Решение № 17697 от 30.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17697 гр. София, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И. при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №

20231110113110 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от И. И. А. срещу [фирма] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 568,17 лева, равняваща се на ½ част от общо дължимата сума от 1 136,33 лева, представляваща стойност на главница за предоставени водоснабдителни и канализационни услуги до имот с адрес: [адрес] по партида с клиентски № [№], начислена във фактури за периода от 21.03.2012 г. до 24.03.2014 г.

Ищцата твърди, че при ответното дружество [фирма] във връзка с водоснабдителни и канализационни услуги за имот с адрес: [адрес] е открита партида с клиентски № [№] с титулар лицето З.Н.. Поддържа, че след извършена проверка за задълженията по партидата, същата установила, че при ответника са налице отразени такИ. в общ размер на сумата от 1 136,33 лева съгласно издадени фактури през периода от 21.03.2012 г. до 24.03.2014 г., а именно: фактури № № [№]/21.03.2012 г.; 35482798/19.04.2012; 36032775/17.05.2012 г.;

366400330/19.06.2012 г.; 37263765/21.07.2012 г.; 37877574/21.08.2012 г.; 38607971/28.09.2012 г.;

39111086/20.10.2012 г.;

39622499/20.11.2012 г.;

40284304/17.12.2012 г.;

40922017/22.01.2013 г.; 41439834/19.02.2013 г.; 42028556/20.03.2013 г.; 4251713/16.04.2013 г.;

43226126/22.05.2013 г.;

43824984/20.06.2013 г.;

44401223/16.07.2013 г.;

44990021/17.08.2013 г.; 45629772/23.09.2013 г.; 46148006/15.10.2013 г.; 46803634/19.11.2013 г.;47621109/19.12.2013 г.;

48050486/18.01.2014 г.;

48569606/15.02.2014 г. и

49387977/24.03.2014 г. на името на З.Н.. В исковата молба И. А. твърди, че е един от наследниците по закон на лицето, след смъртта й на 20.05.2012 г., като нейна дъщеря, заедно със сина й. Оспорва дължимостта на ½ част от общо начислените суми, според наследствения си дял, с довод за липсата на облигационно правоотношение между наследодателката й и ответното дружество поради липсата на притежавани от същата право на собственост или вещно право на ползване, респ. ползване на облигационно основание по отношение на процесния имот, както и поради липсата на реално извършена доставка на водоснабдителни и канализационни услуги през фактурирания период до имота, които реално да са потребени от абоната. Оспорва процесният недвижим имот да е водоснабден, 1 както и изпарвността на уредите за отчитане на доставяното количество вода. Излага подробни съображения, поради които намира вземаният аи за погасени по давност, започнала да тече след изтичане на установения за плащането й 30-дневния срок. Намира за приложима към вземанията тригодишната погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с оглед характера им на периодични плащания – повтарящи се задължения с предварително определен падеж, с изначално определяеми размери. Посочва, че въпреки отправеното от А. извънсъдебно искане процесните суми не са отписани от счетоводството на [фирма]. С тези доводи И. А. обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковата претенция. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответното дружество [фирма], чре пълномощника си юрк. А.К.-М., признава иска по основание и размер, не оспорвайки, че спрямо процесните оспорени от ищцата вземания е изтекла предвидената в закона тригодишна погасителна давност. Намира, че с поведението си не е дал повод за предявяване на исковата претенция и за завеждане на делото, тъй като се касае за извънсъдебно претендиране на несъществуващи вземания. Ето защо, разноските по делото следва да бъдат възложени на ищцата. Посочва, че дори възможността за принудително изпълнение на вземанията да е погасена с изтичане на давността, то титулярят на притезанията има правото да ги претендира от длъжника и в случай на изпълнение, то последното би било надлежно. Счита, че отговорност за разноски би възникнала за [фирма] само при предприемане на съдебни мерки или при оспорване на предявения отрицателен иск за несъществуване на вземанията, които в случая не е налице. С тези доводи ответникът отправя искане за постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК и за възлагане на разноските на И. А. на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Съгласно посочената разпоредба всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно право, когато има интерес от това.

Следователно, при предявена отрицателна установителна искова претенция, в доказателствена тежест на ищцата е да установи правния си интерес от търсената искова защита чрез отричане на вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на процесните суми, активната си процесуална легитимация в процеса – качеството си на наследник на длъжника на вземанията по процесните фактури, както и периода – начален и краен момент на давността.

В тежест на ответника е да установи: съществуването през процесния период на облигационно правоотношение с наследодателя на ищцата, обусловено от притежавано право на собственост/вещно право на ползване върху процесния имот, или ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата, наследяване на вече възникнали задължения в правната сфера на наследодателя на ищцата; че за процесния период ответникът е доставял В и К услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираните суми и които са определени на базата на извършен отчет чрез изправно СТИ – водомер; респ. предприемането на действия, довели до спиране/прекъсване на давностния срок.

Съдът намира, че процесната искова претенция е предявена при наличието на съществуващ правен интерес за ищцата от търсената защита, поради което се явява и процесуално допустима.

