Определение № 74 от 07.06.2021, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 74 гр. Пловдив , 07.06.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно частно търговско дело № 20215001000386 по описа за 2021 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по частна жалба на ЗП И.М.Е., Булстат ***, подадена чрез адвокат Д.К. от АК – С.З. срещу определение № 260557/22.03.2021 година, постановено по т. дело № 712/2020 година по описа на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която е прекратено производството по евентуалния осъдителен иск.

С обжалваното определение, съдържащо се в определението на съда по чл. 374 от ГПК за подготовка на делото в закрито заседание след приключване на процедурата по размяна на книжата, съдът е постановил прекратяване на производството по евентуалния осъдителен иск на з.п.

И.М.Е., БУЛСТАТ *** с постоянен адрес град С.З., ул. „С.“ № 103, против „О.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град П., бул. „Д.“ 5, с който се иска при условията на евентуалност, ако съдът приеме, че процесният неформален договор за наем е сключен само за една стопанска година 2020 – 2021 г., да се осъди ответното дружество, да предаде на ищеца описаните земеделски земи за срок от една година – 2020 – 2021 г., на основание сключения между страните неформален договор за наем.

1

Мотивите на първоинстанционния съд за постановяване на обжалваното определение са, че до подаването на молба вх. №

267858/05.03.2021 година, с която е предявен евентуалния иск, съдът не е бил сезиран с такъв иск. Поради това и доколкото не ставало дума за искане да се установи инцидентно съществуването на правоотношение, свързано с основното или до реализирането на което и да било друго право по чл. 372 от ГПК, съдът е приел, че предявяването на евентуалния иск е недопустимо.

В частната жалба срещу така постановеното определение се поддържа, че определението е незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че предявяването на евентуалния иск е станало не с молба вх. № 267858/05.03.2021 година, както е приел първоинстанционният съд, а с подаването на допълнителната искова молба вх. № 260010/07.08.2020 година, в част V. Това, според ищеца, било допустимо и в предвидения законов срок, тъй като ставало дума за изменение на първоначално предявения иск на основание чл. 372 ал. 2 от ГПК. С молбата от 05.03.2021 година ищецът само изменил исковете си – главен и евентуален, предявен с допълнителната искова молба, в осъдителни на основание чл. 214 от ГПК предвид новонастъпило обстоятелство. По тези съображения частният жалбоподател е поискал отмяна на обжалваното определение и присъждане на направените в производството по частната жалба разноски.

Срещу частната жалба е подаден писмен отговор от ответника по делото „О.“ ЕООД, ЕИК ***, с изразено становище за нейната неоснователност. В него се поддържа, че евентуалният иск е предявен несвоевременно и че възможността за предявяването му е преклудирана с подаване на исковата молба, поради което същият не може да бъде разгледан в настоящото производство. Посочено е, че в чл. 372, ал. 2 от ГПК не е предвидена процесуална възможност за ищеца да предявява евентуален иск едва с допълнителната искова молба. Искането е за потвърждаване на обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че частната жалба е недопустима като подадена срещу неподлежащо на обжалване определение.

Съгласно чл. 274 ал. 1 от ГПК на обжалване с частна жалба подлежат 2 две категории определения - тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото / т. 1/ и тези, които са посочени изрично в закона / т. 2/.

Всички други определения, които не подадат в тези категории, не подлежат на самостоятелно обжалване извън обжалването на крайния акт, с който приключва делото пред съответната инстанция.

Определението на първоинстанционния съд, макар да е посочено, че с него се прекратява производството, по своя характер и с оглед етапа от развитието на първоинстанционното производство, в който е постановено, представлява определение, с което е отказано приемане на евентуалния иск за разглеждане в образуваното производство по главния иск. При мотиви, че не е сезиран с евентуален иск в преклузивния срок за това, които са свързани с допустимостта на евентуалния иск, единствената процесуална възможност на съда е да го остави без разглеждане в рамките на образуваното производство, а не да прекрати производството по делото, доколкото такова изобщо не е образувано по евентуалния иск.

В този смисъл определението на ОС – Пловдив не попада сред подлежащите на самостоятелно обжалване определения по чл. 274 ал. 1 от ГПК. Според настоящия съдебен състав възможността за предявяване на нов иск, обективно съединен с първоначалния при условията на евентуалност, едва с допълнителната искова молба, е преклудирана. Това не е изменение на първоначално предявения иск, както поддържа частния жалбоподател, а предявяване на самостоятелен иск, макар и при условията на евентуалност, което може да стане при предявяване на главния иск с първоначалната искова молба. Въпросът за недопустимостта на последващо обективно съединяване на искове обаче в случая е без значение, доколкото постановеното от първоинстанционния съд определение не подлежи на обжалване с частна жалба. С това определение не се прегражда развитието на производството по първоначално предявения иск и в този смисъл то не е от категорията определения, посочени в чл. 274 ал. 1 т.1 от ГПК. Определението не е и сред посочените в чл. 274 ал. 1 т. 2 от ГПК, тъй като в процесуалния закон не се съдържа разпоредба, предвиждаща обжалване с частна жалба на определение с посоченото съдържание, с което не е приет за съвместно разглеждане с първоначалния иск предявен с допълнителната искова молба нов евентуален иск.

3

С оглед на гореизложеното съдът намира, че постановеното от ОС – Пловдив определение не подлежи на обжалване с частна жалба, поради което подадената частна жалба е процесуално недопустима. Този извод е съобразен и със съдебната практика по идентичен въпрос – определение № 419 от 21.07.2015 година на ВКС по ч.т. дело № 1152/2015 година на второ т.о. на ВКС.

Частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело следва да бъде прекратено.

По изложените съображения Пловдивският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 271500 от 02.04.2021 година, подадена от з.п. И.М.Е., БУЛСТАТ ***, с постоянен адрес град С.З., ул. „С.“ № 103, чрез адвокат Д.К. от АК – С.З., против определение № 260557/22.03.2021 година, постановено по т. дело № 712/2020 година по описа на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която е постановено прекратяване на производството по предявения евентуален осъдителен иск от з.п. И.М.Е. против „О.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град П., бул. „Д.“ 5.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.т. дело № 386/2021 година по описа на Апелативен съд - Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5