Решение № 36 от 24.02.2026, Районен съд - Габрово
- Съд
- Районен съд - Габрово
- Дело
- Административно наказателно дело 802/2025
- Вид
- Решение № 36
- Подписан
- 24.02.2026
- В сила
- 19.03.2026
- Състав
- Васил Венелинов Ставрев
Цитирани разпоредби
- чл. 59 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 79, ал.1, т.2 · Наказателен кодекс
- чл. 80, ал.1, т.5 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал.3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 36 гр. Габрово, 24.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: В. В. Ставрев при участието на секретаря Валентина М. Илиева като разгледа докладваното от В. В. Ставрев Административно наказателно дело № 20254210200802 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Подадена е жалба от Х. Н. А., с ЕГН: **********, постоянен адрес: гр.
*********, ж.к. “*********” № 46, ет.3, ап.5 – чрез адв. Т. Т. от АК - Варна, против Наказателно постановление № 25-0892-000589/25.07.2025 година на Началник – група в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР-Габрово, с което на основание чл. 179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5, предл. трето от ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП.
В жалбата и пред настоящия състав адв. Т. моли за отмяна на атакуваното Наказателно постановление поради неправилно изложена от АНО фактическа обстановка и недоказаност на вмененото нарушение.
Административнонаказващият орган не изпраща свой представител.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено следното:
1
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, видно от приобщено по делото заверено копие от Заповед № 8121з - 1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, съгласно която конкретният Началник – група в сектор „Пътна полиция” в съответното ОД на МВР е оправомощен да издава Наказателни постановления за извършени нарушения на ЗДвП.
На 22.08.2021 г. около 18:30 ч. жалбоподателят се движел с лек автомобил „Тойота Корола” с рег. № Т 22 00 ТН по път ІІІ-5004 /обходен път на гр. Габрово/, като на предната седалка се намирала и неговата съпруга Галя А.а, а отзад – нейните родители П. и К.П.. На кръстовището с път І-5 /Габрово- Велико Търново/ при км. 142+600, регулирано за идващите от път ІІІ-5004 със забранителен знак Б1, Х. А. започнал маневра „завой наляво“ в посока с. Донино, като обаче не пропуснал движещия се по пътя с предимство към гр. Габрово лек автомобил „Мерцедес 560” с рег. № СВ 27 20 НН с водач свидетеля Д. П.. Поради това настъпило ПТП в лентата за движение към гр.
Велико Търново, при което двете превозни средства се ударили челно. Във връзка с възникналия пътен инцидент на място пристигнали полицейските служители В. С. и И. П., които след разговор с очевидците, запознаване с щетите по автомобилите и характеристиките на пътя преценили, че Х. А. в нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП не е съобразил поведението си с указанието на забранителен знак Б2, което е станало причина за произшествието. След като описали тези си констатации в Констативен протокол № 174962/2021-1034-303 и Протокол за ПТП № 174962, проверяващите съставили против жалбоподателя АУАН серия GA, № 236340/22.08.2021 г. за нарушението по чл.
6, т.1 от ЗДвП, а пристигналия на място лекарски екип транспортирал част от движещите се в управлявания от жалбоподателя лек автомобил в ЦСМП – Габрово.
По случая е образувано и сл. дело № 1082022 г. по описа на ОСлО при ОП – Габрово, прекратено поради липса на престъпление с Постановление на наблюдаващия прокурор от 24.02.2025 г. Ведно с това материалите по случая са изпратени на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР-Габрово и въз основа на тях е издадено и атакуваното Наказателно постановление, надлежно връчено на Х. А. на 13.10.2025 г., като на 22.10.2025 г. е депозирана и настоящата жалба срещу него.
2
По делото спор между страните касателно факта на настъпилото ПТП не е налице, като съдът приема, че то е възникнало именно поради несъобразяване от страна на жалбоподателя с указанието на пътен знак в разрез с разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДвП. Стъпвайки върху показанията на другия участник в инцидента Д. П. съдът приема, че на 22.08.2021 г. около 18:30 ч. управляваното от Х. А. МПС „Тойота Корола” с рег. № Т 22 00 ТН, движещо се по път ІІІ-5004, е започнало маневра „завой наляво“ с цел включване при км. 142+600 в път І-5 /Габрово- Велико Търново/ в посока с.
