Определение № 2498 от 30.09.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2498 гр. София, 30.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Нина Стойчева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20251000502192 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274-чл.279 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба вх.№ на Върховен касационен съд 51361/25.07.2025 г., подадена чрез пощенски куриер на 21.07.2025 г. на ищеца П. Ж. П. срещу определение № 13315/10.07.2025 г., постановено по гр. дело № 7035/2023 г. по описа на Софийски градски съд, І-26 състав, в частта, с която производството по делото в частта по предявените искове за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди е прекратено на основание чл.129, ал.3 от ГПК, както и в частта, с която производството по предявения иск с правно основание чл.108 ЗС е прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд-Хасково.

Жалбата е подадена лично от ищеца, бланкетна е и не съдържа никакви конкретни оплаквания срещу правилността на съдебния акт.

Жалбоподателят и на основание чл.83, ал.2 от ГПК е освободен от задължението за внасяне на държавни такси в производството с определение № 92/03.01.2024 г. на първоинстанционния съд.

С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна и процесуално допустима частна жалба.

Препис от частната жалба не е изпращан, доколкото към момента по делото няма конституиран ответник/ответници.

1

Съдът като взе предвид твърденията на жалбоподателя и като съобрази писмените доказателства, намиращи се в приложеното гр.д. № 7035/2023 г. по описа на Софийски градски съд, І-26 състав намира следното:

От фактическа страна:

Софийски градски съд е сезиран с искова молба подадена от П. Ж. П., обективирана върху копие от Определение № 197/31.05.2023 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 194/2023 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, 1-ви граждански състав.

Исковата молба съдържа неясни, объркващи твърдения, равносилни на липса на изложение на обстоятелствата, на които се основава предявения иск, поради което и с Разпореждане № 22818/23.10.2023 г. исковата молба е оставена без движение с конкретни законосъобразни указания за отстраняване на констатираните от съда нередовности.

В срока за изпълнение на указанията и върху съдебното разпореждане, ищецът е подал молба вх.№ 100925/02.11.2023 г., съдържаща отново неразбираеми твърдения. В същата обаче се съдържа искане за безплатна правна помощ по чл.25 от ЗПП, както и искане за отвод на съдията-докладчик.

С определение № 92/03.01.2024 г. новоопределения съдия-докладчик и на основание чл.83, ал.2 от ГПК е освободил ищеца от задължението за внасяне на държавни такси в производството и му е предоставил безплатна правна помощ.

След отмяна на първо по ред прекратително определение и съобразно указанията на въззивната инстанция, с Разпореждане № 15731/27.06.2024 г., съдията-докладчик е дал отново конкретни и законосъобразни указания за отстраняване на констатирани нередовности на подадената искова молба.

От постановяване на определението на 03.01.2024 г. и до 27.05.2025 г. всички определени от САК адвокати са отказали да осъществяват безплатна правна помощ на ищеца.

С Разпореждане № 13356/27.05.2025 г., съдията-докладчик за трети пореден път указва на ищеца да отстрани нередовността на подадената от него искова молба и за пореден път изисква от САК посочването на адвокат, който да осъществява правна помощ и процесуално представителство на ищеца Ж. във връзка с подадената от него искова молба. Последният назначен особен 2 представител е адвокат И. В., която е получила препис от съдебния акт, с който е назначена на 07.08.2025 г., като до момента не е извършила никакви процесуални действия по делото.

В изпълнение на разпореждането от 27.05.2025 г. ищецът депозира върху препис от същото, уточнителна молба вх.№ 77201/24.06.2025 г., в която посочва, че съдията саботира и прегражда делото, нарушава материалния закон, съдържа искане за отвод и неразбираеми твърдения.

След постъпване на уточнителната молба и с обжалваното Определение от 10.07.2025 г., съдът е оставил без уважение искането на ищеца за отвод на съдията-докладчик и е прекратил производството по делото в частта по предявените искове за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди на основание чл.129, ал.3 от ГПК, а в частта по предявения иск с правно основание чл.108 ЗС, производството е прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд-Хасково.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.

Жалбата е напълно бланктента и не съдържа конкретни оплаквания, но съобразно Тълкувателно решение № 6/2017 от 15.01.2019 г., т.д.№ 6/2017 г. на ВКС, ОСГТК, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. Дори и при бланкетна жалба, съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството.

По същество жалбата е неоснователна срещу определението в частта, с която производството по делото е прекратено в частта по предявените искове за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди на основание чл.129, ал.3 от ГПК.

Безспорно е и видимо установимо от молбите на ищеца, че в нито един 3 момент той не е изложил в исковата молба, конкретни твърдения за факти и обстоятелства, не е формулирал петитум, поради което и към настоящия момент не е ясен предмета на делото. Липсва яснота какви са претендираните от ищеца права, съответно дали предявеният иск е допустим.

