Решение № 17623 от 28.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17623 гр. София, 28.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20221110151595 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Oбразувано по искова молба, подадена от Е. Н. срещу СО, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 710 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от месец юни 2022 г. до 16.09.2022 г., вследствие на бездействие и/или некачествено изпълнение на възложените работи от страна на Кмета на СО и на лицата, които действат от нейно име и за нейна сметка по повод на поддържането на пътното платно в участъка от бул. „Св.Климент Охридски” от № 105 до първия десен завой в посока Околовръстно шосе, в близост до спирка на градски транспорт „НЦ по Радиобиология” (отсреща на бул „Св. Климент Охридски” № 107) в нормално експлоатационно състояние, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба са изложени доводи, че в процесния период ищецът е минавал ежедневно през обсъждания пътен участък на отиване и връщане от работа, като е имало цели пасажи от липсващ асфалт, поради което преминаването през него с лек автомобил се е случвало изключително трудно и бавно. Сочи се, че вместо по асфалт, леките автомобили е следвало да преминават през пясък, съответно когато вали – през кал, които поради издълбаването на асфалта в някои части са били дълбоки по почти половин метър. Твърди се, че поради състоянието на пътната настилка, предвид необходимостта от преминаване с не повече от 5 км/ч, в пиковите часове на делничните дни се е образувала километрична опашка от леки автомобили.

1

Изложени са доводи, че вследствие на състоянието на обсъждания участък в процесния период ищецът е претърпял неимуществени вреди, описани в исковата молба, които оценява в размер на 710 лв. Поддържа се, че за същите отговаря СО, тъй като съгласно разпоредбите на Наредбата за управление на общинските пътища на територията на СО е следвало да поддържа процесния общински път в състояние, което да позволява безпроблемно придвижване по него, което се установява да не е сторено. Съобразно изложеното е направено искане предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски. Доводите за основателност на предявения иск поддържа и в депозирана писмена защита по делото.

От ответника в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор, в който е изложено становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва наличието на виновно противоправно поведение на служители на ответника и/или на лица, на които е възложена от него работа, което да е в пряка причинно-следствена връзка с реализирането на твърдените неимуществени вреди. Поддържа, че в процесния период са извършвани дейности по поддръжка на пътя, което се твърди да е видно от представени към отговора писмени доказателства – възлагателни писма, двустранни сметки и др. При условията на евентуалност е релевирано възражение за съпричиняване с аргументи, че са налице и други способи за придвижване, освен пътуването с автомобил през процесния участък.

Претендират разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока за депозиране на отговор на исковата молба от ответника е предявен обратен иск срещу „ГБС-ИС” АД – лицето, на което е било възложено извършването на текущ ремонт и поддържка на процесния пътен участък в релевирания в исковата молба период, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.

От ответника по обратния иск в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор, в който е заявено становище за неоснователност на същия.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е от ищеца срещу СО осъдителен иск с правно основание чл.

49 вр. чл. 45 ЗЗД за сума в размер на 710 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от месец юни 2022 г. до 16.09.2022 г., вследствие на бездействие и/или некачествено изпълнение на възложените работи от страна на Кмета на СО и на лицата, които действат от нейно име и за нейна сметка по повод на поддържането на пътното платно в участъка от бул. „Св.Климент Охридски” от № 105 до първия десен завой в посока Околовръстно шосе, в близост до спирка на градски транспорт „НЦ по Радиобиология” (отсреща на бул „Св. Климент Охридски” № 107) в нормално експлоатационно състояние.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, има гаранционно2 обезпечителна функция и е за чужди виновни противоправни действия.

По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД в тежест на ищеца е установи пълно и главно кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) претърпени от него неимуществени вреди, 2) в причинна връзка с виновно и противоправно поведение на ответника – действие или бездействие, 3) който не е изпълнил нормативно-установени свои задължения, в качеството на собственик на общинските пътища, за поддържане на процесния общински път, както и 4) характер на претърпените вреди. По аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.

В процесния случай от представените по делото писмени доказателства – договор от 14.06.2019 г., сключен между ответника и „ГБС-ИС” АД, фактура № .... г., двустранна сметка № 23 от 21.05.2021 г., протокол № .... г., количествена сметка № .... г., акт относно фактическо приключване на СМР, фактура № .... г., протокол № 172 от 25.03.2022 г., акт относно фактическо приключване на СМР от 28.02.2022 г., фактура № .... г., протокол № 212 от 24.10.2022 г. за установяване на завършването на СМР в процесния учатък, количествено-стойностна сметка № 41, акт относно фактическо приключване на СМР на процесния участък от 26.09.2022 г., констативен протокол от 15.08.2022 г., находящи се на лист 25 и следващите от делото, които съдът кредитира като достоверни, се установява, че във връзка с поддръжката и ремонта на процесния участък в релевирания в исковата молба период от ответника са предприети действия в изпълнение на нормативно установените му задължени, предвидени в чл. 27, т. 1, чл. 28, чл. 29, чл. 30 и сл. от Наредбата за управление на общинските пътища на територията на СО.

