Решение № 310 от 06.12.2022, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Момчилград, 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йордан Ив. Геров при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш като разгледа докладваното от Йордан Ив. Геров Гражданско дело № 20225150100200 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Предявен е иск от УМБАЛ „*****“ АД, ЕИК *******, гр.*****, ул.“Независимост“ № 2, представлявано от изпълнителния директор И.С.И., срещу Б. М. Х., с ЕГН:********** от с.*****, общ.Кирково, обл.Кърджали с цена на иска: 8000 лв.

В исковата си молба ищ еца твърди, че с ответника д-р Б. М. Х. са сключили договор за повишаване на квалификацията на специалист в системата на здравеопазването, на основание чл.68, ал. 1 т.2 във вр. с чл.70 от КТ, във връзка с чл.11, ал. 1 от Наредба № 1 /2015 г. Въз основа на сключения на 08.05.2018 г. трудов договор № 55, ответникът е приел да изпълнява в Университетска многопрофилна болница за активно лечение „*****“ АД длъжността „лекар - специализант по специалност „Гастроентерология“.

УМБАЛ „*****“ АД се е задължило да осигури на специализанта д-р Х. условия за практическо обучение за придобиване на квалификация по професията-лекар по специалността „Гастроентерология“. Специализантът се е задължил да завърши специализацията си и да придобие свидетелство за призната специалност в срок до 1 година, от допускането му до държавен изпит и считано от датата на придобиване на специалността да работи при 1 работодателя за срок от 5 години. / чл.8 и чл.9 от Договора/. Със Заповед № 108/09.05.2019 г., трудовите правоотношения с УМБАЛ „*****“ АД са били прекратени, на основание чл.326, ал.1, т.1 КТ, като в същата заповед е било вписано и задължението на д-р Х.ов да заплати неустойка за неизпълнен договор / чл.10.15 и чл.10.16 от същия/ в размер на 8 000 лв. По-късно, ответникът е изразил желание да заплати неустойката на части, за което е било подписано споразумение. Твърдят, че ответникът не е заплатил нито лев. С оглед обстоятелството, че ответникът не е завършил успешно специализацията си, не е придобил специалност „Гастроентерология“, по която е обучаван по индивидуален план и са му предоставени условия за практически занимания, то той следва да заплати уговорената неустойка в чл.10.15 от Трудов договор № 55/08.05.2018 г. в размер на 8 000 лв. Молят съда след като се убеди в твърдяното от тях да бъде осъден ответника Б. М.

Х., с ЕГН:**********, от с.*****, община Кирково, ул.7,пк 6865, да заплати на УМБАЛ „*****“ АД *****, ЕИК *******, гр.*****, ул.“Независимост „ № 2 , сума в размер на 8 000 лв. / осем хиляди лева/, неустойка за неизпълнен договор/, в едно със законната лихва, начиная от деня на завеждане на иска, до окончателното му изплащане, както и направените по делото разноски.

В с.з. чрез пълномощник адв.Еленора Н. от АК *****, поддържа претенцията си изцяло. Излага подробни съображения в писмена защита.

Претендира за разноски по делото съгласно представения списък.

Ответника Б. М. Х. от с.*****, общ.Кирково, чрез адв.М. П. от АК София в едномесечния срок от получаване на преписа от исковата молба е изпратил писмен отговор, който отговаря на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК. Счита предявения иск за допустим, но неоснователен, като излага подробни съображения за това в отговора.

В проведените съдебни заседания ищеца, чрез процесуален представител адв.М. П. от САК, оспорва исковата молба по изложените в отговора съображения. Счита иска за неоснователен и недоказан и моли съда да отхвърли изцяло предявения иск. Допълнителни съображения излага в писмена защита. Претендира за разноски по делото съгласно представения списък на разноските.

Съдът след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните приема за установено от фактическа и 2 правна страна следното:

Видно от копие от срочен Трудов договор № 55/08.05.2018 год. Такъв е сключен между ищеца и ответника на 08.05.2018 год. на длъжност по отношение на ответника „лекар – специализант по специалност гастроентрелогия“.

Видно от Заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 108/09.05.2019 год., трудовите правоотношения на ответника с ищеца са прекратени на основание чл.326, ал.1 от КТ, като в същият е посочено, че работникът дължи на работодателя обезщетението в размер на 8000 лв., както и законна лихва от 13.05.2019 год. до изплащане на задължението съгласно чл.10, т.15 и чл.10, т.16 от Трудовия договор.