Донино. Именно в този момент обаче към гр. Габрово по пътя с предимство /І5/ се е движил лек автомобил „Мерцедес 560” с рег. № СВ 27 20 НН, управляван от Д. П., и между двата автомобила е възникнал челен удар с пострадали.
Ведно с това обаче съдът констатира, че АНО неправилно е вменил на жалбоподателя поведение в противовес указанието на пътен знак „Б2“, доколкото такъв, видно от приложената официална справка от АПИ, не е бил поставен за движещите се по път ІІІ-5004 към 22.08.2021 г., които предприемат ляв завой с цел включване по път І-5 в посока с. Донино. Отново видно от същия официален документ на това кръстовище за посочените водачи е бил наличен друг пътен знак - „Б1“. Двата знака безспорно създават различни задължения спрямо водачите, съответно „Б2“ това да спрат и пропуснат движещите се по пътя с предимство, а „Б1“ – само да ги пропуснат, без императивно спиране, и във всеки един случай при ангажиране на административнонаказателна отговорност следва да бъде коректно посочено с кое точно от двете не се е съобразило дадено лице. В настоящото дело АНО в нарушение на обективната действителност е вменил на Х. А. несъобразяване с императива на несъществуващ на мястото пътен знак, което прави недостоверна описаната в самото Наказателно постановление фактическа обстановка, респ. води до неговата материална незаконосъобразност.
Отделно от това, цитираната неточност е довела до словесно противоречие в атакувания санкционен акт, доколкото там е посочен като поставен един пътен знак - „Б2“, а впоследствие е описано поведение на жалбоподателя, влизащо в разрез с друг – обективно наличния „Б1“. Тази текстова неяснота пък от своя страна се явява непреодолим процесуален дефект, нарушаващ правото на Х. А. да е наясно какво точно му се вменява, и е също друго самостоятелно основание за цялостна отмяна на коментираното 3
Наказателно постановление.
Съвсем не на последно място съдът констатира още една предпоставка за такъв правен извод и това е изтеклата погасителна давност за санкциониране на процесното нарушение. Според Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща и към уредбата за погасяване на наказателното преследване в НК. В чл. 79, ал.1, т.2 от НК императивно е предвидено, че наказателното преследване и изпълнението на наказанието се изключват при изтичане на предвидената в закона давност, като нормата на чл. 80, ал.1, т.5 от НК разписва давностен срок за преследване на наказуемите с „Глоба” престъпления в размер на три години. С текста на чл. 81, ал.3 от НК пък е въздигната и т. нар. „абсолютна погасителна давност”, и това е максимално възможния срок за санкциониране на съответното лице независимо от прекъсването и спирането на давността, като същият за наказуемите с „Глоба” деяния /както престъпления, така и административни наказания/ възлиза на четири години и половина. Именно до изтичането на този срок следва да е налице влязъл в сила акт, наказващ конкретно административно нарушение.
Изследваното такова е извършено на 22.08.2021 г. и срокът по чл. 81, ал.3 от НК е финализиран на 22.02.2026 г., без към този момент атакуваното Наказателно постановление да е добило законна сила. А последния факт единствено би могъл да препятства изтичането на абсолютната погасителна давност за административнонаказателно преследване на извършеното от Х. А. деяние. Ето защо и към този момент възможността за санкциониране на коментираното нарушение е погасена, а това е още едно основание за цялостна отмяна на атакуваното Наказателно постановление.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН ОД на МВР - Габрово дължи заплащане на направените от жалбоподателя разноски за ангажиране на защитник в настоящото производство, които съобразно представеното пълномощно възлизат на сумата от 255, 65 евро.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:
О Т М Е Н Я като неправилно и
4 незаконосъобразно
Наказателно постановление № 25-0892-000589/25.07.2025 година на Началник – група в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР-Габрово, с което на основание чл.
179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5, предл. трето от ЗДвП на Х. Н. А., с ЕГН:
**********, постоянен адрес: гр. *********, ж.к. “*********” № 46, ет.3, ап.5, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН ОД на МВР - Габрово да заплати на Х. Н. А., с ЕГН: **********, направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 255,65 /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет цента/.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд - Габрово.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________ 5