства-призовка и жалба на л.40-41, че това НП е обжалвано пред РС-Плевен, където има образувано анд №20264430201601/2026 год. Видно е обаче от справка за нарушител/водач на л.16 от делото, че наложената с това НП глоба в размер на 100/сто/ лева е била заплатена. Предвид постановеното решение на КС по к.д. №7/2025 год. настоящият състав на съда изиска доказателства относно плащането на глобата, наложена с това НП. Установи се от писмо рег.№316000-44072/13.10.2026 год., че наложената глоба с това НП е заплатена в пълен размер в НАП на 2.06.2026 год., като ответникът не разполага с информация относно платеца. Приложена е справка за плащането на глобата на л.74 от делото. От друга страна, в проведеното съдебно заседание беше разпитана като свидетел съпругата на К., която съобщи, че в разписката за получаване на НП, фигурира подписа на съпруга й, но подписът не е положен от него, а вероятно от свидетелката, която е получила НП вместо съпруга си и се е подписала с неговия подпис. Съобщава, че обичайно тя получава НП, които са издадени на съпруга й и тя ги плаща, както и че вероятно тя е получила и НП № 25-0256-000302/6.11.2025, като, за да го получи, е била известена от съпруга си, че има издадено НП против него. Тъй като съпругът й обикновено бива известяван от кварталния за издадените против него НП, но предвид, че работи по цял ден, съпругата му получава НП и ги плаща. Сочи, че най-вероятно така се е случило и с процесното.

При тези събрани писмени и гласни доказателства съдът намира, че НП № 25-0256-000302/6.11.2025 год. е влязло в сила. Същото, по данните от разписката за връчването му, е връчено на 20.11.2025 год., вероятно на съпругата на жалбоподателя, както тя самата разясни в съдебно заседание, че най-вероятно се е случило, предвид че обичайно тя получава НП, издадени на съпруга й след уведомяван от негова страна. Следва да се има предвид, че датата на получаване, отбелязана в разписката , не е оспорена, поради което съдът приема, че именно на тази дата НП е било получено от жалбоподателя/ като е без значение дали лично от него или от неговата съпруга, тъй като в последния случай тя е била уведомена от съпруга си и по негова молба го е получила/. НП е влязло в законна сила 14 дни след неговото връчване и е станало годно основание за отнемане на контролните точки, които се отнемат за описаното в НП нарушение. Без значение е обстоятелството, че това НП е било обжалвано пред РС и жалбата е била разгледана по същество и е било произнесено съдебно решение. За целите на настоящото производство настоящият съдебен състав приема, че това НП е влязло в законна сила именно предвид неподаването на жалба в установения от закона срок след датата на неговото връчване.