По делото са разпитани като свидетели Б.М. и Айрие Х.. Съдът кредитира напълно показанията на св.Б.М., тъй като същите са непосредствени, логични и кореспондират с писмените доказателства по делото. Този свидетел обяснява, че познава ответника тъй като са работили в едно отделение в продължение на около една година. Същият свидетел е бил също специализант по Гастроентерология. Този свидетел категорично заявява, че през цялото време на трудовия договор ответникът не е ходил на абсолютно никакви курсове. Същият не е ходил на теоретични курсове, и не е ползвал нито един ден служебен отпуск. Свидетеля говори за това, че ответникът е бил командирован в Спешно отделение „с може би писмени и устни заповеди“. Обяснява, че ответникът не е бил доволен от пребиваването си на работа при ищеца и това е била причината да прекрати трудовото си правоотношение.

С.А.М., чиито показания съдът кредитира, тъй като същите са непосредствени, /тази свидетелка е съпруга на ответника/ и кореспондиращи с останалите доказателства по делото се установява, че след като е започнал специализация при ищеца е взел решение след една година да напусне, заради това, че в известен период в отделението не е имало специалисти. Тази свидетелка обяснява, че той е бил и в отделение по ендокринология, както и в спешно отделение. Същата говори и за това, че по време, когато не е имало специалисти в отделението ответникът е ходил и е полагал труд в УМБАЛ „*****“.

При това положение съдът намира, че иска е неоснователен и 3 недоказан. В случая се касае за неустойка уговорена в срочен трудов договор между ищеца и ответника в размер на 8000 лв. Практиката на ВКС е изключително категорична за това, че при трудово правоотношение между работодател и работник е недопустимо да бъде уговарян неустойка в полза на работодателя и в тежест на работника при прекратяване на трудово правоотношение, на което и да е основание от Кодекса на труда. Кодекса на труда в съответствие с императивната норма на чл.48, ал.3 от Конституцията на Р.България е въвел различни по вид обезщетения от страна работодател и на работник при различните основания за прекратяване на трудовото правоотношение. Нищо повече от посочените по-горе обезщетения не може да бъде уговаряно между работодател и работник, тъй като същите са недействителни и не пораждат правни последици. Следва да бъде посочено, че и по настоящето дело освен горното, работодателят не е осигурил никаква възможност за специализация на работника, така както е посочено в трудовия договор. Вероятно и това е мотивът на ответника да поиска прекратяване на трудовото си правоотношение с този работодател. Ответникът по настоящето дело не е посещавал никакви теоретични курсове в нито един медицински университет в страната, същият не е ползвал и нито един ден платен годишен отпуск за близо 12 месечното му трудово правоотношение. В няколко месечен период, в отделението по Гастроентерология не е имало и лекар специалист поради напускане на единият и болнични на другият.

Ето защо съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, тъй като „уговорената„ неустойка в размер на 8000 лв. е недействителна поради съображения изложени по-горе.

При това положение следва ищецът да заплати на ответника направените разноски по делото, които са в размер на 2130 лв., адвокатски хонорар. Направено е възражение от страна на ищцовата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като съдът намира, че същото е основателно и с оглед адвокатските хонорари посочени в Тарифата за адвокатски възнаграждения към момента на започване на производството по настоящето дело и с оглед спорната сума намира, че същото следва да бъде намалено на 1200 лв., която сума да заплати ищеца на ответника.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

4

ОТХВЪРЛЯ предявеният от УМБАЛ „*****“ АД *****, ЕИК *******, гр.*****, ул.“Независимост „ № 2 , представлявано от изпълнителния директор И.С.И. срещу Б. М. Х., с ЕГН:**********, от с.*****, община Кирково, ул.7,пк 6865, иск за сумата в размер на 8 000 лв. /осем хиляди лева/, неустойка за неизпълнен договор/, ведно със законната лихва, от 20.04.2022 год. до окончателното му изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА УМБАЛ „*****“ АД *****, ЕИК *******, гр.*****, ул.“Независимост „ № 2 , представлявано от изпълнителния директор И.С.И. да заплати на Б. М. Х., с ЕГН:**********, от с.*****, община Кирково, ул.7, сумата в размер на 1200 лв., представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийския Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________ 5