Решение № 260612 от 18.05.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

Номер…………….

Година 2021

Град Варна

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД

ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ

На тридесет и първи март Година две хиляди и двадесет и първа В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА

СЕКРЕТАР:ВАЛЕНТИНА

БАТЕШКОВА като разгледа докладваното от съдията

АНД

№ 5207 по описа за 2020г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В.Д.Я. против НП №442а - 272 от 16.10.2020г. на Началник Сектор ОП в Четвърто РУ към ОД на МВР - ВАРНА, с което за нарушение на чл.17 б ал.1 от ЗУЧК, на осн. чл. 30 ал.3 от ЗУЧК, на В.Я. е наложено наказание глоба в размер на 1000 лева.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Въззивникът моли отмяна на НП като незаконосъобразно. Не било описано нарушението от фактическа страна.

Не ставало ясно дали има забранителен знак В-27 или В-28. Не било уточнено и мястото на нарушението, не било посочено дали имотът е частна собственост. В АУАН било посочено, че нарушението е по чл. 17а от ЗУЧК, а в НП – по чл. 17б от същия закон. Не били ангажирани безспорни доказателства за извършване на нарушението.

В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна ОД на МВР не изпраща представител. В писмени бележки изразява становище за потвърждаване на НП.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка се установило, че

В.Я. е паркирал собственото си МПС ВАЗ 2104 с РЕГ.№ С 4683 НА на морски плаж "Шкорпиловци - юг" пред оградата на комплекс "Панорама". Нарушението било установено с констативен протокол.

Бил съставен АУАН, предявен и връчен на нарушителя срещу подпис. Същият възразил, че мястото било отъпкано като паркинг и нямало табели, забраняващи паркирането.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства-преписката по АНП- АУАН, заповед за компетентност, констативен протокол, схеми и други, както и от гласните доказателства.

Показанията на св.М. съдът кредитира изцяло като конкретни, добросъвестни, логични и непротиворечиви.

Съдът, предвид становищата на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:

При провеждането на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

НП е издадено от материално и териториално компетентен наказващ орган.

Нарушението е описано пълно и точно и от фактическа и отправна страна.

Описани са всички съставомерни признаци и всички, относими към тях факти. Така на въззивника е могло да му стане ясно в какво се изразява нарушението и в какви фактически рамки следва да организира защитата си.

Различията във фактическата обстановка, описана в АУАН и в НП не са съществени. И от АУАН и от НП става ясно, че автомобилът на въззивникът е бил паркиран в рамките на морския плаж, за което именно е наказан. Съдът не споделя становището на защитата, че не било описано мястото на нарушението, като изрично в НП се сочи, че паркирането е пред оградата на к-с “Панорама“.

Съдът не споделя и становището на защитата, че разликата между посочената за нарушена правна норма в АУАН и тази в НП, е съществено процесуално нарушение. Съществени са онези нарушения,които ограничават правото на защита. А правото на защита се гради срещу фактите.

Фактите в АУАН и в НП напълно се припокриват. НП би могло да бъде издадено и при нередовности в АУАН, вкл. и ако в същия изобщо не е посочена правна квалификация. От единството между фактическото и правното описание на нарушението в НП става безспорно ясно, че въззивникът е наказан за паркиране в рамките на морския плаж. Поради това е без значение и обстоятелството, че на мястото не е имало поставени пътни знаци В-27 и В-28. Тези знаци регулират правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, а в случая става въпрос за морски плаж, паркирането върху който е забранено със закон.

Правилно е приложен материалния закон.

Действително на мястото на паркирането няма табела, обозначаваща наличието на сиви дюни, поради което правилно АНО е преценил, че това нарушение не е осъществено от субективна страна и е избрал да наложи наказание не за паркирането върху сиви дюни, а за паркирането върху морския плаж. Че територията представлява морски плаж е било очевидно, независимо от факта, че на мястото на паркирането същият е бил отъпкан от други автомобили. Това се подкрепя и от приложените по делото разпечатки на снимки. Извършеното е наказуемо по чл. 30 ал.3 от ЗУЧК. Въззивникът е могъл да прецени че паркира върху плаж и е бил длъжен да знае и да спазва закона, възвеждащ забрана за това.

Предвид горното, правилно са отнесени фактите към нарушената правна норма и към тази, регламентираща санкцията. Правилно е определен и субекта на нарушението.

Налице са смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно това, че въззивникът е съдействал при извършване на проверката, но те не са достатъчни случаят да се прецени като такъв с по- ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от този род. Поради това същият не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Наказанието е справедливо, като същото е наложено в минимален размер от 1000 лева.

Независимо от наличието на смекчаващо отговорността обстоятелство, съдът е лишен от възможност да определи наказанието в размер по- нисък от минимално предвидения в закона.

Предвид горното, НП следва да бъде потвърдено, поради което в полза на АНО следва да бъдат присъдени направените и поискани разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед протичането на делото в едно съдебно заседание с представени писмени бележки, съдът намира, че възнаграждението следва да е в минимален размер от 80 лв.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №442а-

272 от 16.10.2020 г. на Началник Сектор ОП в Четвърто РУ към ОД на МВР - ВАРНА, с което за нарушение на чл.17б ал.1 от ЗУЧК, на осн. чл. 30 ал.3 от ЗУЧК, на В.Я. е наложено наказание глоба в размер на 1000 лева.

ОСЪЖДА

В.Д.Я. да заплати на ОД на МВР - Варна направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 / осемдесет / лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

СЪДИЯ: