Решение № 68 от 23.06.2023, Районен съд - Тервел

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Т., 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ганчо М. Драганов при участието на секретаря Жулиета П. Жекова като разгледа докладваното от Ганчо М. Драганов Гражданско дело № 20223250100068 по описа за 2022 година

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Ф. А. Сюлейман с ЕГН ********** с адрес село ***********, чрез адвокат Р. Б. АК Добрич, със съдебен адрес за кореспонденция гр. Т., ул. „ Св. Св. Кирил и Методий“ № 9, ет.1 офис 2 срещу Б. Н. А. с ЕГН ********** с постоянен адрес ********** и Община Т., с ЕИК ******** с адрес за кореспонденция гр. Т., ул. „Св. Св.

Кирил и Методий“ № 8 с правно основание чл.124 от ГПК, вр. чл.79 от ЗС, а именно съдът да признае за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на недвижим имот: НЕДВИЖИМ ИМОТ находящ се в село К., общ.Т., представляващо дворно място УПИ III /трети/ в квартал 9 /девети/, пл. № 65 /шестдесет и пети / по РП на село К., общ.Т., ведно с построените в него къща и допълнителна постройка на основание давностно владение. Претендират се сторените по делото съдебно деловодни разноски.

С исковата молба ищцата твърди, че по време на изселническата вълна през 1989-1990 годена техен съсед –М.И.И. е заминал за Турция. Помолил е ищцата и съпруга й да закупят къщата, която била в съседство на тяхната, а именно процесния имот. Тъй като са нямА. в нА.чност исканата сума от 1000 лева, съседът им е оставил ключ за къщата с уговорката да я платят и когато имат пари да я купят. Ищцата твърди, че са влезли във владение на имота през 1995 година и го владеят до настоящия момент ведно със застроеното в него жилище и допълнителна постройка. През 2003 година по трето лице са изпратили исканата сума от 1000 лева на собственика на имота, който след изплащането на сумата е изпратил на ищцата всички книжа и документи за строителството на сградите в имота, ведно с документа за собственост върху парцела. Ищцата сочи, че поради липса на нотариален акт не са успели да регистрират имота в данъчната служба. Собственика така и не дошъл да ги снабди с документ за собственост. В молбата се сочи, че владението е явно, непрекъснато и необезпокоявано от 1995 година.

1

Ищцата сочи, че собственикът на съседния имот УПИ II/втори/ Б. Н. А. на 15.05.2022г. е отишъл пред тях и започнал да говори на висок глас, че бил собственик на имота, в който попадало част от жилището на ищцата, ведно с допълнителната постройка. Твърдял, че има документи, и че следва да му се плати, предвид, че имотът бил трасиран от инженер и има положено колче.

Ответникът Б. е предложил на ищцата да закупи 240 кв.м. от имота за сумата от 10 000/десет хиляди /лева в противен случай щял да събори къщата и постройката. Ищцата сочи, че с протокол №49/27.09.1964 година е дадена строителна линия и определено ниво за застрояване на къщата, а по-късно с протокол №21/07.10.1971г. е дадена строителна линия за застрояване на допълнителна постройка. Сочи, че след като има дадени строителни линии и няма как част от къщата и цялата допълнителна постройка попадат в съседния имот.

След посещение в техническа служба гр. Т. е било обяснено, че е станала грешка във времето при замерването на основната точка. Ищцата и дъщеря й поискА. да им бъде изготвена скица на имота, но оттам са им казА., че ще бъде изготвена на името на М.И.И.. Изготвена им била скица, като са нанесени сградите, предвид че по РП на с.К. от 1955 година няма нанесени сгради.

Ищцата сочи, че не са знаели за съществуването на такъв проблем, тъй като сградите са построени преди повече от 50 години, а с предишните собственици съседи на техния имот, Община Т., И. Н. П. и Р. И. П. не са влизА. в никакви пререкания. Никой не е споменавал за какъвто и да е проблем, нито е предявявал претенции към имота, в който ищцата живее повече от 26 години.