2

Между страните не се спори, а и този факт следва от данните, съдържащи се в представения и приет по делото заверен препис от справка в табличен вид, съдържаща формираните задължения и извършени плащания за адрес: [адрес] с титуляр З. И. Н., че по партидата за този имот с договорна сметка № [№] и клиентски № [№] от [фирма] са начислени и фактурирани задължения за главница, в т.ч. по фактури за периода от 21.03.2012 г. до 24.03.2014 г., обективиращи задължения за цена на доставени В и К услуги, както следва: фактура № [№] от 21.03.2012 г. за сума от 72,38 лева; фактура № 35482798 от 19.04.2012 за сума от 40,32 лева; фактура № 36032775 от 17.05.2012 г. за сума от 40,32 лева; фактура № 366400330 от 19.06.2012 г. за сума от 49,79 лева; фактура № 37263765 от 21.07.2012 г. за сума от 40,32 лева; фактура № 37877574 от 21.08.2012 г. за сума от 42,34 лева; фактура № 38607971 от 28.09.2012 г. за сума от 44,38 лева; фактура № 39111086 от 20.10.2012 г. за сума от 42,34 лева; фактура № 39622499 от 20.11.2012 г. за сума от 42,34 лева; фактура № 40284304 от 17.12.2012 г. за сума от 47,52 лева; фактура № 40922017 от 22.01.2013 г. за сума от 42,34 лева; фактура № 41439834 от 19.02.2013 г. за сума от 42,34 лева; фактура № 42028556 от 20.03.2013 г. за сума от 58,94 лева; фактура № 4251713 от 16.04.2013 г. за сума от 42,34 лева. фактура № 43226126 от 22.05.2013 г. за сума от 42,34 лева; фактура № 43824984 от 20.06.2013 г. за сума от 52,56 лева; фактура № 44401223 от 16.07.2013 г. за сума от 42,34 лева; фактура № 44990021 от 17.08.2013 г. за сума от 42,34 лева; фактура № 45629772 от 23.09.2013 г. за сума от 46,96 лева; фактура № 46148006 от 15.10.2013 г. за сума от 42,34 лева; фактура № 46803634 от 19.11.2013 г. за сума от 42,34 лева; фактура № 47621109 от 19.12.2013 г. за сума от 42,60 лева; фактура № 48050486 от 18.01.2014 г. за сума от 42,34 лева; фактура № 48569606 от 15.02.2014 г. за сума от 42,34 лева и фактура № 49387977 от 24.03.2014 г. за сума от 49,82 лева, или начислена главница в общ размер от 1 136,33 лева. От справката се установява също, че върху всяка от тези гливници ежемесечно са начислявани и фактурирани суми и за лихва за забава, като общият размер от главница и лихва се включват като задължение към фактурата за следващия отчетен период в графа „старо салдо“, като към дата 19.12.2022 г. общият размер на задълженията по партидата е в размер на сумата от 12 751,61 лева, в частност задълженията по процесните фактури.

Данните, следващи от приетото по делото Удостоверение за наследници с изх. № 1974/08.06.2021 г., издадено от [адрес], сочат, че лицето З. И. Н. (законен наследник на съпруга си И.н А.Н., починал на 02.02.1998 г.) е починало на 20.05.20212 г., оставяйки за свои законни наследници сина си В.А. И.нов и дъщеря си И. И. А. – ищцата по делото.

С оглед на изложеното, съдът намира, че счетоводното отразяване на сумата в общ 1 136,33 лева по фактури за периода от 20.03.2012 г. до 24.03.2014 г. като задължение на наследодателката на ищцата – З. И. Н. по клиентски номер [№] към ответното дружество, в частност чрез отнасянето им в графа „старо салдо“, начисляване на лихви за забава върху същата, като част от общо дължимите суми и неотписването им като такИ. от партидата за процесния имот – обстоятелство, неоспорено в процеса от [фирма], поражда правния интерес на ищцата – в качеството си на законен наследник на починалото лице – титуляр на партидата да поиска признаване на недължимостта на ½ част от общо начислената сума или на вземането от 568,17 лева, съответна на наследствения дял от наследството на своята майка З.Н., включващо правата и задълженията, в т. ч. чрез заявените в процеса основания за недължимост.

В тази връзка съдът съобрази и доводите на ответната страна, изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл. 131 ГПК, с който [фирма], макар да признава обстоятелството, че спрямо процесните вземания е изтекла приложимата тригодишна погасителна давност, то това води до погасяване на възможността за принудителното им изпълнение, но титулярят на правото може да го претендира от длъжника и в случай на изпълнение последното би било надлежно. Само по себе си обстоятелството, че процесното вземане съществува при [фирма] като парично притезание за доставени водоснабдителни и 3 канализационни услуги с насрещно задължено лице наследодателя на ищцата И. А., включва се като задължение в месечните фактури и се олихвява с начисляването на законна лихва за забава, свидетелстват за факта, че ответното дружество извънсъдебно претендира да е носител на паричните вземания по процесните фактури, което обуславя интереса на ищцата да отрече сумите с цел да бъде установено със силата на пресъдено нещо, че същата не ги дължи на ответника, като гарантира, че този спор е разрешен между страните. Наред с това, продължаващото начисляване на вземанията прави възможно тяхното погасяване чрез извънсъдебно плащане, респ. чрез извършване на прихващане, поради което доводът на ответника за невъзможността да ги реализира по принудителен ред също не е от естество да лиши ищцата от интерес от търсената защита чрез отричането им.

Изясни се, че ищцата оспорва дължимостта на сумата, представляваща ½ част от общо начислената – според наследствените й права от наследството на починалото лице – титуляр на партидата З.Н., на няколко основания, както следва: поради липсата на облигационно правоотношение между ответното дружество и наследодателя на ищцата; поради липсата на реално извършена доставка на водоснабдителни и канализационни услуги през фактурирания период, които реално да са потребени от абоната в посочения обект, измерени чрез изправно средство за търговско измерване, както и поради погасяването й по давност.

Разпечатката съдържа 33 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/608d5b97-f13d-41fe-ae61-5302aea7ebd2