От посочените документи се установява, че в изпълнение на задължението си да поддържа пътната инфраструктура СО е сключила договор № .... г. с „ГБС-ИС”АД, съгласно който дружеството се е съгласило да извършва дейности по поддръжка и текущ ремонт при необходимост на общинската пътна инфраструктура, включително и на процесния пътен участък. По време на посочения в исковата молба период от месец юни 2022 г. до 16.09.2022 г. са възложени от СО и извършвани от ответника по обратния иск ремонтни дейности в процесния пътен участък. С възлагателно писмо № .... г. на „ГБС-ИС”АД е възложено извършването на ремонтни дейности на няколко пътни участъка, сред които е процесния. Срока за завършване на ремонта е удължаван няколко пъти – поради неподходящи метеорологични условия и авария, и е завършен окончателно на 23.09.2022 г.

Предвид изложеното, съдът намира за установено, че СО е извършила дължимите действия за изпълнение на задълженията си по обсъжданата Наредба за управление на общинските пътища на територията на СО във връзка с поддръжката на участъка в годно за експлоатация състояние, поради което не се установява да е налице противоправно поведение – действие и/или бездействие на ответника във връзка със състоянието на процесния пътен участък в релевирания в исковата молба период.

3

Съдът намира, че описаните в исковата молба неудобства във връзка с преминаването през участъка по време на обсъждания период не надхвърлят обичайните търпими такива при осъществяването на ремонт на пътен участък. Същите не са вследствие на противоправно бездействие на ответника, а напротив – дължат се на предприети от него действия в изпълнение на нормативно установени негови задължения, поради което не са налице основания за ангажиране на отговорността му във връзка с тях. На следващо място, необходимо е да се отбележи и че за ищеца е съществувала възможност за придвижване по алтернативни маршрути, т.е. съдът намира, че не е доказано по делото и наличието на пряка-причинно следствена връзка между твърдените неимуществени вреди и състоянието на процесния пътен участък в обсъждания времеви период.

В обобщение, предвид факта, че по делото не се установи да е налице противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа, включително и причиняване на твърдените неимуществени вреди – при или по повод изпълнението на възложената работа, предявената искова претенция с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Съдът намира, че не е необходимо да обсъжда доводите на ищеца, изложени в молба от 29.03.2023 г. /л. 93 от делото/, касаещи качеството на извършения ремонт, тъй като същите не касаят относими по делото правнорелевантни факти. В конкретния случай качеството на ремонта няма отношение към твърдените за настъпили по време на непосредственото му осъществяване неимуществени вреди във връзка с осъществяването на ремонтни дейности и състоянието на пътя във връзка с тях.

Във връзка с показанията на свидетеля МИЙ съдът намира за необходимо да посочи, че кредитира същите като логични, последователни и достоверни, като същевременно ги цени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, тъй като свидетелката живее на семейни начала с ищеца. От същите съдът прие за установено, че действително в процесния период ищецът е преминавал почти ежедневно през процесния участък и е бил изнервен и напрегнат вследствие на състоянието на пътната настилка, но не се установява да е претърпял вреди по-големи от обичайните търпими неудобства, свързани с преминаване през пътен участък в ремонт. От показанията на свидетеля съдът намира за установено и че е било възможно преминаване през алтернативни маршрути. Неполучаването на информация от СО и непоставянето на обозначителна табела за ремонта в началото на процесния период не са заявени като фактически твърдения в исковата молба, поради което съдът не дължи произнасяне във връзка с евентуалната им противоправност.

В обобщение, предвид изложеното, предявеният от Е. Н. У. срещу СО осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, тъй като по делото не се установиха пълно и главно предпоставките за неговата основателност.

Предвид неоснователността на главната осъдителна искова претенция, 4 по делото не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявения обратен осъдителен иск срещу третото лице-помагач на ответника, поради което съдът не дължи произнасяне във връзка с него, т.е. същият следва да бъде оставен без разглеждане.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има ответника СО. От последния се претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лв.

С оглед изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски е неоснователно.

В обобщение, по изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от Е. Н. У., ЕГН **********, с адрес: град С-ИЯ, Ж.К. ...., БЛ. ..., ВХ. ..., ЕТ. ...., ап. 181, срещу СО, с БУЛСТАТ ...., с адрес: град С-ИЯ, УЛ. ..., осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сума в размер на 710 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от месец юни 2022 г. до 16.09.2022 г., вследствие на бездействие и/или некачествено изпълнение на възложени работи от страна на СО и на лицата, които действат от нейно име и за нейна сметка, по повод на поддържането на пътното платно в участъка от бул. „Св. Климент Охридски” от № 105 до първия десен завой в посока Околовръстно шосе, в близост до спирка на градски транспорт „НЦ по Радиобиология”, в нормално експлоатационно състояние, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Разпечатката съдържа 35 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6089c920-5c61-4c09-b95b-96c8c0c0202b