Ищцата е подала молба до Община Т. с искане на промяна на ПУП, но е получила отказ с мотива, че не е собственик на имота. Ищцата сочи, че след като владее имота повече от 10 години и упражнява фактическата власт върху него в срока по чл.79, ал.1 от ЗС същият е придобит на оригинерно правно основание- давност. Счита, че по силата на нотариален акт вписан в службата по вписвания гр.Т., с вх. Рег.№1598 от 20.07.2020г., акт №93, том IV, дело №385/2020г. ответника Б. Н. А. не е собственик на целия имот описан в акта УПИ II /втори/, кв.69-общ.резервен терен с площ от 1020 кв.м., предвид на това, че И. Н. П. и Р. И. П. праводателите на имота не са владели/не са упражнявА. фактическата власт върху имота/ в неговата цялост.

Фактическата власт върху имота в цялост не била упражнявана и от Община Т..

С разпореждане съдът е разпоредил да се изпрати на ответниците препис от исковата молба и от доказателствата към нея.

В законоустановения едномесечен срок е получен отговор на исковата молба от ответника по делото Община Т., с ЕИК ******** с адрес за кореспонденция гр. Т., ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 8 , в който изразява подробно и мотивирано становище по предявеният иск, като заявява, че оспорва изцяло същият, счита иска за недопустим тъй като е неоснователен, като излага обстоятелствено мотивите си в тази насока. Моли съда да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск. Моли да им бъдат присъдени сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения едномесечен срок не е бил получен писмен отговор от ответника Б. Н. А., същият не е взел становище, не е направил 2 възражения, не е оспорил истинността на представен документ, както и не е представил писмени такива. Ответникът също така не е упражнил правата си по чл.211 ал.1, чл.212 и чл.219 от ГПК в следствие на което е загубил възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

По делото бяха представени следните писмени доказателства: заверено копие на удостоверение за наследници; заверено копие на протокол за дадена строителна линия и определено ниво от 1964 година; заверено копие на протокол за дадена строителна линия и определено ниво от 1971 година: заверено копие на жалба –молба до Община Т.; заверено копие на нот. акт от 1962 година; заверено копие на нотариален акт за покупко-продажба от 2020 г.; скица; заверено копие на договор за замяна на недвижим имот; три броя фактури, удостоверение за данъчна оценка.

По делото беше допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза неоспорена от страните.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно техническа експертиза става ясно, че действащ към момента за с. К., общ. Т. е Кадастрален и Регулационен План /КРП/, одобрен със заповед № 6855 от 28.12.1955 г. В КРП от 1955 г. - Приложение № 2 за УПИ I и УПИ II, кв. 9 е предвидено изграждане на Автоспирка и градина, което не е реА.зирано и парцелите са запазили своите граници. За процесиите имоти липсват данни за извършени промени в границите и площта на двата имота. УПИ III-65 в кв.9, парцела е ограден по четирите си страни, като по лицето на парцела към улицата има гаражна двойна врата, а от всички страни е с оградна мрежа и бетонни колове - Приложение № 6.

В имота е заснета съществуващите: едноетажна жилищна масивна сграда с площ 91 кв.м. и полу-масивна сграда с гараж с площ 64 кв.м. В посоченото в приложение №5 към заключението е реално владеният от ищцата имот, но не е мащабно. В заключението се сочи, че УПИ III-65, кв.9, който владее ищцата към момента е 1219 кв.м., а УПИ II,кв.9 който е бил общински, а сега на ответника Б. Н. А. владее към момента 920 кв.м. При направените комбинирани скици - това са приложения 7 и 8, се оказва, че има изцяло разместване на границите на двата парцела, по всички посоки с изключение на улицата. В приложение №7 - за парцел УПИ III-65 със син цвят е отбелязана площта от 149 кв.м., с която площ се е навлязло в УПИ II. В същият момент обаче от съседните парцели – XII, XIII и IV от другите три страни, отново има други площи, които са в по-малко или в повече в процесния парцел, така, че общата площ, която се владее в момента от ищцата по УПИ III-65 кв.9 е с 243 кв.м. повече от тази, която е по регулация.

Вещото лице сочи, че не са си на място оградите на УПИ III-65, както и е, че регулационната линия пресича жилищната сграда в северозападния й ъгъл и почти изцяло стопанската постройка с гаража попада в съседния парцел УПИ II. Тези две сгради не са изградени на мястото, не е спазена регулационната линия между двата имота.