Вярно е, че до момента реално на ищеца не е оказана предоставената му от съда безплатна правна помощ, но въззивният съд намира и преценява, че интересите на правосъдието не изискват предоставяне на правна помощ. В този смисъл е и Определение № 26 от 17.01.2018 г. по гр.д. № 4481/2017 г., Г.К., ІV Г.О. на ВКС, в което съставът на ВКС е приел: „Освен посоченото съдът съобразява и обстоятелството, че само при изложените в исковата молба твърдения, без формулирано искане/петитум/ ищецът-жалбоподател още пред първоинстанционния съд е поискал предоставяне на правна помощ, за да конкретизира исковата молба, съответно да посочи искане, т.е. ищецът цели да внесе яснота за търсената защита, като посочи петитум и факти, от които да го изведе. Това искане на ищеца попада в хипотезата на чл.21, т.2 от Закона за правната помощ - подготовка на документи за завеждане на делото. Касае се за друг вид правна помощ и реда за предоставянето й е заявяване на искане до председателя на Националното бюро за правна помощ на основание чл. 25, ал.

2 ЗПП. Съдът следва да се произнесе по искане за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство, когато е предявен иск и е налице ясен предмет на този иск, за да извърши преценка и за наличие на предпоставките по чл. 24, т. 1 и т. 2 ЗПП. При липса на яснота за предмета на исковата претенция, за вида на търсената от ищеца защита не следва да се допусне правна помощ под формата на процесуално представителство, тъй като интересите на правосъдието не изискват това. При неясен предмет на исковата претенция е невъзможна и преценката на съда по чл. 24, т. 1 и т. 2 от ЗПП.“

Настоящият съдебен състав напълно възприема това правно разрешение, но доколкото определението с което е предоставена безплатна правна помощ на ищеца не е предмет на настоящото производство, то и съдът не може да преценява неговата правилност.

Горното се посочва във връзка и единствено само с виждането на въззивния състав, че невръчването на преписи от разпорежданията по чл.129, ал.2 от ГПК на определените особени представители и не оказването на 4 правна помощ до момента, не води до процесуални нарушения извършени от първоинстанционния съд.

По горните съображения частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

По отношение на частната жалба срещу определението в частта по предявения иск с правно основание чл.108 ЗС, производството по който е прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд-Хасково. Същата е основателна.

Както е посочено по-горе и към момента подадената искова молба е нередовна. При нередовна искова молба, от която не могат да бъдат установени вида на предявените искове и търсената защита, първоинстанционният съд преждевременно е направил извод за местна неподсъдност на делото с оглед нормата на чл.109 от ГПК.

След постъпване на исковата молба в съда, първо се извършва проверка за редовност на исковата молба. Съдът проверява дали исковата молба отговаря на формалните изисквания по чл.чл.127 и 128 от ГПК. Ако исковата молба е нередовна, съдът следва да процедира по реда на чл.129, ал.2 от ГПК, както вече е сторил и първоинстанционния съд. Ако ищецът отстрани нередовността на исковата молба и съдът е наясно с какви искания е сезиран, едва тогава пристъпва към извършване на проверка за допустимост на иска, включително и за подсъдност.

Към момента исковата молба е напълно нередовна на основание чл.127, ал.1, т.2 от ГПК-не е ясно кои са ответниците по иска, съответно не са посочени адреси за призоваването им, чл.127, ал.1, т.4 ГПК-не е посочена цена на иска (т.е. при липса на цена на иска не е ясно как първоинстанционния съд е преценил, че искът е родово подсъден на Районния съд), чл.127, ал.1, т.4липсва каквото и да било изложение на обстоятелствата, на които се основава иска (в конкретния случай, за да се прецени че е предявен ревандикационен иск по чл.108 от ЗС следва да има твърдения, че ищецът е собственик на посочено конкретно фактическо основание на конкретен недвижим имот, индивидуализиран, че конкретни ответници с посочени имена го владеят без правно основание, каквито твърдения в исковата молба и последващите я уточнителни молби изобщо липсват), чл.127, ал.1, т.5 ГПК-липсва искане към съда.

5

Ето защо в тази част жалбата като основателна следва да бъде уважена, съответно обжалваното определение отменено в тази част и делото върнато на първоинстанционния съд за преценка по чл.129 от ГПК, едва след която да съобрази коя от двете хипотези е налице: тази на чл.118, ал.2 от ГПК или тази на чл.129, ал.3 от ГПК.

Така мотивиран Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна частна въззивна жалба вх.№ на Върховен касационен съд 51361/25.07.2025 г., подадена чрез пощенски куриер на 21.07.2025 г. на ищеца П. Ж. П. срещу определение № 13315/10.07.2025 г., постановено по гр. дело № 7035/2023 г. по описа на Софийски градски съд, І-26 състав, в частта, с която производството по делото в частта по предявените искове за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди е прекратено на основание чл.129, ал.3 от ГПК.

В тази част определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на препис от същото от жалбоподателя, пред Върховен касационен съд, по реда на чл.274, ал.3, т.2, предл.1 от ГПК и при предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

ОТМЕНЯ определение № 13315/10.07.2025 г., постановено по гр. дело № 7035/2023 г. по описа на Софийски градски съд, І-26 състав, в частта, с която производството по предявения иск с правно основание чл.108 ЗС е прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд-Хасково и ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него и изпълнение указанията на съда дадени в мотивната част на настоящото определение, което в тази си част е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

6

2. _______________________

7