Вещото лице сочи, че разпределението на площта от 243 кв.м. измерена в повече към УПИ Ш-65, кв. 9 е представено в Приложение № 7, което е следното:

-От УПИ II, кв. 9 е отнета площ от 149 кв.м., оцветена в син цвят в Приложение № 7.

3

-От УПИ XIV-общ., кв. 9 е отнета площ от 7 кв.м., оцветена в червен цвят в Приложение № 7.

-От УПИ ХШ-общ., кв. 9 е отнета площ от 37 кв.м., оцветена в зелен цвят в Приложение № 7.

-От УПИ ХII-общ., кв. 9 е отнета площ от 16 кв.м., оцветена в кафяв цвят в Приложение № 7.

-От УПИ IV-65 , кв. 9 е отнета площ от 34 кв.м., оцветена във виолетов цвят в Приложение № 7.

Вещото лице твърди, че при направеното измерване на имот УПИ II-65, кв.9 границите също са изместени, като сегашната съществуваща граница на този имот също навлиза в другите съседни имоти, поради което и той се владее не по границите на кадастралния план.

По делото бяха допуснати и разпитани водените от ищеца свидетели – Р. П., И. П. и С.Х. - първите двама без родствена връзка с ищцата, а последната дъщеря на ищцата.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, като обективни и взаимно-допълващи се. От тях се установява, че за времето още преди 1990 г. още от 1964-1965 година, когато е построена къщата в която сега живее ищцата, границите между двата имота винаги са били тези, които съществуват и към настоящият момент. Безспорно се установи и момента, от когато е започнало владението на ищцата и това е 1995 г.

По тези съображения съдът приема, че предявения от ищците установителен иск за собственост е основателен, и като такъв следва да се уважи.

Съдът е мотивиран да приеме, че предявения установителен иск е надлежно правно средство за защита на собствеността, а давността допустим способ за придобИ.е правото на собственост.

Няма данни имотът да е бил отнеман юридически или фактически от ищците. нито да са променяни границите на имота. По делото не е спорно, а и от събраните гласни доказателства, се установи по безспорен начин, че ищците са завладели имота от 1995 г. и го владеят непрекъснато от тогава до настоящия момент. Това са много повече от десет години, а съгласно чл.79 ал.1 от ЗС Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. При тези установени факти и обстоятелства съдът приема че ищцата е придобила по давност отнетите от съседните имоти площи а именно от УПИ II-65, кв.9 149 кв.м., и от УПИ IV-65 , кв. 9 - 34 кв.м.

По отношение на отнетото от ищеца владение от площи на съседните общински имоти от УПИ XIV-общ., кв. 9 е отнета площ от 7 кв.м., оцветена в червен цвят в Приложение № 7.

-От УПИ ХШ-общ., кв. 9 е отнета площ от 37 кв.м., оцветена в зелен цвят в Приложение № 7.

-От УПИ ХII- общ., кв. 9 е отнета площ от 16 кв.м., оцветена в кафяв цвят в Приложение № 7.

Конституционният съд на РБ отмени мораториума за придобИ.е по давност на държавни и общински имоти. През 1996 г. е въведена промяна в Закона за собствеността, която влиза в сила от 1.06.1996 г. От този момент 4 имотите частна държавна и частна общинска собственост могат да се придобиват по давност. Мораториумът беше наложен с ново изменение в ЗС от 31.05.2006 г. Спирането на давността, считано от 31.05.2006 г. обаче означава, че след влизане в сила на решението на КС от 2022 г., което е влязло в сила на 08.03.2022 г., има случаи, при които на владеещите държавни и общински имоти ще им трябва само един ден, който да добавят към вече изтеклата преди повече от 10 години давност, какъвто е и настоящия случай, тъй като ищците са владели имота през периода когато имотите частна общинска или държавна собственост са можели да се придобиват по давност, а именно за периода от 1.06.1996 г. до 31.05.2006 г. и го владеят както към момента на влизане на решението на КС - 08.03.2022 г., така и до настоящия момент.